Без Филтър

Петър Попзлатев: Този път царят е гол и народът го вижда

Нагъл, циничен и в последно време, уплашен от прозрението, че ще бъде изхвърлен позорно от всички сцени, Борисов е сложил маската на кукловод, макар и кукловодите да са други. Това каза в интервю за БГНЕС големият български режисьор Петър Попзлатев.

БГНЕС: Г-н Попзлатев, вече два месеца хора излизат по улиците и площадите, водени от своето недоволство и настояват за оставки и промяна. Какво се случва, според вас?

Петър Попзлатев: Съчитание на няколко фактора, на пръв поглед не задължително свързани един с друг, натрупаха енергиен резерв, довел до волево несъгласие с управленските решения на властта, което, за моя радост, доказа, че в България съществува конструктивно изградена организация за защита на гражданите, характерна за развитите граждански общества.

Факторите, които доведоха до този кипеж, според мен са ясно очертани в съзнанието ни и без колебание ще се опитам да ги назова.

Борисов, като всеки средно семпъл актьор, започнал видимата си кариера като бодигард на другаря Тодор Живков, след 11 годишно спазване на поверените му от службите задачи, при стриктна „строева и тактическа“ подготовка, повярва, че е спечелил завинаги народната любов, като си осигури сценично присъствие в политиката, скрит зад фразата: “Вие сте прости и аз съм прост и за това се разбираме!”. Поетът Константин Павлов наричаше реакции от подобен тип “куклен ефект”. Тодор Живков владееше до съвършенство това хитряшко поведение. Ученикът му също е усвоил “кукления ефект” до степен, в която националната политическа сцена му се видя тясна. Така, освен “роуд мувито”, чрез което Борисов осъществява пиара на политиките си по българските магистрали, той реши да се яви на кастинг за роля, наравно с пенсионираните американски величия от 70-те и 80-те години в Студия “Бояна”, срещу обещанието да осигури европейско финансиране на треторазрядните американски филми, произвеждани в „Бояна“. През септември правителството подготвя промени в Закона за филмовата индустрия на България точно в тази връзка. Така, вместо защитеното на европейски терен “културното изключение”, позволяващо да се подпомага националната културна особеност, характерна за очакванията на българския зрител, Европейският съюз ще трябва, спрямо новия закон, да подпомага „клетата“ американска филмова индустрия, известна като тотален монополист в областта на киното в света.

Третото правителство на Борисов не успя да конструира градивни политики, но ако все пак на хоризонта имаше определени надежди за сериозни инвестиции в икономиката, то в началото на 2020 г. сланата на пандемията COVID-19 ги попари безвъзвратно. А простият, според Борисов, народ за пореден път израстна ”за години с няколко века”, принуден да оцелява в условия на битуване в тежка корупционна атмосфера, като изпрати наследниците си да се образоват в цивилизования свят, както това се е случвало по време на Възраждането. В последните три десетилетия напуснаха България стотици хиляди. Пандемията, завладяла през настоящата година света, пък върна в родината значителен брой от изучените по света млади българи, за които “кукленият ефект”, изиграван от Борисов, се възприема като старомоден, самодеен театър.

Така, малко по-малко, средата на лятото оформи енергийния резервоар, отключил конфликтната ситуация.

БГНЕС: Властта сякаш остава сляпа и глуха за исканията. Докога?

Петър Попзлатев: Борисов продължава да разчита на своето актьорско майсторство. Има случаи, в които влиза в няколко противоположни образа, в спор със самия себе си, в рамките на едно денонощие.

Срещите му на европейско равнище все по-често се радеят с друг, усвоен до съвършенство тактически феномен. В кино теорията се нарича “ефект на Кулешов”, монтажен похват, при който чрез съпоставянето на два независими един от друг кадъра, се изгражда нов сюжетен смисъл на действието. Придружаващите Борисов оператори снимат например президента Макрон в близък план, който поздравява приятелски с махане на ръка свой колега, лидер на държава, като въпросният лидер не присъства в този кадър. В следващ кадър Борисов отговаря с усмивка и помахване на Макрон, макар че президентският поздрав не е адресиран към него. Типичен „ефект на Кулешов”, описан от Айзенщайн преди 100 години.

Нагъл, циничен и в последно време, уплашен от прозрението, че ще бъде изхвърлен позорно от всички сцени, Борисов е сложил маската на кукловод, макар и кукловодите да са други.

В момента наблюдаваме една игра на надцакване.

БГНЕС: Разделено ли е българското общество за пореден път? Кое продължава да ни разделя?

Петър Попзлатев: Този път царят е гол. Не са много играчите, готови да му подадат резервните си гащи, за да прикрие слабините си. Народът вижда това. Вижда го, макар и част от хората да са обвързани в различни зависимости. Но дори зависимите, щом изпадне от властовата игра, веднага ще го “изтъргуват” с неговите камъни по неговата глава.

БГНЕС: Ще стихва или ще нараства гражданската енергия?

Петър Попзлатев: Надявам се живеещите в България мои връстници да имат повече доверие в децата си, реализирани духовно и цивилизовано по правила извън България, отколкото в ясната за всички ни корупционна среда, поддържана от кукловодите на Борисов в последните десетилетия. /БГНЕС

———————————————————————–

Петър Попзлатев е режисьор, сценарист и продуцент. Завършва “Френска цивилизация” в Сорбоната и кинорежисура в института “Луи Люмиер” в Париж. Дебютира с “Труден избор” (док.). Първият му игрален филм “Аз, Графинята” (1989), първоначално цензуриран, впоследствие печели наградата за пълнометражен дебют в Торино, 1989; на ФИПРЕСИ (1989) и др. Следват “Нещо във въздуха” , “И Господ слезе да ни види”, “Аз съм ти”.

През 2018 година Попзлатев представи филма “Времето е наше”, посветен на годините на прехода. Повествованието е изградено по мотиви от романа „Разруха“ на Владимир Зарев и два разказа на Димитър Шумналиев.

DW.COM