България, Политика

Дончев: Няма да ставам премиер, не познавам Пеевски, богатите контролират медиите

Няма да ставам министър-председател. България ще влезе в комбинация от зловещи кризи. Обществото ни е разделено. Хората с пари контролират медиите. Не познавам Делян Пеевски. САЩ неведнъж са ни казвали, че проектът „Турски поток“ не съответства на приоритетите свързани с диверсификацията на газовите източници. Това са посланията на вицепремиера Томислав Дончев в ексклузивно интервю пред главния редактор на БГНЕС Георги Пашкулев.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с вицепремиера Томислав Дончев.

БГНЕС: С намерението си да се оттегли Бойко Борисов като премиер, като че ли се решава основният въпрос, който доведе до тези протести и ще се преодолее кризата. Г-н Дончев, вие готов ли сте да оглавите правителството?

Томислав Дончев: Не! Това не е честно! Правителството трябва да бъде оглавено от лидера на партия, какъвто аз не съм. Това не е само техническа работа. Самата конституционна логика предполага лидерът на най-голямата политическа сила – тази, която е спечелила изборите, който е убедил хората, че има правото да води, той да стане министър-председател. Дори в една объркана ситуация, дори в момент политическа криза, аз считам, че това е подмяна и не е честно.

 

БГНЕС: Вие смятате ли, че настоящата ситуация не ерозира ГЕРБ и партията трябва да изкара докрай мандата си, начело с премиер Бойко Борисов?

Томислав Дончев: От тази ситуация няма лесен изход. От една страна чуваме „Оставка“, включително и под прозорците си. Няма да мерим броя на протестиращите, това е спекулация. Дори и да са 10 души, ако имат някакви искания, те са значими. Най-малкото, защото всяка вечер се рециклират в ефир, най-малкото. Обществото е разделено, което е безспорен факт. Нека не мерим коя половина е по-голяма, но държавник, който го е грижа и за обществото, и за държавата, не може да допринася за разделението. Една оставка на министър-председателя, оставка на правителството, вероятно би успокоила голяма част от обществените напрежения. От друга страна – за нас са гласували 1 млн. души. Ние имаме 100 хил. души членове. Те са против! Те считат, че това е поддаване на натиск. За пореден път, защото по силата на някаква странна историческа необходимост това се случва за трети път.

Най-важният аргумент, с който трябваше да започна – освен да съответства на някаква политически желания и очаквания, едно правителството трябва да върши работа. А такава има да се върши много и то не само от българското правителство. В рамките на месец септември трябва да бъдат приети всички промени в законите, които да позволят всички тези плащания, анонсирани преди седмица. Има нужда и от ново законодателство, свързано с изборния процес. Все неща, които няма как да се случат без Народно събрание.

Между тези две злини, ние трябва да изберем по-малката. Не управляваме сами, а сме в коалиция. Имаме подписано коалиционно споразумение. Следващите дни ще текат интензивни разговори с партньорите, съвсем скоро ще чуете окончателно решение.

БГНЕС: Смятате ли да поканите протестиращите и опозицията на масата на преговорите, да чуете техните предложения?

Томислав Дончев: Трудно ми е да си представя подобен формат на разговори. Убеден съм, че сред протестиращите има и много хора, от които има какво да се чуе. За съжаление често чувам ругатни и откровени цинизми. Тази толерантност, която проявяваме, не е оценена, но аз не се сещам за друга европейска държава, където гражданските права, включително за протест, са толкова разрешени, че на протестиращите да им е разрешено практически да провеждат пикник на няколко столични кръстовища.

БГНЕС: В днешното си изказване премиерът Борисов прехвърли отговорността за назначаването на главния прокурор на президентът Радев. Смятате ли, че е необходима оставката на г-н Гешев, за да се успокои ситуацията?

Томислав Дончев: Аз коментирам политически фигури, политически процеси. Няма да снабдя с коментар въпроса ви, свързан с независимата съдебна власт. Там, по правило, политиците не бива да се месят.

БГНЕС: Премиерът също така се разграничи от ДПС, но съмненията за влияние остават. Какво в действителност е влиянието на г-н Делян Пеевски в управлението?

Томислав Дончев: На събитието имаше няколко наши членове, активисти, областен управител, кмет, които припомниха какви епични битки сме водили, включително на последните местни избори, с ДПС. Не мисля, че има влияние. Аз лично г-н Пеевски не го познавам даже.

БГНЕС: Очевидно влизаме в много тежка икономическа криза, която най-вероятно ще бъде депресия. В подобни кризи се раждат политически чудовища. Има ли риск от подобно нещо у нас?

Томислав Дончев: Първо, за съжаление, ние ще влезем в зловеща комбинация от кризи. Не забравяйте здравната криза. Няма никакви белези пандемията да е приключила. Дори специалистите твърдят, че по време на есента и зимата, тя ще бъде по-страшна, отколкото е в момента. На второ място като резултат от пандемията и накъсването на глобалните вериги и доставки, безспорно ще има икономическа криза, може да спорим колко ще е дълбока.  Първите числа са плашещи. Те буквално са сравними с числата от времето на Голямата депресия. Знаете, тогава загубеният БВП е близо 20% и се сещате какви икономически катаклизми води това. На трето място – очевидно е, че имаме и политическа криза. Това е възможно най-лошата комбинация от три кризи, една върху друга, изключвам здравната, икономическата и политическата, взаимно ще усилват силата си. Дали има риск, има. Истинната е, че в българското общество дали поради нашествието на лъжливите новини, дали от страстта към атрактивни обяснения на сложни събития, имаме хора, които вярват в какво ли не. Ако някой е убеден, че следствие измислената пандемия има опасност да го чипират и да го контролират чрез 5G, той е в състояние да подкрепи какъв ли не радикален политически проект, който включително е в противоречие с демократичните практики. Има риск. Въпрос на мъдрост не само от страна на хората, въпрос на мъдрост е от страна на политиците. Понякога  политикът е този, който е и държавник, може да отстъпи от партийния интерес, само и само да пази държавата и политическата система. В такава ситуация трябва и такива жертви да се правят.

БГНЕС:  Всички признават, че на този етап се проваляме в борбата с коронавируса. Къде сбъркахме?

Томислав Дончев: Защото самодисциплината като народ, като че ли не ни е най-силната черта. Защото ако някой не е имал пряк контакт с вируса или негов близък, може да допуска съществуването му, но със сигурност у него няма уплах. Това, което е сигурно – няма потенциал за въвеждане, в момента, на по-строги ограничителни мерки. За подобни мероприятия обществена подкрепа няма, а това има и негативен ефект върху икономиката. Това беше важно в началото, за да могат лекарите, медицинските екипи да знаят как да третират заболяването, да разберем с какво си имаме работа. Безспорен факт е, че вече сме по-подготвени. Ако успеем в следващите месеци да задържим, дори занижим темпа на разпространение на заразата, здравната ни система ще се справи. По отношение на числата има един-единствен универсален индикатор. Броят на болните е съществено число, но не най-същественото. Най-същественото е броят на тежките случаи отнесен към интензивните легла в болниците. Става страшно, когато броят на тежките случаи е по-голям от броя на леглата, които могат да помагат на хората в тежко състояние. Това е универсалният индикатор.

БГНЕС: Ще увеличим ли броят на леглата в интензивните отделения?

Томислав Дончев: Категорично. Имаше анонс вчера от министъра на здравеопазването. Увеличава се броят на леглата, които могат да третират тежките състояния. Не говоря само за легла, говоря за екипи, съпътстваща апаратура. Само преди няколко месеца, предвид идването на пандемията, ние много спешно организирахме доставка и на медицинско оборудване. Горд съм да кажа, че български фирми произвеждат голяма част от защитните средства, от които имаме нужда. Съвсем скоро се надявам две български компании да са в състояние да произвеждат респиратори, което би ни позволило да не сме зависими от внос, да посрещнем дори по-сериозна вълна и увеличен брой заразени.

БГНЕС: Нуждае ли се България от нов икономически модел? Как трябва да изглежда планът за възстановяване?

Томислав Дончев: По плана се работи изключително интензивно.  Очаквам през месец септември да имаме първа версия на документа, макар че крайният срок за представянето на план пред ЕК е април месец следващата година.  Мисля, че подобен план трябва да бъде представен колкото е възможно по-скоро, разбира се, без това да води до по-ниско качество и без това да означава, че той няма да бъде обсъден с всички. Това трябва да е една много фина комбинация между мерки за възстановяване, мерки за развитие на икономиката, мерки, свързани със способността ни да отговорим на бъдещи рискове, плюс реформи. Много трудна комбинация, много трудна комбинация. Ние безспорно ще продължим с традиционния тип публични инвестиции, които са правени до момента. Ще продължат да се строят и пътища и железници, пречиствателни съоръжения, градска среда, но всичко това трябва да се случи заедно с много по-амбициозен инвестиционен процес в образованието, не говоря само за способността да тече обучение онлайн, без това да води до спадане на качеството. Много силен акцент върху математика, инженерни, приложни науки, физика. България има нужда от инженери, България има нужда от инженери, а произвежда ПР-и специалисти и социални работници. Необходим ни е дързък подход по отношение на иновациите. Истината е една – богат е този, които произвежда скъпи,  уникални неща, които той е измислил, не където са проектирани на друго място, а ти само ги произвеждаш. Единственият вариант да бъдеш богат е да произвеждаш скъпи неща, никой не е забогатял от производство на евтини неща, които могат да ги правят и другите. И тук е редно да бъдем дръзки, необходим ни е скок в енергийната ефективност във всичките й измерения – публични, частни сгради и най-вече индустрията, нашата индустрия продължава да бъде най-енергоемката в Европа, а намаляването на разходите за електроенергия или изобщо за енергийни ресурси означава по-голяма конкурентоспособност на произведената продукция, плюс дигитализация, не говорим само за публичния, ние трябва да помогнем и на частния сектор да се дигитализира, което означава дори с помощ от държавата той да направи преход от преддигиталната, аналоговата в дигиталната ера, това също ще му помогне да бъде по-конкурентоспособен. Разбира се, мерки за увеличаване капацитета в здравната система, продължаваща реформа в образованието, социални мерки за тези, които  във времената на криза ще бъдат в най-затруднено положение, това е задължението, но изкуството е как да комбинираме  помощта, възстановяването с дързост, свързана с развитие. Ако мислим само за спасяване няма да стигнем до никъде, трябва да комбинираме спасяването – тя, такава е логиката на европейския документ,  със способността ни да живеем, да се конкурираме и да работим в новата реалност. Все още контурите й са неясни, все още са неясни, все още никой не може да ви каже кои са секторите от икономиката, които ще дърпат мощно напред, все още никой не може да ви го каже. Само мъдреците, само опитните, само визионерите ще ги видят.

БГНЕС: В последно време темата за ниършоринг е много актуална. Какво можем да привлечем тук от Европа, какви производства?

Томислав Дончев: Ние сме готови при евентуално пребазирани производствени мощности от Азия… между другото такъв процес така или иначе тече последни няколко години, има няколко предприятия в България открити през последните години, които са мигрирали от Азия по една или по друга причина. Ние сме напълно в състояние, ако има подобна вълна, да реагираме по най-добрия начин. Напомням, че миналата седмица Министерски съвет прие закона за индустриалните паркове, който ускорява неимоверно процеса и по изграждане на паркове и най-вече като се появи инвеститор, той да може да бъде обслужен в реално време не да му се наложи да чака – година, година и половина. Като част от мерките, които коментираме с европейско финансиране, предвиждаме да финансираме голяма част от мероприятията, свързани с изграждане на индустриален парк. Не самият парк, самият парк би могъл да бъде и стопанско начинание и някой да печели от това, че е построил и развива индустриален парк, той би могъл да бъде и държавен, но безспорно ангажимент на държавата е да докара газ, да докара електроенергия, да изгради пречиствателно съоръжение и да построи път и железница до там.

БГНЕС: Какво е бъдещето на продължението на „Турски поток“ през България на фона на изключително негативната реакция на САЩ. Държавният секретар Майк Помпео категорично се обяви срещу неговото изграждане, защото е заплаха за трансатлантическата сигурност?

Томислав Дончев: Обръщам внимание, че държавният секретар коментираше втората тръба на „Турски поток“. Втората тръба на „Турски поток“ би могло да означава втората тръба на „Турски поток“ в Турция. Има известна неяснота дали се има предвид проекта през България. Коментираха се санкции по отношение на компаниите, които го изграждат. Не може да се коментира какъв ще е ефектът върху строителството на съоръжението. Да, политическата позиция на САЩ, като наш стратегически партньор, неведнъж са казвали, че този проект не съответства на приоритетите свързани с диверсификацията на източниците на природен газ и на трасетата. Искам да напомня, че успоредно с тази тръба се строи още една не по-малко важна. Това е интерконекторът с Гърция. Ако първата тръба ни помага да съхраним ролята си на транзитьор на газ, втората тръба – интерконекторът с Гърция – отваря пазара ни към цял спектър от възможни нови източници на газ. Азерски газ, за който вече имаме сключен договор за доставката на 1 милиард куб.м., втечнен газ от LNG терминал – газ доставен практически от цял свят. Това е истинската стъпка по посока на газовите доставки.

БГНЕС: Търсите ли някакъв алтернативен вариант за доставката на природен газ по „Балкански поток“, ако САЩ наложат санкции върху руския газ за него?

Томислав Дончев: Това практически е разширяване на газопреносната мрежа на България. Това е българска инвестиция, която има за цел газопреносната ни мрежа да има способности да транзитира газ през Сърбия, Унгария до газовия хъб „Баумгартен“ в Австрия. Това би могъл да бъде всякакъв газ, но не забравяйте, че ние вече имаме резервиран капацитет в тръбата на компании, които желаят да транспортират през нея газ.

БГНЕС: България е на едно от последните места по свобода на медиите. Кой има най-голямо влияние върху медиите у нас?

Томислав Дончев: Медиите у нас са стопанско начинание. Те са фирми, за които не е без значение каква печалба отчитат към края на годината. Според мен въздействие върху медиите имат хората и компаниите, които имат най-много пари. /БГНЕС

DW.COM