Без Филтър

Иван Николов: Хилавата опозиция покварява и управляващите, и себе си

„Небето се съблича със безмилостно
спокойствие…Тъй нечовешки хубаво
се извисява ръстът му –
без никого
да унизи, за да изтъкне себе си…
(Какво по-недостъпно и по-нравствено! )“
Христо Фотев

България няма политическа система. Тя е разрушена, защото вече не съществуват обособени в идеен смисъл партии.
Непосредствено след промените през 1989 г. двата политически мастодонта СДС и БСП все пак предлагаха ясно изразени посоки за развитието на страната – евроатлантическия път и „модерния“ социализъм – леко напудрен идеен модел на бившата БКП.
Поради недостатъчна далновидност, идеологическо тесногръдие, както и от липса на качествени водачи тези две големи партии бързо се стопиха и преродиха в по няколко малки формации с амбициозни, но неспособни лидери. На този фон една по-оправна личност, с подчертан практицизъм в подхода си и с естествена непосредственост в общуването, Бойко Борисов, независимо от спорната му битност в миналото, успя да наложи себе си като единствен ръководител на новото политическо обединение – ГЕРБ. Това е типична лидерска партия, независимо от нейната евроатлантическа принадлежност и фразеология. Тя е във властта повече от десет години, въпреки или по-точно поради необузданата опозиция срещу нея и от ляво, и от дясно. Тази ляво-дясна опозиция вместо да се вгледа в себе си, да стегне редиците си и да изтласка истински, далновидни и вдъхновяващи личности, тръгна по точно обратния път. От БСП се нароиха претенденти за вождове с необозрими амбиции като Корнелия Нинова, Татяна Дончева, Румен Петков, по техния път, само че по-предпазливо шикалкави и Мая Манолова. Те всичките хранят явни или скрити мераци да оглавят партията –майка, това засега се отдаде само на Корнелия Нинова. Другите за утешение си създадоха по една партийка, която да задоволява личното им честолюбие.
По същата рецепта се разпадна и СДС, свои партии създадоха Иван Костов, Стефан Софиянски, Евгени Бакърджиев, Меглена Кунева… Сега на политическия мегдан запъхтян тича Христо Иванов, но звездата му няма да свети дълго, защото и неговите възгледи за България са заключени в железния доктринерско-метафизичен капан.
Какво сътвори като парламентарна опозиция партийният вариант на БКП, начело с Корнелия Нинова? Нищо запомнящо се освен да внася безсмислени вотове на недоверие, с което още повече укрепваше позициите на ГЕРБ, като „единствена алтернатива“ за управление на страната.
По същата схема действат и всички опозиционни партии отдясно. Те говорят на различни езици помежду си, предлагат причудливи модели за управление на държавата, взаимно изключващи се, и също с висока доза резервираност към всичко, което прави ГЕРБ.
Само да отричаш нито е достойно, нито е политически обосновано. Черно-белият аршин издава господството на злокачествена догматика и безперспективност, вкарва държавата в умопомрачителни политически разпри, от които губим всички…
Безсилието на опозицията обаче покварява управляващите. Те си въобразяват, че са незаменими и съзнателно или не започват да прекрачват границата на допустимата самовзискателност и политическа коректност. Дългото пребиваване във властта им внушава фалшивото усещане за непогрешимост, осакатява чувството им за справедливост, прави ги лесно податливи на съблазни от различно естество, разсейва погледа им от същностните проблеми на държавата… И ето, че те се превръщат в гръмоотвод на всички негативи в целия трийсетгодишен преход.
Така най-после изгрява малко слънчице и за комплексираните ляво-десни лидери. Техният единствен шанс е площадът – площадът със свирките, с виковете, с доматите, яйцата, начело с т.н. “Отровно трио“… вдъхновител на окупациите, на палатковите лагери по възловите кръстовища в София и страната, с организирането на „велики народни въстания“.
Ляво-десните псевдоводачи с надежда и възхищение се наслаждават на баталните сцени и покваряват себе си, надявайки се властта да падне като мана небесна в ръцете им… И на никому не идва на ум, че да замеряш сградите-символи на държавността е престъпление, а двойно по-голямо престъпление е да ги замеряш с храна – яйца и домати. А се знае, че народът ни от векове боготвори хляба, т.е храната. Храната, към която се отнася с респект и смирение…
И дали сомнабулната активност на бабаитите-предводители не е провокация и към истинските честно протестиращи!?
Некадърните ляво-десни вождове днес вместо да проумеят, че изходът е един: да създадат боеспособни партии, с които да се явят на избори, доброволно поверяват съдбата си на самозванци, провъзгласили се за „Отровно трио“. Вникнете в думата „отрова“. Тя е синоним на смъртта и атрибут на средновековното мракобесие . Тази ли „ценност“ трябва да вдъхновява радетелите на борбата с олигархията, корупцията и за демократични порядки!? И нито намек за градивна, благотворителна или духовна инициатива…
Съжалявам. Това не е България, за която мечтаем!
P.S.
На премиера и председател на ГЕРБ Бойко Борисов и на всички настоящи и бъдещи партийни лидери предлагам края на едно стихотворение. Той ще им подейства отрезвяващо и приземяващо…

„…Ти, който си водач,
не забравяй ,че си такъв,
защото си се съмнявал във водачи.
Тогава позволи на водените
да се съмняват!“
( Бертолт Брехт „Възхвала на съмнението“ ) /БГНЕС

——–

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание “България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Текстът е написан специално за БГНЕС.

DW.COM