България, Общество

Мариус Донкин: Театърът оцелява с любов

С любов оцелява театърът, ако мога с една дума да кажа. Но артистите също са хора, страхът също е нормално проявление, като част от синдрома за самозащита и аз не мога да не ги разбирам, не мога да не бъда съпричастен, това е трудно. Това каза в интервю за БГНЕС директорът на Народния театър “Иван Вазов” Мариус Донкин по повод 8-мото издание на Нощта на театрите, което се провежда на 21 ноември.

Донкин подчерта, че в момента има двама-трима заразени актьори, но благодарение на това, че затворил театъра за няколко седмици, е успял да овладее ситуацията и да намали разпространението на заразата сред актьори и служители.

„Някъде към 230 души работят тук, така че процентът и възможността да пламне нещо е много голяма, най-голяма отколкото във всички други театри. Слава Богу с това решение поизчистихме, създадохме една сигурност, пооздравяха колегите, които бяха започнали да боледуват. Тези, които карантинирахме някои от тях се разболяха също, но вече са в добро състояние. Сега са доста по-малко, но не мога да кажа, че ги няма”, заяви той и каза, че ако обслужващият сцената екип може да бъде заместен, то актьорите не може, а и театър без актьори няма.

Тази година в Нощта на театрите културното средище посреща своите гости с две постановки – „Когато гръм удари, как ехото заглъхва” на Пейо Яворов и „Какво да правим с виолончелото” от Матей Вишниек, както и планира да има онлайн постановки, но тъй като ситуацията е несигурна няма как да се планира нещо със сигурност.

автор: БГНЕС/ГЕРГАНА КОСТАДИНОВА

Попитан как гледа на идеята на министъра на културата Боил Банов публиката, посещаваща театрите да бъде тествана, Донкин, коментира, че идеята не е лоша, но призова властите да помислят и за безопасността на актьорите, тъй като те са изложени на по-голям риск. Той уточни, че към момента те не тестват публиката, която от 16 ноември посещава театъра.

„Аз гледам с добро око, ако това нещо се осъществи. Не съм убеден обаче, че в организационен аспект това би могло да се случи”, изрази своето съмнение той.

И добави, че за да защити актьорския състав, мести представления от камерните сцени в голямата зала, защото артистите са по-малко, а салонът е огромен.

По думите на директора публиката сериозно е зажадняла за култура, но на този фон ситуацията е толкова несигурна, че на този етап не може да каже нещо със сигурност.

„Ние успяхме да направим две важни неща за театъра. Всички международни ангажименти, които изпуснахме, а те не бяха малко и всички международни режисьори ги прехвърлихме с една година нататък. Другото нещо, което преструктурирахме освен по-малките като брой артисти в представления да се качат на гола сцена, преструктурирахме постановките, които трябва да бъдат през този сезон. Ние направихме т.нар. български сезон, с българска класическа и съвременна драматургия, като считаме, че тези текстове, именно тези проблеми, които са, независимо, че някои от тях са на повече от 100 години. Мисля, че това е най-близкото, най-необходимото за нашите зрители в момента”, каза той и подчерта, че, за да възстановим живота си, който искаме да е по-хубав от това, което е бил, първо хората трябва да възстановят духа си.

автор: БГНЕС/ГЕРГАНА КОСТАДИНОВА

Според него трябва да се опрем на енергията и познанието от годините си, това е истината, защото то е изтърпяло изпита на времето.

„И не да се отдаваме на страха си, на паниката си, на незнанието си, защото няма правилно решение в такова състояние. Ние трябва да се опрем на познанията си, на традицията си, на това, което сме сумирали като истина. Убеден съм, че психологическото състояние на човека е изключително важно като защита срещу болест, лошотия, неуспехи”, категоричен е Донкин.

Директорът обясни, че на този фон имат четири нови премиери, вместо първоначалните шест. Тези две са „Нова земя” и „Бележките под линия”, но заради създалата се ситуация са отложени за март 2021 г.

„В началото на септември излезе постановката на Иван Панталеев – „Капитална грешка”, излезе „Какво да правим с виолончелото”, излезе „Страх за опитомяване” на Оля Стоянова и още една премиера, но тя беше лятото и беше на открито”, сподели актьорът и директор на театъра.

За сметка на това обаче обещава да бъде наситен репертоарът през новата година.

„Първото нещо, което ще излезе е „Плач на ангел” по текст на Стефан Цанев. Започва да се репетира от началото на декември „Двубой” на Вазов, ще го репетира Мариус Куркински и след това продължаваме с „Бележките под линия” и „Нова земя”, които ще бъдат март месец. На камерна сцена ще има едно представление на Франсоаз Саган по повод нейната 85 –а годишнина. Май месец трябва да започне Диана Добрева, нейната българска постановка специално написана заедно с Александър Секулов, която е за 100-годишнината на Вазов. Юни месец трябва да дойде първата част на репетициите на Робърт Уилсън и неговата „Буря” по Шекспир, чиято премиера ще бъде през ноември 2021. След честванията на 100-годишнината на Вазов, които са между 11 и 22.09, върхът ще бъде на 22 септември, когато е и Денят на независимостта, но и денят на смъртта на Вазов. В тези 10 дни на честванията на 100-годишнината ще поканим и чужди театри от провинцията, които също са направили нещо по Вазов”, обяви в аванс Донкин и добави, че най-вероятно ще имат и международни гости.

автор: БГНЕС/ГЕРГАНА КОСТАДИНОВА

Той съобщи, че през юни 2022 г. ще дойде Ириней Лоренцис, с който вече театърът има договор и Лоренцис ще направи спектакъл за „Орфей“, а есента или в началото на 2023 г. се очаква, след две отлагания, да гостува Александринският театър начело с Валери Фокин.

Мариус Донкин разкрива, че работи и върху създаването на картинна галерия, която ще се намира пред камерната зала долу, както и че не се е отказал от идеята за откриването на магазин, в който да се продават сувенири на театъра и реплики на интересни предмети. Наред с това Донкин разкрива една своя мечта, а именно да създаде ново място за култура на открито. В момента тя е част от конкурса на Столичната община „София избира“ и се надява тя да бъде подкрепена от столичани и да му бъдат отпуснати необходимите 600 000 лв. за реализацията, а той обещава, че ще бъде интересно, вълнуващо и притегателно за жителите и гостите на града. Ако пък не се случи по тази програма, Донкин обещава да търси помощ по други пътища, но не и да се откаже от мечтата си, която ще се разполага в пространството от “Синия лъв” до театъра.

„Това ми е една четиригодишна мечта. Известно време тя беше премълчавана от моя страна, защото тя изисква промяна във философията, едно по-особено отношение и създаване на едно пространство, което съчетава градската галерия, националната галерия и народния театър. Това би трябвало да се превърне в едно духовно пространство. Моята идея е това да бъде едно пространство на живата култура, културата, която се създава в момента“, разкрива той и споделя, че е бил изключително впечатлен от проекта, който са му показали колегите му и по който не е имал нито една забележка.

Донкин разказва, че е бил впечатлен от нещо подобно в Саудитска Арабия, в пустинята, където е видял огромна зала, цялата облицована в огледала.

„Решението на пасажа Иван Вазов е същото. Вътре има един купол, огледален, в резултат на което всичко ще се отразява. Този купол е съпроводен с няколко прегради, които ще бъдат кинетични и по този начин ще създават възможността във всеки един момент да се правят различни като обем и форма места за създаване на тази култура. В средата има едни врати, през които човек може да види куба, това го има в Лувъра, има го и в Петербург. Сводът, който става все по-малък и по-малък създава илюзията за огромно разстояние. Страниците и покривът ще бъдат отворени при добро време, при лошо ще бъдат затворени с прозрачни материали“, вдига още той завесата покрай мечтата му. /БГНЕС

DW.COM