Общество

Пренесен музей пази духа на баща и син Славейкови

Дървена маса, на която е подписана Търновската конституция, ценни книги и редки издания от личната библиотека на Петко Р. Славейков, пачи пера, с които дядо Славейков пише до края на живота си. Авторски ръкописи и оригинални първи издания с поправки на Пенчо Славейков, пишещата машина “Адлер”, одърчето, на което си почивал. Това са част от експонатите в един пренесен музей, който пази духа на Славейкови, за който разказа пред БГНЕС Здравка Никовска, главен уредник в къща музей „Петко и Пенчо Славейкови“.

Мястото е центърът на София, улицата е “Г. С. Раковски”, а номерът 138, етажът е първият. Навярно много от вас са минавали покрай него, но не са се досещали, че именно тук в близост до къща музей “П. К. Яворов” има и друг музей – този на баща и син Славейкови.

„Ние се намираме в една кооперация, в един апартамент, който още преди много години е подарен на общината и устроен като музей, пазещ духа на Петко Славейков и неговия син Пенчо Славейков“, разказа Здравка Никовска.

Историята му е много интересна. „Това е един пренесен музей. Тоест за разлика от къщата музей на Вазов, където големият ни поет е живял и даже починал там, за разликата от Яворовата къща, където все пак дори една година Яворов и Лора са живели, тук нито баща, нито синът е живял. Просто е пренесена атмосферата от техния дом на сегашния пл. Славейков, който тогава се наричал площад “Кафене баши”, разказа главният уредник. Когато идват в София след Освобождението и след подписване на Търновската конституция, Петко и Ирина Славейкови купуват малка къща там. Тя приютява домочадието, там имал и скромна стая кабинет Пенчо Славейков. Там живяла и племенницата на Пенчо Славейков, внучка на Петко Славейков – Светослава.

Къщата музей “Петко и Пенчо Славейкови” е открита за посетители на 1 юли 1951 г. в апартамента, принадлежал на Светослава Славейкова.Тя е и първият уредник на музея. В продължение може би на две десетилетия тя събира ръкописи, оригинални вещи, картини и книги, принадлежали на Славейковия род. В софийския си дом на ул.”Г. С. Раковски” пренася атмосферата и обстановката на старата къща, която Петко Славейков купува в края на 1879 г., когато се установява със семейството си в София.

Този пренесен музей днес има две основни помещения. Едното, което е по-голямо е повече посветено на семейството на Петко Славейков, разказа Здравка Никовска. Тук има не само ценни книги и редки издания от личната му библиотека, вещи, но посетителя могат да видят часовника и дивитите (мастилници) на Петко Славейков, пачи пера, с които дядо Славейков пише до края на живота си, лични вещи на неговата съпруга Ирина, за която се жени през 1853 г. в Трявна.

Тук на не много далечно разстояние от сегашното Народно събрание се съхранява и таблото с ликовете на всички народни представители, участвали във Великото Народно събрание през 1879 г., както и дървена маса, на която е подписана Търновската конституция.

„Това е една обикновена дървена маса и понякога човек се пита: Ама какво прави тя тук в музея? Но има необикновена история. Петко Славейков е активен участник в създаването и подписването на Търновската конституция през април 1979 г, когато се стига до подписването се оказва, че в стария турски конак няма една маса, на която да положат подписите си народните представители и тогава той от къщата си, която е била недалеч във Велико Търново, взема тази маса, на нея полагат подписите си. Предполагам, че след Освобождението тя е служила просто и за битови нужди в къщата на Славейковци, но в един момент Светослава разучава, разбира значението на тази маса и я включва в експозицията на музея“, разказа главният уредник.

В по-малкото помещение на музей “Славейкови” е пресъздадена атмосферата от кабинета на големия поет Пенчо Славейков.

Здравка Никовска разказа, че по свои спомени, спомени на братята на Пенчо Славейков, на негови близки, племенницата му Светослава възстановява стаята-кабинета на Пенчо Славейков, така както е била в малката къща на сегашния пл. Славейков.

В апартамента на столичната Раковски е подредено одърчето, на което си почивал, писалището от светло дърво с извити крака, мастилницата с метални орнаменти и синьо стъкло, дървената перодръжка, пишещата машина “Адлер”, подарена му от римския консул, има и бастун, снимки, портретът на неговия баща.

„Леглото е негово. Винаги, по спомени на неговите близки, над неговото легло е стоял портретът на баща му и затова и тук е направено така. Тук има и любими руски автори, които той започва да чете след като се разболява в Пловдив“, разказа Никовска.

Експозицията на музея включват авторски ръкописи и оригинални първи издания с поправки на поета; тетрадки с ранни варианти и коректури на поемата му “Кървава песен”; ръкопис на поемата “Ралица”; има личен екземпляр от антологията “На острова на блажените”, първото издание на “Сън за щастие” с автограф на автора. Тук се вижда и ликът на Мара Белчева, има и нейни вещи. В музея се съхранява съвместният им превод на “Тъй рече Заратустра” от Ницше, издаден през 1915 г.; вещи, принадлежали на Мара Белчева.

Музеят, който пази спомена за баща и син Славейкови, може да се посети от вторник до събота, от 10 до 17 часа. /БГНЕС

София
4°
light rain
humidity: 93%
wind: 4m/s ESE
H 5 • L 4
7°
Sat
7°
Sun
7°
Mon
10°
Tue
Weather from OpenWeatherMap

DW.COM