COVID-19, България, Общество

“Галъп”: Новите мерки по-скоро се приемат добре

Новите мерки срещу коронавируса по-скоро се приемат добре и може би ще подействат за намаляване на страховете. Обществото обаче продължава да изглежда объркано. Не е малка популярността и на алтернативните прочити на ситуацията. Неяснотата за перспективата води и до сериозни дялове на свидетелства за психични проблеми и травми. Не е ясна и картината на настроенията по отношение на ваксините. Но ако се имат предвид обичайните невисоки нива на ваксиниране у нас – няколко процента – сега измерените над две пети готовност, са всъщност сериозен дял.

Това са някои от изводите от телефонен сондаж на “Галъп” с 800 интервюта, проведен в периода 27-29 ноември. Тези сондажи очертават важните хипотези в динамично променящия се процес.

Нововъведените мерки срещу коронавируса в България се ползват по-скоро с подкрепа. Мнозинството в тяхна полза не е голямо, но все пак е налице. 56% ги подкрепят, 42% – не, а има и малко колебаещи се. Вероятно, роля играят и немалките страхове заради тревожната официална статистика.

Очевидно мерките са в състояние да донесат известно успокояване. От гледна точка на общественото мнение мерките явно идват навреме, защото обществото в последните месеци като че ли и самостоятелно достигна до идеята за нови по-строги мерки. През лятото, например, мнозинство от над 60% беше против втвърдяването на мерките, въпреки нарастващите и тогава случаи. Към началото на ноември обаче мненията „за“ и „против“ втвърдяване на мерките вече бяха поделени равно. Без да има особено мнозинство в подкрепа на втвърдяване, това все пак показа, че сериозните числа при новозаразените, а и примерите от чужбина, карат и българите да „свикват с мисълта“, че ново затягане е въпрос на време.

Близо две трети от запитаните се съгласяват, че кризата с Ковид на практика е объркала живота им. 42% не смятат така, а има и малко, които се затрудняват да определят. 21% от запитаните пък казват, че имат познати или близки, които в резултат на кризата с Ковид имат психически проблеми. Тези дялове не са малки и свидетелстват ясно какви щети може да нанесе нагнетяването на допълнителна паника в такива моменти.

Тя пък на свой ред произтича и от неяснотата кога да се очаква краят на кризата. При директен въпрос за очакванията в тази посока, най-голямо натрупване (32%) е в опцията „повече от една година“. Надеждата на 25% е, че кризата ще отшуми до пролетта, 16% избират „до лятото“, 3% допускат завършекът да e през есента, а 9% – в края на 2021 г. Останалите признават, че не могат да определят. Това е сериозно отрезвяване спрямо началото на лятото, когато около 60% вярваха, че ще има нормализация до края на годината. С ръста на случаите по-късно през лятото, този дял спадна до около една трета още през юли.

Оптимизмът през лятото се дължеше и на сезонни фактори, и на динамиката на разпространение на вируса, но и на сериозната гласност, която алтернативни разкази за ситуацията придобиха. И сега два равни половини (при известен дял колебаещи се) приемат или отхвърлят философията, олицетворена от доц. Мангъров. Дяловете на одобрение за алтернативната гледна точка никак не са малки. Те показват, ако не разделено, то поне сериозно объркано общество.

Дяловете на одобрение на официалната гледна точка все пак надделяват. Във философията, символизирана от проф. Мутафчийски, все пак одобрението продължава да е малко по-добро – казано общо, пет към три, с известен дял колебаещи се.

Това вероятно се дължи и на факта, че, например, последните мерки бяха обявени изцяло от щаба, а не толкова от политици. По традиция, оценките за професионалистите са по-високи от оценките за политиците в кризата. На този фон, министърът на здравеопазването се ползва и с позитива, че е лекар, и се приема и като професионално лице.

Неизвестността прави така, че мненията да са разделени дори по въпроса за ваксините: на въпроса „Бихте ли се ваксинирали срещу Ковид, когато има одобрена ваксина?“, „да“ казват 43%, но 48% казват „не“. Останалите се колебаят. Тук обаче не бива да се избързва с изводите. На фона на обичайно ваксиниращите се у нас няколко процента, делът от 43% принципна готовност не е малък. В отговорите сигурно се отразява и социална желателност, но все пак повече от двама на всеки петима не е малка честота. /БГНЕС

DW.COM