България, Общество

Соня Тотева: Успение на свети Кирил

На 14 февруари, съзнателна България се покланя и чества Успение на равноапостоления ни Учител и небесен закрилник свети Константин – Кирил Философ (827 – 869 г.).

Свети Константин-Кирил Философ е погребан в подземието на църквата „Св. Климент“ в Рим, където редом с неговите тленни останки са и тези на св. Климент Римски.

Свети Константин-Кирил Философ е първоучителят на българите и славяните заедно със своя брат св. Методий. Това, заради което Константин-Кирил е свят за всеки българин, го е казала проф. Климентина Иванова в предговора към „Стара българска литература. Житиеписни творби“, стр. 14-15: „…не само разпространители на вярата, пламенни борци против ересите и догмата на триезичието, но преди всичко – всеславянски учители. Те са изпратени от Бога на славянския род, за да го просветят и да осветят неговия път към Спасение.“

Сред изворите за живота и делото на Константин Философ на първо място изследователите поставят Пространните жития на двамата братя, известни като „Панонски легенди“ заради мястото на тяхното възникване – Панония (област в Средна Европа, разположена между реките Дунав и Драва). Според специалистите житието на св. Константин е написано от славянин, негов ученик между 869 и 882 г. В науката отдавна се е наложила тезата, че авторът му е св. Климент Охридски. Някои части от живота на св. Константин Философ са добре описани, а за други малко или никак не се знае. Роден е в гр. Солун, в богато и добре поставено във византийското общество семейство, седмо по ред дете, надарено с голяма любознателност към науките. Получил е високо образование в Константинопол, който по това време е център на византийската култура и просвета, изживяващи подем след 843 г., когато иконоборческата ерес е окончателно унищожена. За кратко време е библиотекар на патриарха към катедралния храм на Константинополската патриаршия „Света София Премъдрост Божия“. Интересно е да се отбележи, че по времето на неговото назначаване Константин вече е именуван „Философ“. Това, според специалистите, може да означава най-малко две неща: че макар и млад, Константин си е спечелил авторитет на мъдър и образован човек, или че е бил много изкусен коментатор на Библията. Според думите на житиеписеца св. Константин е автор на първото пространно определение за философия в славянската книжнина: „Познаване на Божиите и човешките неща, което учи доколко човек може да се приближи към Бога и как чрез дела да стане образ и подобие на Оногова, Който го е създал.“ Всестранната подготовка в седемте науки (граматика, риторика, диалектика, аритметика, геометрия, астрономия, музика) и дейното отношение към средата, в която живее, отвеждат Константин към следващата му служба на мисионер.

Първата му мисия е при арабите (сарацини, т.е. тези, които не са родени от Сара) в Багдадския халифат. Там той се среща с високообразованите духовници и учени, пред които от верова гл. т. убедително очертава границата между християнството и исляма. Акад. Динеков в „Кирило-Методиева енциклопедия“ изказва следното предположение: по времето на халифа Ал Мансури (8 в.) в Сирия е бил забранен гръцкият език и заради това богослужебните книги за арабите-християни били преведени на арабски. Вероятно, пише акад. Динеков, именно тогава в съзнанието на Константин се е зародила идеята за превод на Свещените книги от гръцки на славянски език.

Втората му мисия е при хазарите (държавата им се нарича Хазарски хаганат, който преживява разцвет през 7 – 10 в. Науката причислява хазарите към тюркската етническа група. По времето на Константин Хазарският хаганат е владеел и територията на п-в Крим, където става чудото с мощите на Климент Римски. Самият Климент Римски (35 – ок. 97 г.) е много значима фигура в епохата на ранното християнство. Той е един от сподвижниците на апостолите Петър и Павел. Според различни източници той става пръв епископ на гр. Сердика (дн. София) и втори епископ на Рим след ап. Петър, който лично го въвежда на тази длъжност. Изследователите на Библията, между които и патриарх Фотий Константинополски, предполагат, че Климент Римски е освен ученик на ап. Павел е и автор на каноничното Първо послание към Коринтяни и един от 70-те апостоли. Заточен е в най-източните части на Римската империя – днешен п-в Крим – от император Траян, където умира от мъченическа смърт, хвърлен в морето с котва на шията. Това събитие е много важно за нас, българите, тъй като св. Кирил Философ по време на своята мисия при хазарите, се удостоява с честта да намери мощите на св. Климент. Той пише в съчинението си „Намиране на мощите на папа Климент Римски“, че „…един ден, когато Бог благоволи да се яви светецът (той беше 30-ят ден на месец януари), някои от усърдните, откак излязоха от пристанището, тръгнаха с пеене на псалми… И така, братя, след като се яви по този начин голямото богатство – блажените мощи на славния Климент – нека поради словесната си природа да въздадем със слово достойна хвала на нейния Творец, Божието Слово (Христос).“ Авторитетът и значението за Българската Православна църква и държава на св. Климент Римски са толкова големи, че в гр. Охрид в негова чест и памет са построени по време на Средновековието ни две църкви – „Св. Богородица Периблевта“ и „Малък св. Климент“ . Първата е служила от 15 до 18 в. като катедрален храм на българските духовни пастири на Охридската архиепископия. Базиликата, в която са пренесени мощите на Климент от двамата братя св. Кирил и св. Методий в Рим, е построена на мястото, където е бил домът му. Освен това знаменателно събитие, Хазарската мисия на св. Константин включва многобройни диспути на политически и религиозни теми: за юдаизма и християнството, за природата на Света Троица, за Мойсей и Божиите закони, за спасителната роля на християнството.

Третата, най-важна за нас мисия, е Моравската. Тя започва през 963 г. според уговорката между моравския княз Ростислав и византийския двор. По това време държавата Велика (Голяма) Моравия е с обширна територия от днешна Западна Чехия до р. Драва. Нейни съседи са нашата държава България и Източнофранкското кралство. Велика Моравия е покръстена по западен образец, което кара княза да се бои от загуба на политическа и духовна самостоятелност. На основата на езиковедския анализ на Житието, акад. Динеков твърди, че азбука преди тръгването на братята към Моравия не е имало, че тя е създадена по време на тази мисия и че „…той веднага състави азбуката и започна да пише Евангелските думи: „В начало беше Словото“…“ Каквито и да са продължаващите и днес спорове около това коя азбука – глаголицата или кирилицата – е създадена първа, кой е първообразът на азбуката ни, истината е: св. Константин Философ създава съвършена азбука, която с най-голяма точност пресъздава звуците на нашия първи език – старобългарския. На тази азбука той и неговият брат превеждат първите библейски текстове и написват първите свои съчинения с една цел: българите и славяните да тръгнат по спасителния път на Господ Иисус Христос – Словото и Истината.

Петдесет дни преди смъртта си Константин приема монашеско подстрижение и име – Кирил. Умира на 14 февруари 869 г. в Рим на 42-годишна възраст. Този ден се чества тържествено от православната ни църква и от миряните като Успение на равноапостолен св. Константин-Кирил Философ. Погребан е в подземието на църквата „Св. Климент“ в Рим, където редом с неговите тленни останки са и тези на св. Климент Римски. /БГНЕС

————

Соня Тотева, преподавател по философия.

DW.COM