България, Политика

Санкции срещу Турция ще нанесат милиарди щети на България

Европейският съюз обмисля да въведе икономически санкции на Турция заради военната операция, която турският президент Реджеп Ердоган започна в Северна Сирия на 9 октомври. България и Турция са важни търговски партньори. Информационна агенция БГНЕС представя картината на сътрудничеството между двете страни през последните години.

СТОКООБМЕН

За последната година стокообменът между двете страни бележи възходящ тренд като е регистриран ръст от над 8%. Според статистика на Външно министерство двустранната търговия за първите 3 месеца на 2019 се оценява на 1037.9 млн. евро при 959.7 млн. евро спрямо същия период на 2018 г. Общият износ за Турция през миналата година е оценен на 28 247 306.70 хил. евро. За южната съседка основно изнасяме нефтени масла, рафинирана мед, медни сплави, тръби,кабели, цинк, електроенергия.

Статистиката показва, че за 2018 година в топ 10 на най-внасяната продукция от Турция са автомобили, кабели, оптични влакна, медни руди, електрическа енергия, плодове, платове.

ИНВЕСТИЦИИ

Към 2018 година по данни на БНБ преките чуждестранни инвестиции от Турция в България са в размер на 827.5 млн. евро. По закона за насърчаване на инвестициите до момента са сертифицирани 6 проекта с участието на турски инвеститори на обща стойност 815 млн. лева и 1722 създадени работни места. За сравнение през 2005 е бил само един инвестиционен проект с турско участие.

Интересът на турските фирми в България е насочен към проекти, свързани с изграждане на транспортната и енергийна инфраструктура на страната ни, а също към строителството на жилищни, търговски и офис сгради, както и към банковия сектор.

Хранително-вкусовата, химическата и текстилната промишленост също предлагат широко поле за инвестиции.

Съществува потенциал за навлизането на още производители на автомобилни части – сектор, в който Турция има сериозни традиции и дял в световното производство.

Първият български инвеститор, стъпил на турския пазар, е фирма “Приста ойл” – Русе, специализирана в производството на масла, изградила завод за моторни масла в град Измир.

Следва да се има предвид, че са налице турски фирми, които инвестират в България посредством своите европейски филиали (инвестицията на Шишеджам в модернизацията на завода за производство на клинкер и цимент в град Девня).

ТУРИЗЪМ

За 2016 г. Турция заема първо място по брой пътувания на български граждани. През 2017 г.Турция е на второ място по брой пътувания на български граждани след Гърция. През 2018 г. Турция е на първо място по брой пътувания на български граждани. За първите девет месеца на 2019 г. българите се нареждат на четвърто място по посещения в Турция, след руснаци, германци и англичани.

ДЪРЖАВНА ВИЗИТА

По време на официално посещение на министър-председателя Бойко Борисов в Турция в периода 29-30 януари 2010 г. бе подписан “Меморандум за разбирателство между Министерство на икономиката, енергетика и туризма на Република България и Министерство на енергетиката и природните ресурси на Република Турция” между министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков и министърът на енергетиката и природните ресурси на Република Турция Танер Йълдъз. Меморандум за разбирателство бе подписан и между Булгаргаз АД и Боташ (Botas Petroleum Pipeline Corporation).

На 20 март 2012 г. в Анкара, Турция се проведе първото Съвместно заседание между правителствата на Република България и Република Турция. По време на Съвместното заседание бяха подписани четири документа от ресора на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: 1. Споразумение за икономическо сътрудничество между Република България и Република Турция; 2. Съвместна декларация за насърчаване на икономическото и бизнес сътрудничество между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Министерството на икономиката на Република Турция; 3. Съвместна декларация на министъра на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и министър на енергетиката и природните ресурси на Република Турция за енергийно сътрудничество и 4. Програма за двустранно сътрудничество в областта на туризма между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Министерството на културата и туризма на Република Турция. В рамките на заседанието министър Делян Добрев проведе две срещи: с г-н Зафер Чаалаян, министър на икономиката и с г-н Танер Йлдъз, министър на енергетиката и природните ресурси на Турция. Основни теми на разговор по време на срещата с г-н Чаалаян бяха двустранните търговско-икономически отношения и проблемите на турските износители, които те срещат на ГКПП „Капитан-Андреево” (турската страна връчи Non-paper на министър Добрев). По време на срещата с г-н Йълдъз беше обсъден съвместния енергиен проект за изграждане на междусистемна газова връзка България-Турция.

ЕНЕРГЕТИКА

България и Турция могат да бъдат определени като стратегически партньори в сферата на енергетиката. Двете държави си сътрудничат по две линии. Първата – износ на електроенергия, а втората – като транзитна страна за руско „синьо гориво“ за Турция през Трансбалканския газопровод. Тази ситуация остава непроменена в продължение на десетилетия, започва още от преди падането на комунистическия строй през 1989 година и се запазва до ден-днешен, докато не бъде изграден „Турски поток“.

През годините обаче, България загуби част от позициите си като доставчик на електричество. Това стана най-вече след 2009 г. На път сме да загубим и ключовата роля на транзитна държава за доставка на руски природен газ, след като Москва реши да се откаже от маршрута през Украйна, чието продължение преминава през наша територия до Турция и други балкански страни. Това безспорно е удар по българските национални интереси. След 2015 година правителствата на Бойко Борисов положиха много усилия тази ситуация да се промени и България отново да се върне на газовата карта на Европа. Този път като се обърнат потоците. Проектираният „Турски поток“, който ще свърже Русия и Турция по дъното на Черно море, най-вероятно ще има своето европейско продължение през България за Сърбия, Унгария и Европа.

В началото на 2019 г. българското Министерство на енергетиката се зае в кратки срокове да промени енергийната стратегия с оглед на променената пазарна газова конюнктура на Балканите и развитието на „Турски поток“. Документът разглежда участието на България при реализирането на ключовите газови проекти „Турски поток“, „Южен газов коридор“, Трансанадолски газопровод, Трансадриатически газопровод, междусистемната връзка Гърция-България, както и проектът за нов терминал за втечнен газ в Александруполис, в който „Булгартрансгаз“ ще участва с миноритарен дял. Стратегията обхваща още и изграждането на електронна борса за търговия, на газоразпределителния хъб „Балкан“. Като основни източници за неговото захранване са посочени: от Русия, местен добив от България и Румъния, природен газ от „Южния газов коридор“, от САЩ, Катар, Алжир, Египет през съществуващи и нови терминали за втечнен природен газ. По данни на енергийния министър Теменужка Петкова за нова инфраструктура ще са нужни над 2,8 млрд. лева, за да може страната да отговори адекватно на новите газови потоци в региона.

Диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ е във фокуса на вниманието както на европейско равнище, така и в България. Ключов в това отношение е интерконекторът Гърция-България, който е и сред седемте водещи приоритети на ЕС в енергийната област. България ще участва чрез обществения доставчик „Булгартрансгаз“ и в изграждането на терминала за втечнен природен газ край Александруполис. Така ще можем да доставяме природен газ и от по-далечни източници – САЩ, Алжир, Катар и други.

По всичко личи, че изпълнението на газовите проекти върви в срок и с благословията на Европейската комисия. Същевременно Турция извършва офанзива в Северна Турция. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган я определи като „борба срещу тероризма“. Отношенията между Турция и нейните европейски съюзници и САЩ сериозно се влошиха. На дневен ред идва въпросът за налагането на икономически санкции, което може да засегне и енергийната сфера.

Агенция БГНЕС потърси за коментар Валентин Кънев от „Балканската и Черноморска петролна асоциация“. Според мениджъра, евентуалните санкции не биха оказали влияние върху реализацията на тръбопровода през България, защото има сключени договори, проектът върви. „Не виждам някакви причини, които да попречат. Все пак става дума за международни проекти с обвързване на доста страни“, заяви Кънев.

ИСТОРИЧЕСКИ ВРЪЗКИ

Както в периода на Османската империя, така и днес Турция е един от най-големите търговски партньори на България.
В историята на модерната българска държава, Австро-Унгария, Германия, СССР и Европейският съюз последователно са заемали позицията на неин доминиращ търговски партньор. Но има една държава, която през всичките 140 години след Освобождението винаги е била на челни позиции в стокообмена – Турция. Географията и историята предопределят близостта между нашите двата народа, включително и в стопанските отношения.
Първоначалното натрупване на капитал и наченките на капиталистически отношения по нашите земи са неразривно свързани с Османската империя. Още от края на XVIII и първата половина на XIX век предприемчивите и родолюбиви българи от подбалканските градове се превръщат в най-големите снабдители на Османската империя и нейната столица Истанбул с агнешко и овче месо. Натрупаните капитали се влагат в образованието на следващите поколения, в строителството на български училища и църкви. Благоприятно за българите и за техния възход по време на Възраждането се оказва обстоятелството, че ислямът не насърчава капитализма сред господстващото мюсюлманско население.
И след Освобождението от турско иго през 1878 г. българите запазват част от водещите си позиции на големия пазар на съседната Османска империя до 1918 г. Ситуацията се променя със създаването на Република Турция през 1923 г. от Кемал Ататюрк. Наред с големите реформи, които целят създаването на една модерна светска държава по западен образец, той полага много усилия за развитието на националното стопанство. И ако в България през първоначалния период капиталът се натрупва от търговията с добитък, а в следосвобожденския до 1944 г. – с производството и търговията на тютюн, в Турция тази роля е отредена на строителството. Държавата на Ататюрк разгръща голяма строителна програма през 30-те и 40-те години на ХХ век. През този период се поставя началото на големите фамилии в турския бизнес – Коч и Сабънджъ.
След Втората световна война /1939-1945 г./ България и Турция се оказват от двете страни на Желязната завеса. И в двете страни е извършена голяма обществена и икономическа трансформация. В България комунистите отнемат частната собственост и национализират фабрики и земеделски стопанства, започва индустриализация по съветски образец и се налага планова икономика, развиваща се от петилетка за петилетка, с тенденция тя да бъде взета за три години и преизпълнена за пет. В Турция по същото време има гигантски държавен сектор, и подобно на България и Анкара следва програма, ограничена от държавно планиране.
За разлика от България обаче, Турция полага огромни усилия за появата на частен сектор, този процес върви плавно, и в продължение на 40 години преминава от държавен капитализъм през смесена система, за да се стигне до пазарна икономика. Успехът на реформите на премиера Тургут Йозал /1983-1989 г./, вдъхновени от чикагската школа на проф. Милтън Фридман, създават условия за развитие на частния сектор. Турция от аграрна страна се превръща в аграрно-промишлена икономика. Нейните строителни компании са втори в света като подизпълнители и по обем на строителни поръчки. Наред с традиционното земеделие, се развиват нови отрасли – автомобилостроене, машиностроене, металургия, туризъм.
България, и Турция преживяват дълъг период на явен етатизъм. Падането на Берлинската стена обаче заварва двете съседни страни в различни степени на икономическо развитие. Всъщност разликата е значителна. Ако през XIX и първата половина на ХХ век може да се каже, че предимството е било в полза на България, то през 90-те години ние имаме до себе си един балкански тигър, чиято икономика и население растат с високи темпове и я нареждат сред Топ 20 в света. Това е не само една голямо геополитическо предизвикателство, но и шанс, поне що се отнася до съжителството ни с такъв голям пазар.
През по-голямата част от тридесетгодишния годишния период на пост-комунистически реформи България има положителен баланс в стокообмена с Турция. Анкара компенсира отчасти отрицателното си търговско салдо с куфарната търговия в началото на 90-те години, посещенията на български туристи в морските й курорти и турските инвестиции в българската икономика. Още през 90-те години двустранният ни стокообмен достига 1 милиард долара, което е огромна за времето си сума.
След 2007 г. Европейският съюз заема водещо място, като водещ партньор на България. В същото време Турция остава наш стратегически търговски партньор извън страните от общността.
Въпреки своята сложна история през вековете и перипетиите, на които са изложени двустранните отношения, българи и турци са обречени да бъдат съседи и е хубаво тези отношения да бъдат добросъседски. Това предопределя отчасти и по-особената позиция, която нашата страна заема по някои въпроси, свързани с Турция. България, като страна-членка на ЕС, трябва да работи посока на разрешаване на проблемите между Брюксел и Анкара, защото само в такава обстановка може да се реализира нашият национален интерес, а той е стабилни и мирни Балкани. Двустранното ни икономическо сътрудничество, което винаги е било на високо ниво, само може да помогне за постигането на тази цел. /БГНЕС

София
11°
scattered clouds
humidity: 76%
wind: 5m/s E
H 12 • L 11
11°
Thu
15°
Fri
14°
Sat
10°
Sun
Weather from OpenWeatherMap

DW.COM