Без Филтър

Джордж Фридман: В търсене на решение на стратегическия проблем на Русия

Руският президент Владимир Путин определи разпадането на Съветския съюз като най-голямата геополитическа катастрофа в историята. Въпреки че може да не е вярно що се отнася до цялата история, със сигурност е вярно за съвременната руска история, защото то струва на Русия това, от което се нуждае най-много: стратегическа дълбочина.

До 1989 г. западната граница на Русия е била на практика в централна Германия. Кавказ пазеше Русия от юг. Централна Азия беше огромен буфер срещу Южна Азия и потенциално срещу Китай. С други думи, руското сърце беше защитено от всички посоки.
Разпадането на Съветския съюз изтегли западната му граница назад зад Балтика, Украйна и Беларус. Русия запази Северен Кавказ, но загуби Южен Кавказ – Азербайджан, Грузия и Армения. Централна Азия се разпадна на независими държави. Това свиване на Русия представляваше не само намаляване на територията ѝ, но и на разстоянието от потенциалните ѝ противници.
Русия неизбежно се опитваше да прекрои границите преди появата на сериозна заплаха. Липсата на сериозна заплаха даде на Русия възможност да спечели известно време. Но за държава като Русия несигурността може да се прояви бързо. Германия премина от национална разруха до екзистенциална заплаха за по-малко от десетилетие. Руснаците трябваше да увеличат стратегическата си дълбочина, но трябваше да го направят без да предизвикат атаката, от която се страхуваха.
През последните месеци станахме свидетели на три събития – в Беларус, в Южен Кавказ и в Киргизстан, които обхващат части от граничните зони, изгубени от Русия. Нека да сме наясно: винаги е възможно да се видят три несвързани помежду си събития, които обаче са логически свързани, и да се приеме, че тази логика има нещо общо със стратегическия проблем на Русия. Историята изобилства от такива случайности и тези три събития дори не са перфектното съвпадение. Въпреки това, когато съвпаденията са инциденти, които изглеждат умишлено предизвикани, е лесно логически свързаните събития да се отхвърлят като просто съвпадение. Отговорът на това е просто да се отбележи, че има съвпадение и че независимо от намерението на някого, едно съвпадение може да има същите последици като умишлено предизвиканото събитие.


В Беларус – ключов буфер в Северноевропейската равнина, дългогодишният президент Александър Лукашенко беше преизбран след, както мнозина твърдят, незаконни избори през август. Оттогава продължават протестите срещу резултатите от тях. Отношенията на Русия с Лукашенко са сложни – когато може той се опитва да балансира между Русия и Запада, но Лукашенко едва ли би могъл да бъде описан като прозападен. Той и Москва имат своите различия, но Москва винаги е имала много силно влияние върху Минск и, следователно, винаги е имала несъвършено решение на стратегическата си дилема на запад. Ако Лукашенко бъде заменен с някой по-антагонистично настроен спрямо Русия или симпатизиращ повече на Запада, той може ефективно да премести НАТО, Полша и американците по-далеч на изток, превръщайки градове като Смоленск в погранични.
В Киргизстан, който е разположен между Русия и Китай, има подобни политически вълнения. И тук изборите доведоха до твърдения за измами и мащабни протести. Руснаците разполагат с няколко военни съоръжения там, но най-важното е, че държавата осигурява буфер между Русия и Китай. Понастоящем Русия и Китай не са противници, но през 60-те години на миналия век бяха такива. Въпреки че това беше преди 60 години, геополитиката има тенденцията да се повтаря. Каквито и да са настоящите интереси, ръководещи двете държави, и двете имат опит с историческите промени и никоя от тях не иска другата да има предимство. Не е ясно дали беларуската карта ще проработи и тук, но Москва има участие в случващото се и предвид вероятността да е необходим арбитър, участието ѝ не би било изненадващо.
В Южен Кавказ избухна война между Азербайджан и Армения заради Нагорни Карабах – спорен анклав в Азербайджан, управляван от етнически арменци. Най-общо казано, Азербайджан е подкрепян, както преди, от Турция, с която имат етническа близост, докато Армения е подкрепяна от Русия. Но конфликтът е много по-сложен. От една страна, Азербайджан има важни отношения с Русия, които не може да си позволи да прекъсне. От друга, руското разузнаване със сигурност е било наясно с подготовката за война в Азербайджан и затова Баку е посъветван да отстъпи, предвид отношенията на Москва с Армения. Това не се случи. В крайна сметка Русия подчерта, че договорът ѝ с Армения не включва Нагорни Карабах и следователно Москва няма задължението да се намесва с военна сила на страната на Армения. Руснаците явно използват войната, за да увеличат влиянието си върху Азербайджан – най-силната и богата държава в Южен Кавказ. Без Русия Армения има малко възможности. Грузия, която беше нападната от Русия през 2008 г., няма да бъде от особена помощ и САЩ, които помогнаха на Грузия в споменатата война, вероятно ще изберат да се въздържат.


Показвайки, че пренасочват подкрепата си от Армения към Азербайджан или по-точно, поставяйки и двете държави руската орбита, руснаците решават жизненоважен стратегически проблем. Първо, това помага за осигуряването на Южен Кавказ, който втори след Източна Европа е пътят, който най-вероятно е избран от потенциалните нашественици. Второ, чрез засилването на контрола върху Южен Кавказ, Северен Кавказ става по-сигурен. Разбира се, Русия вече контролира Северен Кавказ и поддържа там силна отбранителна линия, но Чечения и Дагестан са дом на войнствени ислямистки движения, за които Москва твърди, че са подкрепяни от САЩ чрез посредници от Южен Кавказ. Вярно или не, Москва предпочита да не рискува.
Ето че виждаме събитията около западните и южните граници на Русия да се развиват по такъв начин, че геополитическата катастрофа, за която говори Путин, да бъде отстранена. Няма танкове, които да бръмчат в двете посоки, но политическата ситуацията ни насочва натам. Разбира се, всичко това може да е случайност. Но е интересно да се отбележи процесът, който съвпадението или изчисленията са задействали. Руснаците не са глупави и след като Армения и Азербайджан са изключени от играта с подкрепата на Русия и Турция, а Грузия е изолирана, повторение на ситуацията от 2008 г. би подкопало тънкия замисъл на руския ход. /БГНЕС
———–
Джордж Фридман, „Геополитикал фючърс“.

DW.COM