Международна, Свят

Монд: Макрон превръща Брюксел в руски степи

В епохата на френския президент Еманюел Макрон Брюксел вече не е равна страна, вече става дума за руските степи.

Когато през 2017 г. френският президент излезе на политическата сцена с ореола на победител в сложната хореография на европейските срещи на върха, то едновременно предизвика объркване и симпатия сред околните. Две години и половина по-късно той все още учудва, но на мястото на симпатията дойде раздразнението или дори откритата неприязън. Младият президент се превърна в самопровъзгласил се лидер на Европа. Неговите неочаквани инициативи и антисистемни нападки объркват, смущават, шокират.

Думите „лидерство“ и „Европа“ не се връзват много една с друга. В Европейския съюз има двама председатели: на Европейския съвет и на Европейската комисия. Т.е. вече е сложно. Въпросът още повече се усложнява, когато националните лидери се представят като европейски, защото към това ги тласка политическото влияние и размерите на тяхната страна.

Дълги години този неофициален пост беше заеман от Ангела Меркел. Барак Обама открито я смяташе за лидер на Европа. Навремето /през 2011 г. след дълговата криза/, ръководителят на полската дипломация Радослав Шикорски публично я помоли да поеме по-голяма отговорност. „Силно се страхувам не от силата на Германия, а от нейното бездействие“, написа той тогава. Лидерството на консервативния канцлер напълно отговаряше на духа на нейната страна, най-голямата икономика в ЕС, която извлича най-голяма изгода от единния пазар. Това, което беше добро за Германия, беше добро за Европа, и обратното: това беше лидерство на статуквото.

Еманюел Макрон върви по съвсем различен път. Тъй е лидер по природа и по стечения на обстоятелствата /Ангела Меркел отслабна на германската политическа сцена, британците пропаднаха в мъглата на Брекзит, а италианското правителство е загрижено за собственото си оцеляване/ той практикува лидерството на разделението и непрекъснатото движение. Неговите врагове са неподвижни и парализирани. Макрон иска да промени ЕС, защото светът се променя.

Връщането на бумеранга

Два примера добре илюстрират неговия метод и неговите рискове. По време на юнските заседания на Европейския съвет, който бяха посветени на назначенията на изпълнителни постове в ЕС,той разруши системата на партийните лидери, предупреждавайки всички предварително за своите стъпки, а след това започна маневри и успя да прокара компромисни кандидати. „Той променя правилата на играта, а след това разписва новите условия с оглед на интересите на останалите“, заявяват от Елисейския дворец. Френските партньори, втрещени от такъв майсторски ход, го приеха без особено противодействие: в края на краищата, за мнозина това беше изгодно.

Бумерангът се върна три месеца по-късно, когато Европейският парламент отклони предложената от Макрон кандидатура на Силви Гулар на поста еврокомисар. Сега на него ще му се наложи да приеме новата даденост. Той трудно преглътна това.

Еманюел Макрон се върна към твърдите мерки. Вторият пример се случи на заседанието на Европейския съвет на 17 и 18 октомври: френският президент наложи вето на започването на преговори за членство на Македония и Албания в ЕС. От тогава върху него се изсипа яростна критика: обвиняват го в нарушаване на дадената дума, дискредитация на Европа и „историческа грешка“.

Той и неговото обкръжение отговарят, че Албания още не е изпълнила необходимите условия, че разделянето на преговорите с тези две страни би дестабилизирало обстановката в региона, и че е нужно да се реформира процеса на влизане /той е „прекалено бюрократичен и автоматичен“/ и процесът на приемане на решения в самия ЕС /той вече работи изключително зле с 28 членове и може да бъде напълно парализиран с появата на нови/.

Две визии за Европа

Положението е много сериозно. То противопоставя Франция и Германия /последната подкрепя разширяването/ и създава напрежение между двете визии за Европа, както казват в Елисейския дворец. Привържениците на първата са готови и в бъдеще да размиват ЕС, а последователите на втората искат да укрепят съюза. Еманюел Макрон е дълбоко убеден, че Европа не може да си позволи слабост в нестабилния съвременен свят. Той не отстъпи, но все пак се опита мъничко да поправи положението с посещения в страните, които на първо място са засегнати от неговата позиция.

На фона на критиките съветниците на Макрон защитават неговата позиция. „В това се състои лидерството. Вие или сте лидер на Европа или не. Той е“, заяви един от тях. Откъде накъде? По каква причина, той е единственият, който е готов да поеме тази роля и да прокарва идеи, да подтиква останалите лидери да постъпват точно така, отговарят те.

Има упреци и по отношение на неговите методи. Той, макар и със закъснение, пое курс на консенсус във вътрешната политика, но, както по всичко личи, акцентира върху смелостта и личните инициативи във външната.

През март той успя да покани Ангела Меркел и председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер на среща с китайския лидер в Париж. Той покани иранския външен министър на срещата на Г-7 в Биариц, без да се посъветва дори с британските и германските партньори. Успоредно с това той зави по посока на сближение с Русия /много чувствителен и противоречив въпрос за Европа/, без да включи към това дори Берлин.

Във всеки случай, именно Макрон отвори обсъждането на много въпроси, независимо дали става дума за отношенията с Москва или разширяването на ЕС. Успя да прокара в брюкселския дневен ред своите теми: данъчното облагане на интернет-гигантите, стратегията спрямо Китай. Остава само да утвърди своето лидерство. /БГНЕС

——

Силви Кауфман, „Монд“.

DW.COM