Без Филтър

Калоян Стайков: Фокусът на мерките трябва да е върху икономическата активност

„Много от проблемите се изостриха от пандемията. Наивно е да си мислим, че големи реформи могат да се случат от тази за следващата година“.

Това каза в интервю за БГНЕС Калоян Стайков, старши икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ).

За поредна година от ИПИ са разработили алтернативен държавен бюджет, в който традиционно залагат по-ниски данъци, реформи и по-малко намеса на държавата в икономиката.

„Фокусът на бюджета тази година е малко по-различен, тъй като и самата обстановка е коренно различна от това, което сме виждали последните години – не само в Европа, но и за целия Европейски съюз. От тази гледна точка бюджетът е фокусиран повече върху реформи и насърчаване на възстановяването от кризата. Има редица предложения, както по линия на приходните мерки – насърчаване на бизнеса, нови инвестиции, разкриване на нови работни места, инвестиции в работен капитал, така че да се повишат качествата и уменията на работната сила, така и от страна на разходни мерки – преструктуриране на някои разходи, рязане на други и промяна на разходни приоритети, които да позволят по-добро изпълнение на самия бюджет“, разказа Калоян Стайков.

Според него COVID-кризата ще бъде водеща при структурирането на бюджета, тъй като вирусът е сред най-големите фактори, водещи до несигурност.

„Това се посочва във всички икономически и бизнес прогнози от пролетта насам. Както виждаме, това не е вирус, който просто минава за няколко месеца. Очевидно неговото влияние ще се запази още известно време. Колко точно обаче, не е ясно“, смята Стайков.

Икономистът припомни още, това е огромно предизвикателство пред целия Европейски съюз, тъй като от близо 100 години не е имало подобна пандемия. „Все още не е ясно как точно ще реагира икономиката, какво точно ще е влиянието, какви механизми могат да се приложат при справяне с тази криза, както и за стимулирането на растежа след това. Това би трябвало да е водещото, но това, че има пандемия, не означава, че всичко останало отива на заден план и спира да работи“, категоричен е той.

Според Стайков самата пандемия изостри много други проблеми, натрупани през годините, на които също трябва да се обърне внимание.

Икономистът направи и сравнителен анализ между алтернативният бюджет на ИПИ и проектобюджета на правителството, който предстои да бъде одобрен на второ четене в парламента.

„Допирните точки са, че както предложеният от Министерски съвет проектобюджет, така и нашият са насочени към борба със справяне с пандемията и насърчаване на рестарта на икономиката, който се очаква през следващата година. Разликите са в различните инструменти и подхода, който е използван. Една от основните разлики е, че нашите предложения водят до дефицит, който е по-нисък с около 1 млрд. лева. Той се постига както с допълнителни мерки в приходната част, така и в разходната част. Нашите предложенията включват доста по-голям фокус върху ускорено, дори ударно усвояване на по оперативните програми, така и по новите финансови инструмент“, обясни Стайков.

Упреците, че бюджетът на управляващите е предизборен, които се чуха от редица икономисти, финансисти и политици, Калоян Стайков коментира така: „Съвпадението от пандемия през тази година и възстановяване и избори през следващата, оставя такъв привкус, че всичко се прави именно от гледна точка на предстоящите избори. Къде точно е истината, на мен ми е трудно да кажа. В крайна сметка фокусът би трябвало да е именно върху насърчаване на икономическата активност и ускоряване на процеса на догонване, т. нар конвергенция, за която работим през последните повече от 10 години. Там трябва да е фокусът на тези мерки, но реформите не би трябвало да остават на заден план. Някои от тях могат да се направят в рамките на следващите 12 месеца, други изискват малко повече време, а трети са големи структурни реформи, които ще отнемат години“. /БГНЕС

DW.COM