България, Политика

Радев: Не след дълго ще имаме правителство, което работи за гражданите

Не след дълго ще имаме правителство, което ще работи в интерес на българските граждани, а не на определени кръгове. Това заяви президентът Румен Радев при представянето на проекти за модернизация на България и за прозрачно и ефективно управление, предаде репортер на БГНЕС.

Предложенията на президентската институция са направени в рамките на предвидения срок за обществени консултации по Проекта на План за възстановяване и устойчивост на Република България.

Радев изтъкна, че не прави нито анализ, нито становище по плана, а президентската институция внася конкретни проекти по него. Така, по думите на държавния глава, той няма да е само средство за усвояване на финанси.

„Планът за възстановяване и устойчивост не трябва да се превръща в поредно средство за усвояване на финанси чрез саниране, строителство и покупки”, заяви Радев.

Ако искаме този подход да успее трябва да имаме ясни принципи и цели, които да водят към ефективно и ефикасно използване на финансовите инструменти. Ако природата, въздухът и водата са грижа на правителството, ако искаме да обуздаем строителството по дюни и планини, ако искаме да обуздаем варварската сеч – не само правителството, а и гражданското общество трябва да имат технологични инструменти за наблюдение, смята президентът.

Той заяви, че планът ще бъде внесен окончателно в ЕК чак на 30 април, а в този период правителството ще разработва важни проекти.

“Този план е огромна възможност не само в икономиката, но в цялостната обществена система, в развитието на човешкия капитал, в преодоляването на стратегически за България предизвикателства. Неведнъж съм споделял, че каквито и социални и икономически модели да прилагаме, каквито и финансови средства да изразходваме, те няма да имат ефект и полза за обществото, ако не се смени моделът на управление. Няма да имат ефект докато не се засили гражданският контрол върху работата на правителството и докато не се установят ясни механизми за прозрачност, отчетност и отговорност, докато не укрепим държавността и пресечем злоупотребите както с национални, така и с европейски средства. Процесите и силната гражданска енергия от това лято ми дават основание да вярвам, че към 2023 г., когато ще започнат плащанията по утвърдените проекти, ние ще сме успели да променим и да дадем съответните и конституционни, и законови, и организационни промени в тази насока, но няма да имаме технологичните инструменти“, коментира Радев.

Той изрази надежда, че не след дълго ще имаме правителство, което ще има амбицията да работи ефективно и качествено в интерес на българските граждани, а не на определени бизнес кръгове.

„Убеден съм, че ще имаме правителство, което с тези амбиции ние трябва да направим така, че да разполага със съответните технологични инструменти, информационна база и механизми да взема научнообосновани решения на базата на научни анализи. Това е целта, която си поставям. Ако искаме този подход да успее, трябва да имаме ясни принципи и цели, които да ни водят към модерна, демократична и европейска България“, подчерта още той.

Той каза, че ако искаме да обуздаем строителството по дюни, вододайни зони и планини, замърсяването и варварската сеч в българските гори не само правителството, но и гражданското общество трябва да имат технологични инструменти за наблюдение на тези процеси, за да може заедно да пазим нашата природа.

„Ако човешкият живот наистина е ценност, ние трябва да имаме техническа система, която да позволява постоянен мониторинг на всички неблагоприятни фактори, да позволява анализ и оценка на риска в изключително кратки срокове, да позволява предотвратяване на бедствия, аварии, катастрофи и управление на кризи. Да насочим по-голямо внимание върху ранната диагностика, превенция, навременната медицинска помощ, а не само върху болничната помощ и доставката на лекарства“, заяви той.

Радев подчерта още, че образованието трябва да стане стратегическа национална цел, за да може България да прогресира.

„Ние трябва като общество да си поставим амбицията да инвестираме много повече във водещи технологии, в развитие на човешкия капитал, за да може това което влагаме да доведе до бърз резултат във всички сфери на обществено икономическия живот. Проектите, които предлагаме са една стъпка в тази насока“, завърши Радев словото си.

Сред тях са проектът за изграждане на национален център за наблюдение, контрол и управление.

„България е космическа държава и това не подлежи на дебат. Едно от решенията, които предлагаме с този център е събиране, анализ и обработка на информацията от различни видове сензори. Започваме с Космоса. Тези сензори, които ги има в космическото пространство макар, отчитайки пълния спектър на видимата и невидима част на светлината – инфрачервена, ултравиолетова, както и радиочестотния спектър те не са достатъчни и затова е добре да бъдат допълнени от други сензори“, обясни секретаря по отбрана и сигурност на президента ген. Стефан Янев и уточни, че този център ще бъде с отворен достъп до НПО-та и граждани.

Вторият проект беше представен от президента Румен Радев. Той предвижда създаване на Мултифункционален младежки образователен комплекс за наука и иновации.

„Това което видяхте не е училище. За мое огромна изненада когато посетих Армения през 2018 г. домакините ме поканиха да посетя центъра „Тумо“ за креативни технологии. , където има подобен център. Чрез него се дава възможност на деца и младежи да покажат възможностите си, без да имат проблем с достъп до най-добрата технология, както и да имат висококвалифицирани преподаватели. Предвидено е да има различни образователни курсове – по високи технологии, изкуствен интелект, роботика. Обучението ще е безплатно, а зад идеята стои Сдружението на олимпийските отбори по природни науки.

Третият проект е за разширение на ВЕЦ и ПАВЕЦ мощностите и пълноценно използване използване на геотермалната енергия за балансиране на електроенергийната система. Той беше представен от Асен Василев, бивш министър на икономиката, енергетиката и туризма в състава на служебното правителство на Марин Райков. Той коментира, че държавата ни поела ангажимента да увеличи дела на производството на енергия от възобновяеми източници, както и за постепенното закриване на въглищните топлоелектрически централи, с което страната ни ще изгуби 40% от капацитета на системата, който е 100% български, тъй като въглищата са наши.  Според него при закриването на въглищните топлоелектрически централи електроенергийната система на България няма да може да покрива зимния пик и системата ще има нужда от много повече балансиращи мощности.

„За щастие природата ни е дала решение. В момента основното балансиране в системата се случва през ПАВЕЦ Чаира, но тя работи само между 4 до 6 часа на пълен капацитет. Причината за това е, че няма достатъчно капацитет в долния язовир“, обясни той и каза, че проектът им предвижда да се направи още един язовир и ПАВЕЦ да започне да работи в седмичен режим.

Освен този ПАВЕЦ има възможност да се изгради и ПАВЕЦ на р. Арда, който да е с воден изравнител яз. Кърджали с очаквана мощност от 200-300 MW.

„Другата идея е да използваме наличието на геотермален ресурс особено в Дунавската равнина.  Там ние имаме едно горлямо топло море от вода, което е добре проучено. По предварителни данни от най-плиткия резервоар може да осигури до 12 000 термални MW енергия“, посочи Василев.

Четвъртият представен проект беше за създаване на Регионална генетично-диагностична мрежа с координационен център по биобезопасност.

„Ключовата дума е биобезопасност. Като говорим за нея ние я разглеждаме като част от националната сигурност, а не само като част от здравеопазването. Нашата амбиция е да създадем такава мрежа, в която да се осъществява не просто наблюдение на процесите, които в дадения момент текат, но също така дза могат да се ръководят тези процеси, да могат да се придвижват, да може да има подготовка за тях с минимална загуба във всяко едно отношение за страната“, каза при представянето на идеята вирусологът проф. Радка Аргирова.

Тя обясни, че си представя тази мрежа да бъде регионална и включваща 27 лаборатории на 5 места в страната.

Последният проект е за закупуване на медицински хеликоптери и създаване на система за медицинска помощ по въздуха – HEMS, в рамките на които се предвижда закупуването на 5 хеликоптера на стойност 70 млн. лв., закупуване на медицинско оборудване и логистика за 11 млн. лв. и изграждане на инфраструктура за 4 млн. лв.

Според тях плановете на правителството да купи 1 хеликоптер е напълно недостатъчно и това означава да се покрие само 1/7 от страната и още много животи, над 100 годишно, които могат да се спасят, да бъдат изгубени./БГНЕС

DW.COM