Без Филтър

Божидар Стоилов: Как магистрала “Струма” не се случи в дефилето

Колкото повече Мечо Пух надничаше, толкова повече Прасчо го нямаше“, пише Алън Милн в едноименната си книга. Така е и с магистрала “Струма” през Кресненското дефиле – колкото повече се говореше, толкова повече ставаше ясно, че няма как да я има.

Отказът на правителството “засега” да строи магистралата през дефилето е хроника на една предизвестена смърт. Макар да твърди, че все пак не се отказваме от строителството ѝ, което остава като приоритет, индикации за това имаше още през май миналата година, когато премиерът Борисов откри първите 6.5 км от ЛОТ 3.1. на автомагистралата, заобикаляща Благоевград. “Който иска да строи магистралата през дефилето, аз ще я докарам до двете му страни”, каза тогава премиерът. Почти същото той каза и при инспекцията на тунелите при Железница през декември. Заради забавянето по редица причини, отдавна бе ясно, че магистрала “Струма” трудно ще бъде завършена в този програмен период.

В началото бе 10-километров тунел с аварийни и вентилационни изходи, но този вариант отпадна заради мнението на геолозите, че районът е земетръсен, а и заради високата цена от близо милиард. След това се започна една въртележка от варианти: и двете трасета долу, през Кресненското дефиле, като бе разглеждан и вариант за път тип „етажерка”. Едното трасе да остане по сега съществуващия Е-79, а обратното да минава по мостове над него. Последваха други – и двете трасета горе, после едното горе, другото долу. За да се стигне до варианта от Кресна към Симитли трасето да бъде изнесено в полите на Пирин, а сега съществуващият ГП Е-79 през дефилето да поеме трафикът – Симитли-Кресна, след разширяването му, изправяне на завои и няколко къси тунела. Това бе т. нар. „източен вариант”. Той се оказа неприемлив за еколозите и НПО-тата, които искаха изнасянето на трафика извън дефилето.

Последваха доклади до ЕК, протести от типа „Спаси Кресна”, „Магистралата извън дефилето” и др. Така се стигна до решението да се оттегли апликационната форма за еврофинансирането на ЛОТ 3.2.

Във Фейсбук в сряда имаше един пост: „Няма как да откажеш нещо, което никой не ти е давал”. Европейската комисия вече е в друг състав, времето на целуващите се с повод и без повод отмина. Който не го е разбрал, си е за негова сметка. Дойде краят на еврофинансирането на проекти в разрез с екологичните изисквания. Освен това миналата година гръмна скандалът с „къщите за гости”, построени с евросредства, което бе тежък удар по имиджа на България.

През последните 3-4 години еколозите бяха целенасочено поставени на мушката заради загрижеността им за опазването местообитанията на защитените видове от трафика през дефилето. “Животът на животните или на хората е по-важен”, бе най-често изричаната мантра. Обществото бе настройвано срещу природозащитниците, донякъде основателно заради изнесените данни за харченето от тяхна страна на огромни суми за броенето на птици и т.н. Една катастрофа преди 4 години показа уязвимостта на защитниците на природата. През август 2016 г. екологът Андрей Ковачев и алпинистът и природозащитник Боян Петров бяха пометени от лек автомобил, докато набелязваха мерки за защита на животните в дефилето. Те оцеляха по чудо, особено Боян Петров, който се възстановява дълго време. Преди 3 години в дефилето бяха направени прегради, за да не пресичат костенурките трасето на пътя, но те отдавна се саморазрушиха.

Снимка от протеста на рафтари и екозащитници

Жителите на Кресна, природозащитниците, практикуващите рафтинга по река Струма искат извеждането на целия трафик извън дефилето. В подкрепа на тази теза бяха проведени няколко протеста, включително и от чужденци. Тук обаче АПИ демонстрират завиден инат, вкопчвайки се в източния вариант, споменат по-горе. Вместо да изградят цялото трасе н автомагистралата горе, а Е-79 да остане като локален път и обходен маршрут при бедствия или тежки катастрофи в района на АМ „Струма”, преминаваща през селата Брежани, Ракитна, Мечкул и Стара Кресна. През тези села сега преминава един 2 метра широк път, който се използва като обходен за леките автомобили при бедствия и аварии в Креснеското дефиле, в участъка между входа на дефилето откъм Симитли и разклона за Стара Кресна. Всяко бедствие от там до Кресна, Е-79 остава без обход. На 5 декември 2010 г. река Струма отнесе половина пътно платно, загина и човек, главният път бе затворен за 2 седмици, а трафикът за Сандански, Петрич и Гърция пренасочен през Гоце Делчев и прохода Попови ливади.

Какво би станало при евентуално бедствие при изграждане на източния вариант, никой не се наема да каже, а тук районът е един от най-земетръсните в България, примерът от 4.4.1904 г. е от ясен по-ясен. Тогава районът е разтърсен от най-силното земетресение, регистрирано на територията на страната. Река Струма прекъсва за дни, изливайки водите си в цепнатина, която е под „кривия” тунел в дефилето.

Всички тези примери, наглед и макар и без връзка помежду си, трябва да накара някой да се замисли.

Какво би станало при една тежка катастрофа или зима, когато двете трасета са разделени в продължение на 15 км?
Как ще се обръща движението при евентуално бедствие и ще ма ли обходен маршрут?

Работещите на хановете трябва да отидат до Симитли, за да се върнат обратно до домовете си след работа?! И обратно – от Кресна до Симитли и от там обратно до хановете, за да отидат на работа?!

Еднопосочните трасета създават проблем, дано обаче не се случат.

При ПТП независимо горе или долу, как ще се движат линейките, и те ли ще обикалят като работещите на ханчетата?

Кризата с водата в Перник може би е накарала на някой „горе” във властта да му светне лампичката. Дано е така, срещу природата не се върви, а обитателите ѝ – независимо дали хора, или животни, трябва да живеят без да се изтребват едни други. Както е било откакто свят светува. Естествено човешкият живот е по-ценен, но напоследък се в публичното пространство се изнасят данни, дори от евродепутат, че 300 са загинали при ПТП в дефилето за последните 10 години. Реално броят им е десет пъти по-малък. С ограниченията на скоростта и контрола, както и на увеличения трафик, жертвите в Кресненското дефиле спаднаха през последните две години до 1-3 годишно, дано и занапред бъде така.

И на края да не забравяме за един „удобен” пожар, избухнал през 2018 г., точно където трябва да мине „източния вариант” на автомагистралата. Същият нанесе непоправими щети на горския фонд и фауната, а изгорелите къщи в село Ощава просто бяха „косвени щети”. /БГНЕС

—————————–

Коментарът е на Божидар Стоилов, кореспондент на БГНЕС за Благоевград и областта.

DW.COM