Без Филтър

Д-р Пламен Димитров: Гърция заменя Турция в плановете на Пентагона

Гърция и Турция са важни съюзници на САЩ още от времето на Студената война. По това време двустранните отношения между Атина и Анкара са напрегнати и стават открито враждебни, след като турската армия окупира северната част на Кипър през 1974 г. Оттогава и Гърция, и Турция се стремят да парират своя регионален противник чрез спечелване на благоволението на старшия съюзник в лицето на САЩ.

Пламен Димитров, Информационен център на МО

След края на Студената война и особено след атентатите от 11 септември 2001 г. значимостта на Турция в американските военни планове бе преформулирана. Тя вече не беше форпост срещу СССР, а важен тил и плацдарм за действията на САЩ в близкоизточното направление. Стратегическата дружба между Вашингтон и Анкара обаче започна да се разваля през 2003 г., когато американците не получиха съгласие да ползват турската територия за нападението срещу Ирак.

Разминаването между САЩ и Турция стана още по-голямо през второто десетилетие на нашия век, и особено след опита за преврат срещу президента Ердоган през юли 2016 г. Живеещият в американския щат Пенсилвания ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен стана враг номер едно за авторитарния турски лидер. Анкара поиска екстрадирането на проповедника, но Вашингтон отказа. Междувременно започналото сближаване между Турция и Русия кулминира в сделката за доставката на руските противовъздушни системи С-400. Това хвърли американците в тревога и гняв и ги накара да се усъмнят в съюзническата вярност на Анкара. В добавка – Турция и САЩ имат фундаментални различия и по отношение на сирийския конфликт.

Противоположна е траекторията на гръцко-американските отношения след Студената война. През 90-те години Атина опъваше нервите на Вашингтон с подкрепата си за сръбския диктатор Милошевич и нежеланието да се включи във военните акции на НАТО на Балканите. Преди пет години пък на власт в Атина дойде крайнолявата формация СИРИЗА, която издигаше лозунги против НАТО и настояваше за прекратяване на американското военно присъствие на гръцка територия. Младият премиер Ципрас бе смятан за много по-близък до Русия, отколкото до САЩ. Суровите реалности на икономическата криза и конфронтацията с Турция обаче промениха геополитическата ориентация на левичарското гръцко правителство. То постепенно започна да се сближава с Вашингтон, изпрати военен контингент в мисията на НАТО в Афганистан и сключи сделка с американците за модернизация на 84 самолета F-16 за $1,5 млрд. Ципрас не скърши хатъра на Вашингтон и по въпроса за дълголетния спор за името на Република Македония. Той бе разрешен и това отвори пътя за членството на вече преименуваната бивша югославска република в НАТО.

През лятото на миналата година на власт в Атина дойде дясноконсервативната партия „Нова демокрация“, водена от Кириакос Мицотакис – прозападен политик, получил образованието си в едни от най-престижните американски университети. Това бе фактор за още по-категорична проамериканска ориентация на Гърция. Неин израз стана ратифицираното в края на януари от гръцкия парламент Споразумение за взаимно сътрудничество в областта на отбраната. То бе подписано през октомври м.г. по време на посещението на държавния секретар на САЩ Майк Помпео в Атина.

Новото военно споразумение между САЩ и Гърция всъщност е надграждане на вече съществуващ подобен договор от 1990 г. Любопитно е, че тогава премиер в Атина е бил Константинос Мицотакис – бащата на днешния гръцки министър-председател. Документът, ратифициран в последния ден на януари, разширява възможностите на Пентагона да използва гръцки бази. Към вече съществуващия ключов опорен пункт на американците Суда-бей на остров Крит, се добавят военновъздушните бази в Лариса и Стефановикио. Пентагонът получава правото да ги използва за учения, презареждане и поддръжка на самолетите, складиране на военни материали и действия в извънредни ситуации. В Лариса ще се появят летящите танкери КС-135, които зареждат самолетите във въздуха. В замяна гърците ще получат достъп до американски военни технологии в областта на дроновете, авиацията и „умните“ муниции. Пентагонът ще споделя с гръцката армия и разузнавателната информация, получена от дроновете, излитащи от Лариса.

Най-интересната за България част от гръцко-американското военно споразумение се отнася до пристанището Александруполис. То ще бъде използвано от американския военен флот и ще се превърне в логистичен пункт за снабдяване на войските на САЩ, разположени в бази в източната част на Черноморския регион – т.е. в България и Румъния. През миналата година американците вече платиха $2,3 млн. за изваждането на потънала през 2010 г. баржа, която блокираше достъпа до част от пристанището на Александруполис. Споразумението между Атина и Вашингтон предвижда отвъдокеанската суперсила да инвестира 12 млн. евро в базата в Лариса и още 6 млн. евро в тази на остров Крит.

Новото военно споразумение между САЩ и Гърция е безсрочно и няма да се подновява всяка година, както беше досега. То маркира важна военно-политическа преориентация на американците в района на Източното Средиземноморие. След като години наред Пентагонът разчиташе на Турция и главно на нейната военновъздушна база Инджирлик, сега тежестта на американското военно присъствие в региона се измества към Гърция. САЩ разбират, че на фона на сближаването между Анкара и Москва Турция вече не може да бъде надеждна преграда пред амбицията на Русия да проектира военна и геополитическа мощ в Източното Средиземноморие. Трайното въвличане на руснаците в Сирийския конфликт показа, че поне засега те могат да разчитат на сигурни комуникации през Черно море и турските проливи. Затова САЩ преоткриха геостратегическата значимост на Гърция, чиито многобройни острови, пръснати в Егейско и Средиземно море, също могат да бъдат своеобразна преграда, която да обърка плановете на Русия.

В основата на новата геополитическа конфигурация е и формирането на икономическата и политическата ос Израел–Кипър–Гърция, която цели да обуздае турските амбиции в Източно Средиземноморие. Като най-близък приятел и защитник на Израел САЩ залагат именно на тази ос, а не на своя своенравен съюзник от НАТО Турция. В основата на гръцко-турския конфликт е кипърският проблем, но в последно време в сблъсъка в Източното Средиземноморие има все повече геоенергиен пълнеж. Израел, Кипър и Гърция искат да построят дълъг морски тръбопровод, който да доведе газа от израелските и кипърските морски находища до гръцка територия, а Турция е категорично против тези планове.

САЩ несъмнено се отдалечават от Турция и се сближават с Гърция, но това все още не означава изтегляне на американците от Инджирлик. Там остават около 1500 американски военни, по непотвърдена информация Пентагонът държи в тази база ядрени бойни глави. Стратегическите и идеологически разминавания между САЩ и Турция обаче ще се увеличават, така че нищо чудно един ден летището в Лариса, Централна Гърция, да стане новият Инджирлик за американците. /БГНЕС

—————————————————————-

Д-р Пламен Димитров, Информационен център на Министерството на отбраната.

DW.COM