България, Общество

Красимир Вълчев: Науката е призвание

Да се занимаваш с науката не е просто професия или една работа, която вършиш, а призвание, това е посвещение. Това каза министърът на образованието Красимир Вълчев при раздаването на наградите за принос в развитието на науката „Питагор“, предаде репортер на БГНЕС.

Министър Вълчев и носителят на награда “Питагор” проф. д.н. Красимир Данов

„Да се занимаваш с наука изисква дарба, изисква качества, изисква състояние на духа, изисква да отдадеш цялата си енергия на това да се занимаваш с наука. Това е съдба. Съдба да се занимаваш с това, което те вдъхновява, което ти носи удовлетворение, от друга страна е орис да се чувстваш малко или много неоценен, защото това, което правиш не можеш да споделиш с много хора, не могат да те разберат много хора, не е популярно, не се говори за него обикновено в медиите, единици са тези, които са постигнали грандиозни научни резултати, които да са станали популярни”, каза още министърът.

Образователният министър връчи голямата награда за цялостен принос в развитието на науката. Тя отиде при проф. д.н. Красимир Данов, номиниран от СУ „Св. Климент Охридски”. След като я получи професорът отбеляза, че днес математиката се превръща в производствена сила. „Един венец на симбиозата на инженерните и математически науки е съвременните информационни и комуникационни технологии, без които ние изобщо вече не може да си представим света”, каза професорът.

Отличията се връчват за единадесета поредна година на церемония във Военния клуб в София. Те са разпределени в осем категории – за цялостен принос в развитието на науката, за млад учен, за утвърден учен в областта на природните и инженерните науки, в социалните и хуманитарните науки, в медицинските науки, за успешен ръководител на международни проекти, за значим принос на български учен, работещ в чужбина, както и за колектив с успешна експлоатация и комерсиализация на научните резултати.

Кандидати за „Питагор“ тази година са 37 български учени, от които жури излъчи 15 номинирани. Техните постижения са в изследвания на мозъчно-съдовата болест и други форми на деменция, засягащи централната нервна система (болест на Алцхаймер, Паркинсонова болест, множествена склероза, епилепсия и др.), изследвания на интелекта и други функции в неврогенетиката, в експерименталната фармакология с фармакотерапия на ендокринната система и приложение на стволови клетки при лечение на тумори. В разработките си учените са разглеждали още натрупването и дисоциацията на 70 ключови белтъка, участващи в поправката на ДНК и свързаната с това резистентност към антитуморни препрати, създаване на платформа за систематична оценка на ефектите от противораковите лекарства, звездната астрономия в контекста на нови научни теории за образуване и еволюция на звездите, действието на физическите и социалните фактори на градската работна среда върху колективното нервно-психическо здраве и др. /БГНЕС

София
13°
scattered clouds
humidity: 87%
H 17 • L 14
20°
Wed
22°
Thu
25°
Fri
24°
Sat
Weather from OpenWeatherMap

DW.COM