Международна, Свят

Армен Едигарян: За Армения е важна безопасността на народа на Нагорни Карабах

Международното признаване на правото на народа на Нагорни Карабах на самоопределение е основната цел на Армения в мирния процес. Това заяви в интервю за БГНЕС извънредният и пълномощен посланик на Република Армения в Република България Н.Пр. Армен Едигарян.

БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с него:

БГНЕС: Как арменците в Нагорни Карабах живяха мирно с азербайджанците след 1923 г., когато областта беше подарена от Москва на Азербайджан?

Армен Едигарян: Действително, населеният предимно с етнически арменци Нагорни Карабах съществуваше заедно с Азербайджан в пределите на една голяма империя – Съветския съюз. Когато империята първоначално започна да залита, а по-късно рухна, на повърхността излязоха потисканите в продължение на десетки години противоречия и проблеми. Нещо подобно на ситуацията в бивша Югославия. През 1923 г. комунистическото правителство на Съветския съюз с авторитарно взето решение създаде в рамките на Азербайджан автономна област Нагорни Карабах – историческата арменска област Арцах, 93 % от населението на която към онзи момент се състоеше от етнически арменци.

Арменската общност неведнъж прави опити да поправи тази историческа несправедливост и през съветско време, особено в периода на първото „размразяване” при Хрушчов и в първите години на управлението на Леонид Брежнев. Всички тези опити бяха жестоко смазани от ръководството на СССР.

През 1988 г. във връзка с провежданата в Съветския съюз политика на гласност, когато започна демократичното мирно движение за свързване на Нагорни Карабах с родината Армения, арменците в автономната област вече съставляваха 78 % от населението. Пред очите на арменците от Карабах беше примерът на друг автономен регион в състава на Азербайджан – Нахичеван. През 20-те години на миналия век около 40 % от населението й беше арменско. През 1988 г. в Нахичеван нямаше вече никакви арменци. Интересен факт е, че в едно от своите последни интервюта през юли 2002 г. бащата на сегашния президент на Азербайджан, вече покойният Гейдар Алиев, призна, че в битността си на ръководител на републиката като първи секретар на Комунистическата партия на Азербайджан, той е провеждал политика на промяна на демографския баланс в Нагорни Карабах в полза на азербайджанците.

В отговор на мирните протести в Карабах, Азербайджан отначало отговаряше с антиарменски погроми, етнически чисти, а впоследствие и с откровена война, продължила до 1994 г. Сега войната е възобновена като широкомащабна агресия от страна на Азербайджан срещу Нагорни Карабах, започнала на 27 септември.

Днес съществува един въпрос: физическата безопасност на народа на Арцах, неговото оцеляване, защитата на фундаменталното му човешко право да живее в сигурност и да се развива в историческата си родина.

БГНЕС: Кои външни фактори допринасят за продължаващата вече три десетилетия криза с Нагорни Карабах – Русия, Турция, Франция, САЩ?

Армен Едигарян: И четирите държави са членове на посредническата така наречена Минска Група на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), като Франция, Русия и САЩ са нейни съпредседатели. Целта им е да съдействат за мирен преговорен процес за разрешаване на конфликта. Турция също е член на Минската група заедно с още няколко държави, между които Армения и Азербайджан. Турция е единствената държава, която открито подкрепя Азербайджан още от 1993 г., като през последните години – с всички възможни средства, включително пряка военна помощ.

Подготовката за сегашното нападение от страна на Азербайджан беше съпроводена със съвместни военни учения между Азербайджан и Турция. От 29 юли тази година до 10 август в мащабните военни учения на Азербайджан и Турция участваха хиляди военнослужещи, стотици бойни бронирани машини, артилерия и военна авиация, включително дронове. След ученията част от турските военни и от военната техника бяха оставени на територията на Азербайджан.

Веднага след началото на широкомащабното военно настъпление от страна на Азербайджан на 27 септември, Турция заяви едностранна и безусловна подкрепа за Азербайджан.

БГНЕС: Ясно е, че за решение на конфликта главната роля е на Азербайджан и Армения. Какво иска Армения от Азербайджан за какво е готова да отстъпи пред исканията на Баку?

Армен Едигарян: За Армения основният въпрос е безопасността на народа на Нагорни Карабах и непосредствено свързаният с това статут на региона. Както казах преди малко, налице е проблем с физическата безопасност на народа на Арцах, с неговото оцеляване. Нагорни Карабах се самоопредели по време на референдум през 1991 г., когато населението му гласува на практика единодушно за независимост на републиката. Международното признаване на правото на народа на Нагорни Карабах на самоопределение е основната цел на Армения в мирния процес.

Армения, като единствен гарант за сигурността на Арцах, предприема всички необходими мерки за защита на населението на Нагорни Карабах.

Армения призовава международната общност да осъди решително предизвиканата от Азербайджан агресия и да потвърди отново, че конфликтът не може да бъде решен по военен път.

БГНЕС: Как виждате ролята на Минската група в урегулирането на конфликта? Повече помага или повече пречи фактът, че в нея участва и държава, която в момента има сериозни вътрешнополитически проблеми (Беларус) и е обект на критика от международната общност?

Армен Едигарян: Вече разказах по-горе за Минската група. Аз не бих подходил към въпроса за участието на Беларус в Минската група с изразената от Ваша страна позиция. През 1992 г., когато започна процесът на мирно урегулиране на проблема в Нагорни Карабах в рамките на тогава все още Съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа (по-късно ОССЕ) беше решено да се проведе конференция по урегулиране на конфликта в град Минск, откъдето е и името Мински процес, а по-късно група. Беларус е една от 11-те държави в тази група и за разлика от Турция, има добри отношения както с Баку, така и с Ереван. /БГНЕС

DW.COM