Без Филтър

Иван Лазаров: Трябва ни подпорна стена срещу ерозията на институциите

„Участък в рехабилитация. Молим за повишено внимание!”

Табела с този надпис няколко дни посреща туристите по пътеката за Седемте рилските езера – един от най-популярните планински маршрути у нас. А зад нея – багер, самосвал и работници с кирки и лопати.

Автор на снимките: Мартин Петров.

Първоначално помислих всичко това за някакво недоразумение, но после осъзнах, че някой наистина се е заел да „рехабилитира” планината. Все пак тя се е образувала през периода на палеозоя, а от тогава са минали 250 млн. години.

С шегите обаче дотук!

След „подпорната стена” на плаж Алепу край Созопол, която с просто око се вижда, че си е чист хотел на метри от морето, това е втори екологичен скандал, който не трябва да подминаваме ей така.

Социалните мрежи вече прегряха от възмущение след появилите се снимки, но обществената реакция не бива да се изчерпва с това.

Заради засилващия се медиен интерес институциите пък побързаха да си измият ръцете. От Министерството на околната среда и водите обясниха, че в района на Седемте рилски езера се извършват „рехабилитационно-възстановителни дейности”, чиято цел е ограничаване на потока от туристи.

Директорът на Национален парк „Рила” Красимир Андонов пък коментира, че тежката строителна техника е заради дейностите по проект „Устойчиво управление на Национален парк „Рила” II-ра фаза. Как прокопаната в поляната и насипана с баластра алея край Рибното езеро ще направи управлението по-устойчиво, предстои да разберем.

Автор на снимките: Мартин Петров.

Да се укрепват ерозирали места – добре. Да се изграждат съоръжения за отводняване и да се монтират дървени парапети на опасни участъци – също. Кой обаче ще се заеме да обясни кому е нужно да се разкопава поляна с багер, да се насипва с камъни, за да се прави пътека? И всичко това с европари. И то не малко.

Всичко е на стойност 12 млн. лева – 10 млн. и 195 хил. чрез Европейския фонд за регионално развитие на ЕС, а останалите близо 1 млн. и 800 хил. от Бюджета на страната по програма „Околна среда 2014-2020 г.”.

Управата на парка твърди, че заради дейностите са провеждани „редица срещи” със заинтересовани лица, експерти и дори журналисти. Ако това е така, защо всички са шокирани от новия облик на националния парк?

Автор на снимките: Мартин Петров.

Ако експертът по оцеляване в екстремна среда Беър Грилс бе глобен с 5000 лева, защото изяде жаба и плува в ледените води на Каракашево езеро, каква ще бъде санкцията за човека, позволил няколко тона строителна техника да се качи на собствен ход до над 2000 метра надморска височина, навътре в парка?

Не съм специалист по екологично законодателство, но знам, че измежду всички закони може и да има правна норма, правеща всичко това законно. Въпросът е обаче дали е правилно, целесъобразно, морално?

Покрай цялата история е редно да повдигнем и друг въпрос. Лифтът от Паничище до хижа „Рилски езера” прави районът предпочитано място за разходка, привличащо хиляди български и чуждестранни туристи всяка година. Защо обаче властите продължават да си затварят очите за десетките джипове, предлагащи алтернативен превоз срещу немалка цена на нежелаещите да чакат на опашка за седалковия лифт?

Всичко това говори само едно – трябва да изградим подпорна стена срещу ерозията на институциите. /БГНЕС

—————————–

Иван Лазаров, репортер в Информационна агенция БГНЕС.

Автор на снимките: Мартин Петров.

DW.COM