Без Филтър

Денят на благодарността се превръща в Ден на недояждането

В исторически план Денят на благодарността е празник, на който семейството се събира на една маса, която на теория трябва да е отрупана с различни ястия и да се сервира традиционна пуйка.

Тази година обаче празникът напомняше по-оскъдното ежедневие на първите заселници. Докато Доналд Тръмп прости на президентската пуйка, стотици хиляди американци в цялата страна стояха на километрични опашки за безплатни пакети с хранителни стоки. Водещите медии нарекоха случващото се в страната “криза на глада”, анализира Виктория Никифорова от РИА Новости

В навечерието на големия американски празник статистиката установи, че петдесет милиона души в страната днес са редовно недохранвани и се страхуват, че няма да могат да избегнат глада догодина.

В САЩ има такъв специален термин “несигурност за храна”. Това означава несигурността, че човек ще може да купи храна за себе си в близко бъдеще. Това не означава, че той изобщо няма да има и стотинка. Просто всички пари може да се наложи да отидат за плащане на „общинския апартамент“ или за лекарства и да си легнете гладен. Тази „несигурност за храна“ е изпитана днес от повече от половината семейства с деца.

Освен това тези милиони хора не са разпределени равномерно във всички щати. Има проспериращи региони, където дори днес има опашки не пред банки за храна, а до скъпи ресторанти. Но някои области са поразителни в бедност, характерна само за страните от третия свят. В южния град Албакърки, известен с „Breaking Bad“, например, всяко трето дете редовно гладува.

Гладът и бедността в най-богатата държава в света изглеждат парадоксални. Например, има дълга опашка за безплатни хранителни пакети. Хората на нея, обаче, са със собствени коли. В капан през 90-те, феновете на американския начин на живот продължават да вярват, че притежаването на автомобил е символ на богатство. Всъщност, с американските разстояния и обществения транспорт, вдишвайки тамян, колата ви не е лукс, а единственият начин да стигнете до работа, супермаркет или болница. Ако я продадете, тогава тези пари могат да бъдат похарчени за няколко месеца, но какво да правим след това?

Недохраненият човек в страните от „златния милиард“ често е с наднормено тегло. С това и съпътстващите заболявания той плаща за десетилетия консумация на евтини продукти, пълнени с подсладители, консерванти и други химикали. Чистата, органична храна струва доста повече и е лукс, за заможни хора.

Всичко това дава основание на вярващите в „града на хълма“ да кажат, че в САЩ няма „наистина“ глад. Самите американци обаче не мислят така и са сериозно загрижени за ситуацията.

Официалната версия на „кризата на глада“ е епидемията от коронавирус и неуспешната политика на Тръмп. В същото време, обаче никой не обещава предсрочен край на пандемията и малцина вярват, че новоизбраният президент Джо Байдън ще успее да коригира поне нещо в положението на гражданите.

Всъщност, американската пандемия се превърна само в удобно обяснение за катастрофалната икономическа криза и срива на жизнения стандарт на средните американци. Не бяха засегнати най-бедните слоеве от населението – те отдавна са свикнали да оцеляват в криза. Кризата с короната на практика унищожи долната средна класа. Милиони охранители, продавачи, чистачи, касиери загубиха работата си и се оказаха практически без средства за препитание. За тяхна сметка опашките до хранителните банки нарастват днес.

В страната се прави доста много, за да се помогне на тези нещастни хора. Американците даряват храна на същите хранителни банки, даряват обилно, ходят доброволци, прекарват цели дни в наливане на безплатна супа и доставяне на храна на възрастни хора вкъщи. В някои щати Националната гвардия помага за разпространението на храна. Благотворителните организации работят буквално денонощно.

Държавата изплаща обезщетения на тези, които са загубили работата си и семействата си. Вярно е, че това не се отнася за онези десетки милиони хора, които отдавна са загубили надежда да си намерят работа и не са регистрирани на борсата на труда.

Създава се обаче ясно усещане, че в същото време всичко се прави на най-високо ниво, така че храната да стане оскъдна и да се оскъпява на моменти. Човешкият характер на кризата се загатва, например, от разрушаването на веригите за доставка. През пролетта, поради пандемията, много месопреработвателни предприятия бяха затворени. Предполага се, че коронавирусът бушува там. Фермерите бяха принудени масово да колят добитък и птици. Нямаше пари за изнасяне на месото, а труповете на животните просто бяха изгорени.

В резултат на това отделите за месо в популярните супермаркети бяха изпразнени като рафтовете на съветските магазини по време на епохата на перестройката. В продажба има само органични деликатеси като пиле и пуйки от амишите на напълно „луди“ цени.

В същото време ресторантите и кафенетата бяха затворени заради карантината. Земеделските производители, загубили своите клиенти, бяха принудени да изливат мляко, да изхвърлят зеленчуци и билки или просто да оставят реколтата да гние в лехите. В същото време хората, загубили работата си, се редят на опашки за хранителни пакети, а хранителните банки се оплакват от липсата на храна.

В края на СССР изкуственият недостиг, включително продукти, се превърна в пролог към срива на цялата икономическа система и мащабно преразпределение на собствеността. Изглежда, че американците подготвят нещо подобно.

Във всеки случай екипът на новоизбрания президент Байдън възнамерява да популяризира темата за глобалното затопляне с всички сили. Важна част от него е намаляването на консумацията на месо и мляко. Ако всичко се прави според правилата на еко-воините – да се избият всички крави, излъчващи метан, и да се оставят пилетата да се разхождат по тревата, то за обикновен човек на улицата това ще доведе до чудовищно увеличение на цените на храните, а след това и за всички стоки.

Дори дисциплинираните американски журналисти днес не могат да устоят на песимистичния тон. “Зимата ще бъде дълга, а пролетта плаха”, пише Сара Джоунс от базираното в Ню Йорк издание „ Intelligencer“. „Коронавирусът ще пребъде с нас, а с него и гладът”.

Днес само непреклонни свидетели на „блестящия град на хълма“ знаят как да вярват в светлото бъдеще на американците. По-голямата част от тях никога не са поглеждали Америка в очите. Местното население явно губи традиционния си оптимизъм – гладът не е за подценяване. БГНЕС

DW.COM