България, Общество

Съветът на Европа: Тормоз, насилие, остър недостиг на персонал в българските психиатрии и социални домове

Лечението, условията и правните гаранции, предлагани на психиатрични пациенти и жители на социални заведения в България, остават в несъответствие с препоръките на Съвета на Европа. Това сочи нов доклад на Комитета за борба с изтезанията (CPT) към Съвета на Европа.

снимка/архив

През август 2020 г. делегацията на CPT е посетила за първи път Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“ и Държавната психиатрична болница „Царев Брод“, както и Държавната психиатрична болница в Бяла, посетена преди това от CPT през 2006 г. Посетени са за първи път и домове за социални грижи за хора със забавено развитие в селата Куделин и Самуил и дома за социални грижи за лица с психични разстройства в село Говежда, съобщава на сайта си Съветът на Европа.

Във всички посетени болници и домове за социални грижи делегацията е получила доказателства за тормоз на пациентите и пребиваващите в домовете от персонала – санитарите (възпитателите, помощния персонал) са били вербално груби с пациентите и живущите, блъскали ги, удряли ги, ритали ги и ги биели с пръчки. Охранителите на вратите в социалните домове на Куделин и Говежда носели и от време на време удряли живеещите там с дървени пръчки (пръчки, съответстващи на описанията, дадени от жителите, са били намерени от делегацията в кабинетите на персонала и в трите заведения).

Що се отнася до условията на живот, Комитетът отбелязва, че е направено известно обновяване и в трите психиатрични болници, особено в Царев брод, и че материалните условия в Бяла са се подобрили от последното посещение през 2006 г. Относно посетените социални домове, Самуил е осигурил задоволителен вътрешен интериор и дори санитарни помещения в много стаи, но условията на живот и санитарните помещения в Куделин и Говежда изискват значително подобрение.

И в трите посетени болници е установен неадекватен и често крайно недостатъчен брой служители в отделението. Броят на клиничния персонал също е напълно недостатъчен, за да отговори на многото нужди на пациентите с психо-социално лечение и рехабилитация.

„За съжаление констатациите от посещението през 2020 г. показват, че българските власти все още не успяват да разберат изцяло значението на адекватния брой служители и необходимостта да действат категорично, за да отстранят този недостатък“, заяви Комитетът. „Постоянният недостиг на персонал създава впечатлението, че в Министерството на здравеопазването грижите за психичното здраве не се оценяват достатъчно; очевидно трябва да се даде по-висок приоритет за инвестиции и развитие.”

И в социалните домове броят на медицинските сестри и санитарите е напълно недостатъчен. Изглежда поради ниските заплати и трудностите в привличането и задържането на персонал за работа в доста отдалечени заведения, професионалното качество на персонала, особено на санитарите, изглежда лошо; това, в комбинация с неадекватно отношение и надзор, несъмнено увеличава риска от насилие и тормоз.

Що се отнася до режима и лечението, достъпни за психиатричните пациенти, атмосферата в много от отделенията и в трите посетени болници е по-малко от терапевтична и дори потискаща. Много пациенти не са имали или са били с много ограничен достъп до ежедневно движение на открито. Освен това редица юридически компетентни пациенти, които са подписали съгласието си за формуляри за хоспитализация и все още се считат за доброволци, заявяват, че искат да напуснат, но нямат право да го направят, и по този начин са, де факто, задържани против волята си.

Ограничителното оборудване също е неподходящо и причинява болка на задържаните пациенти. Най-обезпокоителна ситуация е установена в Царев брод, където въпреки наличието на правилно проектирани подплатени обезопасителни колани, пациентите са били държани в легла с метални вериги за китките и глезена с катинари, често в продължение на дни. Използването на подобно оборудване също е установено и в социалния дом в Куделин, а вериги и катинари, съответстващи на описанията на жителите, са намерени в офиса на охраната на заведението. „Мнозина биха повярвали, че такова отношение е било премахнато от заведенията за психично здраве в Европа преди повече от век. Подобна срамна практика е напълно неприемлива и лесно може да се счита за нечовешка и унизителна; трябва да спре незабавно“, настоява Комитетът.

Пандемията COVID-19 остава сериозен риск за уязвимите пациенти и жителите. Комитетът препоръчва на българските власти да разработят специфична и всеобхватна стратегия за реагиране на пандемията COVID-19 в психиатрични болници и институции за социални грижи, да преразгледат пълната забрана за посещения на пациенти в психиатричните болници, учредени в отговор на пандемията COVID-19 през март 2020 г. и да предприемат стъпки, за да гарантират, че пациентите могат да получат такива посещения. Освен това Комитетът препоръчва сериозно да се обмисли въвеждането на финансиран от държавата режим на редовно PCR тестване на целия персонал (и на всеки психиатричен пациент или жител на социални грижи).

„Подходът на българските власти за осигуряване само на храна на хора с увреждания и психично болни три пъти на ден и покрив над главата им е крайно недостатъчен и очевидно трябва спешно да бъде преразгледан“, заяви Комитетът.

„Продължаването на съществуването на такива заведения за социални грижи в България не е жизнеспособно. Комитетът силно подкрепя плана на българските власти за затваряне на редица заведения за социални грижи до 2022 г. и разработване на подходящи обществени грижи. Освен това Комитетът настоятелно призовава българските власти бързо да ускорят програмата си за закриване на останалите остарели социални заведения, изкоренявайки необходимостта от тях възможно най-скоро. Преди такова затваряне, Комитетът призовава българските власти да предприемат конкретни и спешни мерки, насочени към отстояване на човешкото достойнство на всички лица, настанени в съществуващите домове за социални грижи”. /БГНЕС

DW.COM