Без Филтър

Проф. Уолтър Ръсел Мийд: Разделена Америка изглежда слаба пред Китай

САЩ трябва по-добре да разберат своя противник Китай, ако желаят да го победят. Позицията, че Китай е в подем, а САЩ – в упадък, не само отразява позицията на елита, но е вкоренена в масовото съзнание на китайците. Републиканците и демократите трудно намират общ език, техните противоречия подкопават приемствеността и дългосрочната външна политика на САЩ.

От разговорите с чиновниците на всички нива в администрацията на президента Доналд Тръмп могат да се направят два ясни и плашещи извода. Първо, САЩ все по-решително се стремят към исторически обрат в отношенията с Китай. Второ, ние не сме готови за бъдещето.

В някакъв смисъл днешната ситуация е сравнима със средата на 40-те години на миналия век, когато САЩ и Съветският Съюз бързо преминаха от военен съюз към Студена война. Президентът Хари Труман /1945-1953 г./ и няколко чиновници от Държавния департамент и Пентагона много скоро съобразиха, че отношенията вървят към сблъсък, но общественото мнение реагираше със закъснение. През март 1946 г. легендарната реч на Уинстън Чърчил във Фултън за желязната завеса беше възприета за прекалено „ястребова“ и беше широко критикувана. Труман, а той седеше в залата и аплодираше, трябваше дори да се разграничи от позицията на Чърчил, защото тя изглеждаше прекалено рязка. За да осъзнаят настъпващата реалност на Студената война, на американското общество му трябваха комунистическия преврат в Чехословакия през 1948 г., блокадата на Западен Берлин, съюзническия въздушен мост през юни и възобновяване на призива през юли същата година.

Днес както Вашингтон, така и Пекин предприемат редица стъпки, подготвяйки се за дългосрочна конкуренция, но също както през 1946 г. предстоящото противоборство с продължителност четири десетилетия могат да си представят само единици. Нито ние, нито китайците можем да предскажем мащабите на бъдещето съперничество. По всяка вероятност то по нещо ще си прилича със Студената война, а по нещо сериозно ще се отличава.

Без отговор остават следните въпроси: как ще се отрази идеологията върху следващата ера в световната политика – т.е. контрастът между китайския авторитаризъм и американския плурализъм? Ще се превърне ли съперничеството в главна тема на срещите на ООН и в столиците на отдалечените държави, както това беше по времето на САЩ и СССР? И къде съперничеството ще се разгърне най-силно: в Източна или Южна Азия? Африка? Латинска Америка? Европа? В космоса?

Какво то ще донесе в ежедневния живот на американците – икономически протекционизъм, масово следене или военна мобилизация? В каква посока ще се променят технологиите и сферата на висшето образование? Как ще се отрази на разпределението на силите кибиртехнологиите и другите форми на асиметрична война? Ще се смекчи ли дипломатическото и военно съперничество заради дълбоките икономически връзки или, точно обратното, ще се изостри?

Никак не е лесно да се подготвим за съперничество с толкова много неизвестни, но древният китайски стратег Сун Дзъ е дал съвет, който все още е актуален: „Ако познаваш противника и познаваш себе си, дори да се биеш сто пъти, няма да има опасност; ако познаваш себе си, а него не, един път ще победиш, но другия път ще загубиш; ако не познаваш нито себе си, нито него, всеки път, когато се сражаваш, ще губиш“.

В началото на Студената война Джордж Кенън помогна на американците да разберат както себе си, така и съветските противници. Неговата прословута „Дълга телеграма“ от Москва откри сложната взаимна връзка между съветската идеология, руската култура и сталинската политика. Тя се превърна в практическо ръководство за две поколения американски политици. Ключовият аргумент беше следният: марксизмът в Съветския съюз процъфтява отчасти заради пропагандата на непримирима вражда между капиталистическите и комунистическите страни. С нея се оправдава суровия вътрешен контрол, а той е необходим на сталинския режим, за да запази властта си. Според Кенън за постигането на успех Америка трябва да се придържа към своите изконни ценности.

Методът на Кенън, по същество може да бъде наречен метод на Сун Дзъ. Той може да бъде приложен и днес. За начало американците трябва да разберат, как пекинските политици гледат на околния свят и на самите себе си. След разпада на Съветския Съюз мнозинството американски политици направи извода, че Китайската комунистическа партия /ККП/ се придържа само формално към марксистката доктрина. Но не всичко изглежда толкова лесно. С разпадането на СССР китайската политическа мисъл не спря своето развитие. Мнението, че Китай е в подем, а САЩ, точно обратното, е в упадък, не само отразява позицията на елита, а е вкоренено в масовото съзнание на китайците. Въпросът е в това, дали на Пекин ще му е необходим външен враг, за да оправдаят репресиите срещу напористата средна класа? Марксистките догми за враждата между капитализма и социализма могат да са от полза на Пекин – в крайна сметка от тях се възползва преди 70 години Сталин.

Още Джордж Кенън и Сун Дзъ биха посъветвали американците по-добре да изучат самите себе си. Републиканските щати, демократическите щати и американският елит не се разбират помежду си. Това разделение подкопава приемствеността на дългосрочната външна политика.

Консенсусът по Китай ще даде на патриотите от двата лагера неочаквана, но ценна възможност да разгърнат ново сътрудничество. На първо място Вашингтон трябва да изработи такава китайска политика, която да преминава от една администрация в друга. Но е невъзможно да се предскаже какво ще последва от сериозната промяна в отношенията между САЩ и Китай. /БГНЕС

——-

Уолтър Ръсел Мийд е професор по международни отношения и един от водещите специалисти по геополитика в съвременния свят. Той е автор на популярната статия „Геополитиката се завръща“, която е публикувана от списание „Форин Афеърс“ през 2014 г. и преведена на български от БГНЕС. Неговият сегашен коментар за отношенията на САЩ и Китай в Централна Азия е написан за „Уолстрийт джърнъл“.

София
21°
thunderstorm with rain
humidity: 88%
wind: 2m/s NNE
H 21 • L 21
23°
Tue
23°
Wed
25°
Thu
21°
Fri
Weather from OpenWeatherMap

DW.COM

избор на редактора

14-метрова метална арка от велосипеди, дело на художника Ксавие Минер, се издига в историческия център на Брюксел. Произведението на изкуството е в чест на 106-то издание на колоездачната обиколка на Франция, която ще стартира на 6 юли от Брюксел