Без Филтър

Д-р Пламен Димитров: Защо „арабският“ Ф-35 не скара САЩ и Израел

В средата на септември т.г. израелският министър-председател Бенямин Нетаняху подписа в Белия дом във Вашингтон историческо споразумение за нормализиране на отношенията с Обединените Арабски Емирства (ОАЕ) и Бахрейн. Тогава все още не се знаеше, че тази дипломатическа сделка има двойно дъно.

Много скоро обаче стана известно, че Емирствата са получили щедро насърчение, за да се помирят с Израел. То е във вид на най-модерните бойни самолети Ф-35, които арабската държава ще може да закупи от САЩ. Това стана известно в края на септември, а на 10 ноември шефът на Държавния департамент Майк Помпео внесе в Конгреса във Вашингтон уведомление, че ведомството му ще разреши голяма оръжейна сделка с ОАЕ на обща стойност 23,3 млрд. долара. Тя включва до 50 изтребителя Ф-35 за 10,4 млрд. долара, 18 безпилотни бойни летателни апарати MQ-9B Reapear за 2,97 млрд. долара и ракети „въздух-въздух“ и „въздух-земя“ за 10 млрд. долара.
Освен, че сумата от 23,3 млрд. долара е внушителна, за сравнение – тя надвишава над 10 пъти годишните разходи за отбрана на България, обявената оръжейна сделка между Вашингтон и Абу Даби привлече вниманието на наблюдателите и със своя геополитически пълнеж.
Вече десетилетия наред конфликтът между израелци и араби е главната ос на международната политика в района на Близкия Изток. Израел побеждаваше в няколко войни своите арабски съседи, въпреки тяхното огромно числено превъзходство. От края на 60-те години САЩ припознават еврейската държава като свой главен съюзник и опора в Близкия Изток. Тогава, по времето на президента Линдън Джонсън, се ражда стратегията за т. нар. Качествено военно превъзходство (Qualitative Military Edge) на Израел над неговите арабски съседи, което американците поддържат чрез три основни инструмента. Първо – директна военна помощ за еврейската държава – в последните години тя е в размер от малко над 3 млрд. долара годишно, второ – чрез продажба на Израел на най-съвременно американско оръжие и трето – чрез въздържане от продажба на същото това оръжие на арабските държави. Във Вашингтон за неотклонното спазване на тази стратегия следи мощното израелско лоби, групирано главно в организацията AIPAC (Американско-израелски комитет по обществените въпроси).


От 60-те години до сега обаче мина много време и някои от геополитическите реалности в Близкия Изток се промениха. Главната новост е, че след ислямската революция от 1979 г. Иран се превърна в стратегически противник на САЩ и на Израел. Враждата между Вашингтон и Техеран бе особено силно подчертана през изминалите четири години, през които в Белия дом седеше Доналд Тръмп. Иран обаче е противник и на богатите арабски петролни монархии от района на Персийския залив. Така за Вашингтон стана актуална дилемата как да подсили арабските държави, които да бъдат регионален противовес на иранците, но без да накърни израелско-арабския военен баланс, който винаги трябва да е в полза на еврейската държава. Допълнително напрежение в ситуацията внася и фактът, че поради съображения, свързани с енергийната сигурност, САЩ припознават като свой ключов съюзник и Саудитска Арабия. А именно нефтът направи арабските държави много богати и те логично задават въпроса – след като сме съюзници на американците и след като можем да си плащаме, защото Вашингтон ни пренебрегва при продажбите на най-съвременните оръжейни системи? Ето така се стигна до анонсираната продажба на самолетите Ф-35 на ОАЕ.
След първоначалната остра реакция, Израел все пак се съгласи с тази военна сделка между САЩ и Емирствата. В средата на октомври премиерът Нетаняху и неговият коалиционен партньор и министър на отбраната генерал от запаса Бени Ганц заявиха, че няма да възразят срещу нея. Но преди това Ганц отиде във Вашингтон и се договори със своя американски колега (тогава това беше Марк Еспър) за компенсациите, които ще получи Израел, за да запази своето военно превъзходство над арабите. В медиите изтекоха информации за тези компенсации. САЩ ще предоставят на Израел пряк достъп до секретна спътникова инфрачервена система за ранно откриване на пускове на балистични ракети. Освен това израелците ще получат „критични отбранителни платформи“ в много кратки срокове, използвайки производствени слотове, планирани само за американските въоръжени сили.
Най-вероятно „компенсациите“ включват и съгласието на американците да продадат на Израел 50 изтребителя Ф-22 за 10,4 млрд долара. Това би било безпрецедентна сделка, защото до сега самолетите Ф-22 са забранени за продажба извън САЩ. Макар че са разработени още през 90-те годни и отстъпват на Ф-35, когато става дума за атака на наземни цели, те по-добри от него в качеството си на изтребители за завоюване на превъзходство във въздуха. За да се реализира тази идея, обаче Конгресът на САЩ първо трябва да отмени закон от 1998 г., който забранява продажбата на Ф-22 в чужбина. Този самолет е бил в серийно производство от 1996 до 2011 г. и Пентагонът разполага със 187 броя от него. Засега не е ясно дали производството ще бъде разконсервирано или израелците просто ще получат от наличните на въоръжение в САЩ самолети Ф-22
Освен това самолетите Ф-35, които ще получат Емирствата, вероятно няма да бъдат съвсем същите като тези, с които разполага еврейската държава (Израел вече има 24 броя Ф-35). Според агенция Ройтерс, те ще бъдат с по-несъвършено оборудване и изработка, така че да станат „видими“ за израелските радари. По принцип незабележимостта е смятана за едно от основните достойнства на Ф-35, но американците явно знаят как да ги направят по-забележими на бойното поле и са готови да споделят това знание (във вид на радари) с израелците.


Има и още една тънкост – пак според агенция Ройтерс, чуждите пилоти, които се обучават в САЩ за полети с новозакупени военни самолети, трябва да въведат код, с който да получат достъп до потребителския интерфейс на машината. От този код зависи до какви точно функционалности на самолета ще има достъп пилотът. Така на практика може да се окаже, че „арабският“ Ф-35 е с по-скромни възможности от „израелския“, нищо че производителят е един и същ. Това напомня нашумелите в последно време оплаквания, че стоки с едни и същи марки и опаковка имат различно качество в зависимост от това дали ги вземате от щанда на магазин в Западна Европа или в България и други източноевропейски държави. Е, същият проблем може да имат и арабите, когато се сравняват с израелци по отношение на закупеното американско въоръжение.
Продавайки най-съвременния си изтребител от пето поколение на арабска държава САЩ се съобразяват не само с геополитическата обстановка в района на Персийския залив, но и с опасността на оръжейния пазар в Близкия Изток да проникне Русия. През 2017 г. Емирствата подписаха споразумение, в което бяха заявени намерения за покупка на руския изтребител Су-35. В следващите години по този въпрос се водиха преговори, на които сделката за Ф-35 очевидно поне засега ще сложи край. Но арабските държави, включително най-важната от тях – Саудитска Арабия, са склонни на геополитически флирт с Москва, за да накарат Вашингтон да ревнува и да не бъде толкова стриктен в ограниченията за продажба на съвременни оръжия.
Сделката за продажба на Ф-35 на ОАЕ отразява геополитическите промени в Близкия Изток и преподрежда отношенията в триъгълника САЩ-Израел-арабските страни. А ако в уравнението включим и Иран, получаваме един разностранен четириъгълник, в който нефт, пари, оръжия и религия се преплитат по сложен начин, превръщащ близкоизточния регион един от най-взривоопасните в света. /БГНЕС
———-
Д-р Пламен Димитров, Информационен център на Министерството на отбраната. Анализът е написан специално за агенция БГНЕС.

DW.COM