България, Политика

МВнР: България активно участва в определяне на политиките на ЕС

„Тази година отбелязахме 30 години от падането на Берлинската стена, което промени живота на милиони хора в Източна Европа, включително и в България, 15 години от членството ни в НАТО, а на Нова година ще отбележим 13 години от присъединяването ни към ЕС“. Това се казва в отчета на министерството на външните работи за 2019 г.

Днес с гордост може да кажем, че България не само консумира сигурност и европейски средства от членството в двата съюза, но е една от най-активните държави в определянето на политиките им. ЕС продължава да е най-успешният демократичен проект в света, а от създаването на НАТО на територията на нито една държава-членка не са водили военни действия“, се казва в документа.

Тази година Европейската комисия и Европейският парламент заявиха, че Механизмът за сътрудничество и оценка трябва да отпадне. И ако все още не сме част от Шенген по вътрешнополитически причини в някои държави-членки, всички наши партньори признават, че ние охраняваме най-добре нашата граница, подчертават от външнополитическото ни ведомство.

„След успешното Българско председателство на Съвета на ЕС страната ни оглави Организацията на Черноморското икономическо сътрудничество и по време на нашето председателство в организацията бе поканена с единодушие Република Северна Македония. Само една година след приемането ни в Берлинския процес догодина страната ни ще бъде съпредседател на инициативата съвместно със Скопие“, заявяват от МВнР.

Признание за ролята на страната ни в регионален и международен план е визитата на папа Франциск в България и посещението на нашия премиер при американския премиер Доналд Тръмп, които подписаха документ за стратегическо партньорство между България и Съединените щати.

Редица премиери, сред които правителствените ръководители на Русия и Япония, посетиха страната ни. Досега български министър-председател не бе посещавал Република Корея. През 2019 г. посетиха България външните министри на Индия, Ливан, Йордания – визити, които никога досега не са били реализирани в рамките на отношенията ни в тези държави. За първи път от 9 години български външен министър посещава Русия“, се казва в документа.

Фокус на българската и европейската външна политика е и Африка, както заради важността на този континент по отношение на природни ресурси и възможности за бизнес, но и заради миграцията. Реализирана бе първа визита на български външен министър в Намибия, а Ангола не бе посещавана от представител на българското правителство 30 години въпреки отличните ни контакти в миналото.

Целта на всички тези визити освен възобновяване на политическите връзки бе и да подпомогнат развитието на бизнесконтактите, както за привличане на инвестиции у нас, така и за представяне на възможностите на българския бизнес, който става все по-конкурентоспособен в международен план и търси нови пазари. Бяха подписани множество двустранни споразумения, които облекчават бизнеса и гражданите, отбелязват от външнополитическото ни ведомство.

Продължаваме и работата в улеснение на българските граждани, живеещи в чужбина. Служителите на МВнР не са увеличавани от 80-те години на миналия век, когато са обслужвали близо 70000 българи зад граница. Въпреки че днес нашите сънародници извън родината са над 2 млн., продължаваме да им предлагаме лесен достъп до административни услуги, без да увеличаваме щата.

„Всяко денонощие между 40 и 60 души търсят помощ на горещата телефонна линия в ситуационния ни център, която популяризирахме чрез СМС съобщенията, които получава всеки абонат на български мобилен оператор, който влезе в роуминг. Един пример – съдействахме за сигурно и безопасно завръщане в България от Испания, Франция и Швеция на над 100 жертви на трафик на хора предимно с цел трудова експлоатация“, подчертават от МВнР.

Естествено, има още какво да се подобрява в административното обслужване и работата на консулските ни служби.

Инициирани и приети бяха законови промени, даващи възможност от октомври 2020 г. подаването на заявление за издаване на български лични документи да става и по електронен път без електронен подпис, а от 2021 г. валидността на българските паспорти ще бъде удължена от 5 на 10 години. Българските граждани в чужбина могат да получават и по пощата издадените им паспорти, лични карти и шофьорски книжки – все мерки за облекчаване на тяхното обслужване.

Времето, когато страната ни закриваше дипломатически мисии, е вече в миналото. След откриването на нови посолства в Абу Даби и Рияд и генерални консулства в Тараклия, тази година открихме ново Генерално консулство в Барселона, а консулството ни във Франкфурт вече е с ранг на генерално и до месеци ще се премести в нова сграда, която ще улесни обслужването на гражданите.

Нашите консулски служители посрещат сънародниците ни не само зад гишетата, но и пътуват, за да улеснят обслужването – особено в държави, където пътуването до нашата мисия е свързано с големи разходи и време.

Като друга мярка за подобряване на административното обслужване за гражданите и бизнеса бе децентрализирана услугата “Апостил”, като от 1 януари 2019 г. се извършва и от областните администрации и не е необходимо да се пътува до МВнР в София. Нашите услуги вече могат да се заплащат навсякъде с банкови карти, а доскоро гражданите заплащаха с държавни таксови марки.

„Българските граждани във Великобритания са сред най-подготвените за Брекзит. Нашето посолство в Лондон проведе масирана комуникационна кампания с изнесени информационни дни в повече от 30 града. Близо 130 000 наши сънародници вече са кандидатствали и са получили статут на уседналост, който ще гарантира техните права без значение от развоя на процеса по оттеглянето. Това са близо 90 на сто от официално пребиваващите българи в Обединеното кралство, с които сме на първо място сред гражданите на други държави от ЕС“, се казва в документа.

През изминалата година България бе за пръв път член на Съвета на ООН по правата на човека. Кристалина Георгиева стана изпълнителен директор на Международния валутен фонд, а Мария Габриел получи изключително важен ресор в новата Европейска комисия.

През отиващата си година бяха осъществени редица проекти по линия на официалната помощ за развитие в страните от Западните Балкани и Черноморския регион, оказана бе хуманитарна помощ на населението от бедстващи райони в Африка и Азия. България подпомогна с 6 139 104 лв. различни проекти – строим например асфалтов път между град Билищ и населеното с българи село Върник в Албания, реконструирахме два моста в град Струга, Република Северна Македония, ремонтирахме инфекциозното отделение в болницата в Тараклия, където живеят близо 50000 българи.

България бе една от първите страни, оказала хуманитарна помощ от 200 000 лв. на Албания за преодоляване на последиците катастрофалното земетресение в края на м. ноември 2019 г., се казва в отчета на МВнР за отиващата си година. /БГНЕС

DW.COM