България, Общество

Румен Радев: Време е да спрем да търсим утеха в историята

Левски не обича склонени глави. Не да склоним, а да изправим глави сме дошли тук – на Паметника на Васил Левски. Време е да спрем да търсим утеха в историята. Време е да се отучим да черпим достойноство от саможертвата на героите ни. Свободата и достойнството нито се наследяват, нито могат да се вземат на заем. Всяко поколение води своите битки за тях. Нашата битка за идеала на Апостола е сега. Свободното слово, честните избори, разделението на властите са похитени и опорочени и днес се питаме това ли е чистата и свята Република на Дякона.

Това заяви президентът Румен Радев в словото си по време на тържествената възпоменателна церемония пред Паметника на Васил Левски в деня, в който отбелязваме 147 години от гибелта на Апостола, предаде репортер на БГНЕС.

В началото на словото си президентът отправи призив към хората, дошли на паметника и които дръзнеха да скандират и освиркват по време на изказването на кмета на София Йорданка Фандъкова. Възгласите продължиха и в началото на словото на президента, заради което той призова за уважение.

Свободата и достойнството нито се наследяват, нито могат да се вземат назаем. Всяко поколение води своите битки за тях. Нашата битка за идеала на Апостола е сега. Свободното слово, честните избори, разделението на властите, които са основата на демокрацията, са похитени и опорочени. И днес се питаме това ли е чистата и свята република на Дякона? На такива ли хора оставихме народната работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни, както ни завеща Левски? Или на ония, които по думите на Апостола, подменят демократската република с деспотско-тиранска система, попита Радев.

Причините за неволите ни не са само търговците в храма на българската демокрация. Причините са и в нашето собствено униние, което ги допусна там. Примирението с лъжата и грабежа. С бедността и несправедливостта, посочи Радев.

„Нашите българи желаят свободата, но я приемат, ако им се поднесе в къщите на тепсия“, пише Дяконът в онези години. Но тази горчива констатация няма да го спре да буни духовете, да просвещава, да отстоява идеала за чиста и свята република. Неговата смърт му само ще ускори пътя към Освобождението.

И когато жалеем за бесилото, нека да не забравяме, че Левски е символ на безсмъртието. Това безсмъртие, което осветли следващите поколения на България. Той е живо слово и дух, които продължават да събуждат и днешните българи. И хилядите хора, които сте тук, сте най-убедителното доказателство.

Затова нека днес изправим глави. Нека не забравяме, че всичко зависи от нашите „задружни усилия“. Че времето нас обръща, но и ние него обръщаме. България има нужда от доблестта и усилията на всеки от нас.

Нашата мисия не е да оплакваме героите си, а да сбъдваме мечтите им. Да живее чистата и свята република! Да живее България, заключи президентът. /БГНЕС

DW.COM