Без Филтър

Вицеадмирал Манушев: Митове и факти за отношенията София-Скопие

Едва ли има друга държава, която да желае повече от България да види РС Македония член на ЕС. България обаче е загрижена, че въпреки Договора за приятелство продължава да съществува национална доктрина за антибългарски македонизъм, която все още се преподава в училищата в РСМ. Тази доктрина подбужда омраза към България.

Това е възможно чрез очевидни исторически фалшификации. Вместо да изпълнява Договора РСМ прецени, че усилията ще бъдат по-плодотворни, ако се използва кампания срещу България. Очевидно сметките бяха, че София ще бъде принудена да приеме факта на неспазването на Договора, а РСМ ще бъде пощадена от обсъждането на въпроса дали го прилага. Несериозно е да се обяснява позицията на България от есента на 2019 г. с предстоящите избори през 2021 г. Изграждането на Коридор 8 е целенасочено възпрепятствано, което води до загуба на финансиране от ЕС. Като държава-член България има тежката отговорност да работи за запазване на сигурността, стабилността, ценностите и функционирането на ЕС.

Това се казва в коментар за Агенция БГНЕС на председателя на Парламентарната комисия по външна политика вицеадмирал Пламен Манушев, който е и зам.-председател на политическия комитет на НАТО. БГНЕС публикува без съкращения пълния текст на вицеадмирал Пламен Манушев.

Около въпроса между България и Република Северна Македония има множество неверни твърдения и дезинформация. Следователно се налага да отделим митовете от фактите.

Основният факт е, че има две съседни държави – едната е член на ЕС, а другата е кандидат. Те са подписали Договор за приятелство, добросъседски отношения и сътрудничество, който стои в основата на техните отношения. Малко след подписването на този договор кандидатът направи избора да не го спазва на практика, като по този начин постави под сериозен въпрос готовността си да скъса с наследството от своето минало.

В резултат на това държавата-членка обяви, че няма да проправи пътя към европейско легитимиране на неспазване на договорите преди, по време или след началото на преговорите от страна на държавата-кандидат за ЕС. Тя очерта конкретни и прозрачни стъпки, които трябва да бъдат предприети въз основа на разпоредбите на Договора. Вместо да се върне към прилагането на Договора, кандидатът прецени, че усилията ще бъдат по-плодотворни, ако се използва пряк път чрез провеждане на кампания срещу държавата-членка. Очевидно сметките бяха, че държавата-членка ще бъде принудена да приеме факта на неспазването на Договора, а кандидатът ще бъде пощаден от обсъждането на въпроса дали го прилага.

Изправена пред тази реалност и Договор, който е посочен като ключов в документите на ЕС, държавата-членка се обърна към съществуващите практики за разширяване на ЕС, за да предостави правни гаранции за спазване на Договора в рамките на преговорите на кандидата.

Ако опасенията на държавата-членка бяха отразени в преговорната рамка, документът вече щеше да бъде приет. Целта на тези гаранции е да бъде преодоляно системното нежелание на кандидатите и да се следи неспазването на споразуменията, да се сложи край продължаващите исторически, лингвистични, малцинствени и други неоснователни твърдения, базирани на погрешни интерпретации на историята, и нещо важно – решително да се стимулират инвестициите в отношенията между бъдещи партньори в европейското семейство.

България е загрижена, че въпреки Договора продължава да съществува национална доктрина за антибългарски македонизъм, която все още се преподава в училищата. Тази доктрина подбужда омраза към България и служи като основа за претенции, че в България има предполагаемо македонско малцинство. Това е възможно чрез очевидни исторически фалшификации, подобно на тези, свързани с антична Гърция, както и чрез отричане от страна на Република Северна Македония, че нейният език има българска основа.

Допълнителна загриженост предизвиква и постоянно демонстрираното нежелание на Скопие да използва договорената в Договора езикова клауза и отказът да се потвърди с вербална нота до ООН, че краткото име на държавата Северна Македония се отнася само за политическия субект, а не за географския регион Северна Македония. Географският регион Северна Македония включва и част от суверенна българска територия. По този начин РСМ пропусна възможността да разсее всякакви притеснения за претенции към националното единство и суверенитет на България.

Не може да се очаква България да участва в процес на ревизионизъм на собствената си история, само за да се даде възможност на процеса на изграждане на идентичност в Скопие. Едва ли можем да бъдем принудени да приемем предизвикателствата пред нашето национално единство.

От гледна точка на България е наложително най-накрая да видим трайно, постоянно и необратимо решение на нашите опасения, вместо да получим още едно бързо решение, което някои участници може да преценят, че ще свърши работа. Моят отговор, отговорът на това и вероятно всяко следващо българско правителство, институции, както и отговорът на българския народ е недвусмислен: Нашите отношения с Република Северна Македония трябва да претърпят качествена промяна, чийто очакван характер, по един наистина европейски начин, вече е изразен и съгласуван в Договора за приятелство, добросъседски отношения и сътрудничество.

Митът, че България по някакъв начин ще се откаже от интереса си или след изборите, или в резултат на външен натиск в резултат на манипулативни негативни международни кампании и ирационални реакции всъщност е поредният опит за бягство от отговорност. Да се ръководим от убеждението, че някой друг извън РСМ има право или е принуден да прави това, което в действителност може само РСМ, е много голяма част от проблема. Загрижеността на България вече присъстваше в началото на есента на 2019 г., когато правителството прие рамковата си позиция относно присъединяването на РСМ и нашето Народно събрание гласува с мнозинство декларация в нейна подкрепа. Целта на тази рамкова позиция беше да се изрази по много прозрачен начин, че има проблем със спазването на Договора и че в процеса на присъединяване ще настояваме да се ръководим от заложеното в Договора.

В началото на есента на 2019 г. малцина очакваха, че решението на Съвета, даващо зелена светлина за преговори за присъединяване, ще бъде отложено до март 2020 г. Още тогава се планираше изборите в България да се проведат през пролетта на 2021 г. Така че просто е несериозно да се обяснява позицията на България от есента на 2019 г. с предстоящите избори през 2021 г. и предполагаемите политически сметки.

По-скоро възниква въпросът какво свърши РСМ през цялото това време, за да отговори на тези опасения. Отговорът е доста незадоволителен.

Важно е да се подчертае, че позицията на България е факт, тъй като нашите притеснения са от стратегически, основен характер не само заради собствения интерес на България като държава, но и заради интереса на ЕС като общност. Тези опасения са резултат от нашия всеобхватен опит в тези двустранни отношения. Принуди ни да поставим под въпрос степента, до която РСМ признава, че семейството на ЕС е такова, защото ценим лоялните партньорства и зачитаме споразуменията. България, както и ЕС, е твърд поддръжник на международния ред, основан на правила. Така че държава кандидат да пренебрегне договор с държава-член с толкова важна стойност за тези отношения е просто неприемливо.

Като държава-член ние имаме тежката отговорност да работим за запазване на сигурността, стабилността, ценностите и функционирането на ЕС. Това означава, че не можем да си позволим лекомислено да пренебрегваме съществуващ отворен проблем от такъв характер и да позволим той да бъде внесен в рамките на Съюза. В тази държава има консенсус, че такава безотговорна и недалновидна политика несъмнено ще подкопае и ще допринесе за предизвикателствата на европейския проект, тъй като преговорите и присъединяването на нови държави-членки в крайна сметка имат дългосрочни последици.

Споделям виждането, че държавите кандидатстват за членство, защото е налице стремеж на тяхното общество и на лидерите да предприемат фундаментални промени по европейския път, както направихме всички ние, защото това е променящата се визия за бъдещето на тяхната страна. Разбирането, че започването на преговори и членството е някаква последна награда, която може да бъде спечелена единствено чрез изпълняване на изискванията според собствените предпочитания на кандидата, е идея, която може да породи съмнения относно достоверността на процеса. А в случая с РСМ – бъдещ партньор в ЕС, говорим за избор дали да има приятелски, добросъседски отношения и да си сътрудничи със съседна държава-членка.

И все пак, трябва да кажа, че едва ли има друга държава освен България, която да желае по-силно и е предприемала непрекъснато стъпки да види Република Северна Македония член на ЕС. В отговор на това през последните тридесет или няколко години, откакто нашият съсед стана независима, суверенна държава, за съжаление, станахме свидетели на определена тенденция на нарушаване, нежелание и замазване на прилагането на споразумения.

За да стане по-ясно, ще обясня: През 1999 г. беше подписана декларация, която е в основата на настоящия договор и която бързо беше пренебрегната от следващото правителство. Отне повече от десетилетие много трудни и понякога препятствани преговори, докато се стигне до сключването на Договора, което всички ние отбелязахме като постижение в многобройни документи на ЕС и в заключенията на Съвета.

Спазването на този договор, позоваването на методологията за присъединяване е и винаги е било предпоставка България да има доверие в достоверността на този процес за РСМ, увереност, че кандидатът се занимава с наследството от своето минало, което е породило сложни отношения с България.

От моя гледна точка, за съжаление, изглежда, че нашият съсед е подписал Договора просто като нещо показно, с ясното намерение, че след като го подпише, ще се отклони от задължението да зачита неговия смисъл и дух.

Що се отнася до инфраструктурата, София и Скопие продължават да бъдат единствените две съседни столици в Европа, които не са свързани с релсов път, въпреки многобройните дългогодишни политически изявления на РСМ и обещанията, че такъв проект е от първостепенно значение за нея. Пътищата също са в тежко състояние. Изграждането на Коридор 8 е целенасочено възпрепятствано, което води до загуба на финансиране от ЕС. Свързаността е от решаващо значение за нашите икономики, за контактите между хората, но и защото България и РСМ са част от НАТО, а това има отношение към сигурността на Алианса. Пример за неспазването на Договора е, че няма осезаеми резултати за преодоляване на тази липса на свързаност. Освен това все още съществуват практики на допълнителни административни и извънинституционални препятствия за българския бизнес и стратегически инвестиции в РСМ. Така че има теми около Договора извън тези на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси, които привлякоха вниманието на медиите, които са също толкова обезпокоителни и попадат под общия знаменател за липсата на доверие, че РСМ има реални намерения да изпълни поетите в договора ангажименти.

България не бърза. Ако тези въпроси изискват време, ние сме готови да проявим търпение, преди да продължим с процеса на присъединяване. Преговорите ще продължат при едно от предстоящите председателства, след като емоциите в Скопие се успокоят и нашите съседи са готови да отговорят на нашите опасения. Наистина се надявам РСМ да намери смелост и лидерство да направи тази стъпка към своето европейско бъдеще и съм убедена, че в лицето на България винаги ще намери доверен партньор. /БГНЕС

DW.COM