Международна, Свят

Джордж Фридман: 1989-1992 – глобален поврат

Преди тридесет години в света започна глобален поврат от една ера в друга. Той започна през август 1989 г., когато унгарци, австрийци и източногерманци се събраха на общоевропейски пикник в унгарския граничен град Шопрон.

Стотици източногерманци се възползваха от възможността да избягат на Запад, а някога уплашените унгарски граничари не направиха нищо, за да ги спрат. В понеделник европейските лидери – включително германският канцлер Ангела Меркел и унгарският премиер Виктор Орбан, двама съперници, състезаващи се за душата на Европа, отбелязаха случая на церемония в Шопрон. Европейската история е била дефинирана там преди около три десетилетия, но оттогава Континентът се опитва да стигне до общо разбиране на това определение.

Надежда и илюзия

Събитията в Шопрон бяха началото на края на съветската хегемония в Източна Европа. През 1945 г. Съветите стигнаха толкова далеч на запад, колкото никоя руска сила досега /всъщност армията на Александър Първи, когато освобождаваше за пръв път Европа, по онова време от Наполеон, беше достигнала до Париж през 1814 г. – бел.ред./. Но към края на 80-те години Съветите се разнищваха от известно време, отчасти защото спадът в цените на петрола и увеличението на разходите за отбрана ги отслабиха по такъв начин, че и без това тяхната неефективна система не можеше да се справи. Михаил Горбачов се опита да си купи време и посочи, че не е враг на Запада, като се оттегли към съветските граници. Но е трудно да се спре отстъплението, след като то започна, а към януари 1992 г. самият Съветски съюз се разпадна. Империята, която царете бяха създали, се раздроби на съставните си части, а границите на Русия се оттеглиха още по-далеч на изток.

Русия вече не беше това, което беше. Нито пък Европа беше. Разделението, в което континентът беше замръзнал през цялата Студена война, вече не съществуваше. Имаше чувство на радост от подписването на Маастрихтския договор, който създаде Европейския съюз – блок, който ще се разширява на изток на територия, доминирана навремето от Съветите. Това беше време на голяма надежда и илюзия. Химнът на ЕС се основаваше на „Ода на радостта“ от Деветата симфония на Бетовен. С края на настъпването на Студената война непреходният мир, който Имануил Кант пророкува, изглеждаше подръка.

Повратът се усещаше и извън Европа. 1989 г. беше годината на протестите на площад Тянанмън. Китайските протестиращи демонстрираха за либерална демокрация, носейки със себе си своя версия на Статуята на свободата. Те смятаха, че създаването на пазарна икономика може да доведе до демокрация. Централният комитет вярваше в противното и протестите в Пекин не минаха по пътя на демонстрациите в Шопрон. Появиха се танкове, за да спрат демонстрациите. Неизвестен мъж се опита да блокира колона танкове, но не успя. Неговата съдба все още е неясна. И така през 1989 г. Китай реши каква държава ще бъде. Това беше страна, управлявана от Комунистическата партия, която разрешаваше някои ограничени частни икономически дейности, но никога не даваше власт, която тя не можеше да вземе обратно.

Според теориите на икономическата и политическата философия, подходът на Китай не би трябвало да работи. Но го направи. Китай замени Япония като икономика, за която мнозина вярваха, че ще изпревари САЩ. Япония, след като се възстанови от Втората световна война чрез износ на евтини стоки в САЩ и други страни, беше икономическо чудо. Но САЩ се сблъскваха с Япония заради навика ѝ да блокира вноса от САЩ, докато наводнява американските пазари със собствени продукти. Заплахите бяха отправяни от двете страни, но не бяха необходими. Износителите процъфтяват само когато имат клиенти и значителни маржове на печалба. Япония държи на своите клиенти, като намалява цените. Но както се понижаваха цените, така стана и със способността на японските компании да изплащат заемите си. Поради което банките рухнаха. Япония беше изпаднала в икономическа криза и загуби статута си на най-невероятната икономика, виждана някога. Хората, надяващи се да намерят работа в инвестиционна фирма, спряха да учат японски и вместо това започнаха да учат мандарин. Настъпи смяна на караула, като всички фантазии се разпалиха.

Това беше и времето, когато ислямският свят оживя. Почти десетилетие през 80-те години Ирак и Иран водиха война, в която жертвите са много над 1 милион. От гледна точка на САЩ Иран стана враг на САЩ с падането на шаха. Близкият изток беше бижу, за което трябва да се борим, до голяма степен, защото Персийският залив съдържа нефта, от който зависи глобалната икономика. Следователно войната между Ирак и Иран беше най-добрата от всичко на света, тъй като и двете страни бяха фокусирани една върху друга, нямаха време да притесняват САЩ, а Съветите бяха безучастни.

Но залозите бяха изключително високи за Иран и Ирак. Наградата за победителя би била контрол над Персийския залив и способността да доминира над мюсюлманския свят. Когато войната най-накрая приключи, никоя от страните не спечели, но Ирак стигна възможно най-близо до това. И вярваше, правилно или погрешно, че САЩ са се съгласили да го оставят да поеме контрола над Кувейт, ако спечели войната срещу Иран. Така през август 1990 г. Ирак нахлу и окупира Кувейт, макар да се въздържа от нахлуване в Саудитска Арабия.

Саддам Хюсеин сякаш смяташе, че има разбирателство със САЩ. Проблемът беше, че през 1990 г. неговите съветски покровители, включително Горбачов, не можеха да бъдат открити. Това означава, че ако САЩ се противопоставят на нахлуването на Саддам в Кувейт, Съветите няма да се притекат на помощ от Ирак. Всъщност никой не се притече на помощ от Ирак. Вместо това САЩ създадоха коалиция от 39 държави – от Белгия до Хондурас – за да изтласкат Ирак от страната.

Краят на геополитическата конфронтация?

След разпадането на Съветския съюз възникна убеждението, че краят на Студената война означава край на епохата на голяма геополитическа конфронтация. Съединените щати победиха и задачата им беше да управляват глобална система, състояща се от подчинени приятели и от време на време пакостлив режим, откъдето произлиза този странен термин. Ирак със сигурност имаше пакостлив режим, тъй като не зачиташе САЩ и искаше да нахлуе в други страни. Зашеметяващото беше колко държави, включително някои бивши съветски съюзници, откликнаха на американския призив. Някои вярваха, че светът ще бъде такъв завинаги и че сега всичко е свързано с икономиката – или по-точно печеленето на пари. Според тях коалицията посочи нов световен ред.

Разбира се, нещата стояха по друг начин. Американските сили бяха помолени да попречат на иракчаните да влязат в Саудитска Арабия. За някои дълбоко религиозни мюсюлмани присъствието на американски войски в близост до Мека и Медина беше светотатство. Те искаха да унищожат съветското присъствие в Афганистан, но бяха разгневени от американското присъствие в Саудитска Арабия. От тази почва изникна „Ал Кайда“.

Периодът от 1989 до 1992 г. беше изключителен. Издигането в Източна Европа вдъхнови площад Тянанмън, което от своя страна даде да се разбере, че Китай все още е комунистическа страна с квазисвободен пазар. Японското икономическо чудо се разпадна, като постави базата за възхода на Китай. Съединените щати станаха безспорният лидер на света, наказвайки пакостливи държави и без никакво намерение или разбиране, поставиха основите на 11 септември.

Има вихри, които се появяват в определени моменти. 1945 г. беше такъв момент, в който целият свят беше предефиниран. Но 1945 г. излезе от едно-единствено събитие: поражението на Япония и Германия. Обаятелното около 1989-1992 г. е, че силите, движещи промените през този тригодишен период, бяха много.

Общият знаменател е, че страни като Съветския съюз, Япония и Иран просто са изчерпали място за маневриране, оставяйки вратата отворена за страни като Китай да преминат през нея. Съветският съюз, Иран и Япония бяха излезли от Втората световна война отслабени и се бориха за възстановяване. Този масивен поврат се случи около 45 години по-късно и ни даде днешния Китай, джихадистите и Русия, които все още се опитват да се възстановят. /БГНЕС

————-

Джордж Фридман, „Геополитикал фючърс“

София
16°
clear sky
humidity: 33%
wind: 2m/s SW
H 16 • L 15
21°
Wed
20°
Thu
16°
Fri
19°
Sat
Weather from OpenWeatherMap

DW.COM