Балкани, Свят

Проф. Иво Банац: Европа трябва да разбере, че на Балканите не сме малки деца

Именитият американски професор от хърватски произход Иво Банац гостува в България по покана на Клуб Йейл. Поводът е лекция за съвременната перспектива върху последиците от Балканските войни, която Банац изнесе на 13 февруари в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН. На събитието присъства и хърватския посланик Лйерка Алайбег.

***

Професор Банац даде интервю специално пред репортер на БГНЕС, което публикуваме.

– Защо Европа видя Балканите едва преди две години – т. е. преди българското европредседателство?

– Мисля, че има проблем като цяло с възприятието на този регион от Европа. Наследено от някои литературни и различни други асоциации с по-ранни периоди.

Това е като леля Полин, която се опитва да цивилизова неприятния Хъкълбери, който иска да бъде себе си.

От друга страна ние гледаме на Европа по подобен начин. Ние гледаме на нея като на зона, който не може да достигнем със свои собствени сили.

Мисля, че двете страни трябва да се поучат от това. Европа – че ние не сме малки деца и хората от Югоизточна Европа – че Европа може да бъде достигната и може би, че също би могла да научи нещо от този регион.

– Как Балканите демонстрират, че са „пораснали“?

– Единственият начин да демонстрираме израстване е чрез политики на помирение, акцент върху вътрешния ред, по реда на политици, съдилища, системи за сигурност, които несъмнено са удар срещу обичайните неприятни неща, като корупция, мафиотска дейност и т.н.

– Защо Европа остави САЩ да разрешава кризите на Балканите?

– Европа реално не е самоуверена относно каквито и да било военни действия. Ако беше оставена Европа сама да ръководи някои от най-лошите случаи от 90-те – войните в Босна и Хърватия, мисля, че нищо не би се случило и това би бил плюс за Милошевич. Американците имат различен подход именно защото са суперсила и те в основата си изискват причинителите на проблеми да спрат това, което правят. От тази гледна точка американците винаги имат превъзходство в объркани ситуации. Съвсем отскоро ние започнахме да се вслушваме, след като мистър Тръмп започна да говори за решение за НАТО, за различен тип участие…

– Както и относно диалога между Косово и Сърбия.

– Това е добър пример. Ако трябваше да се чака г-жа Могерини да сближи двете страни, бихме могли да чакаме вечно. Би било далеч по-добре господин Тръмп да покаже инициатива в този случай и да постави в по-малка или по-голяма степен условия. Защото за Сърбия от неин собствен интерес е да признае Косово. Ако това не стане, ситуацията ще се усложни. И това ще насърчи нещо, което вероятно е нежелано – обединение на Косово с Албания, което не мисля, че би било приветствано от Белград.

– Може ли да бъде формирана на Балканите нещо като Вишеградската група?

– С малко по-сериозни усилия, да, аз мисля, че би могло да се случи, предполагам, че при определени условия би могло да стане. Тук ще поставя акцент върху икономиките, вместо върху политиците, защото признавайки границите, няма да има нужда от никакви други интеграционни действия. Това, което ме плаши, е че ЕС ще поеме в посока на някакъв вид конфедеративни споразумения, което аз мисля, че е противно на европейския исторически опит. Това никога не се случвало на този континент и много се съмнявам, че някога ще се случи.

– Кога Балканите ще станат част от Европа, каквато те са чисто географски?

– Мисля, че ЕС трябва да оцелее (има мнозина, които твърдят, че няма) и тогава в някакъв момент всички страни от региона ще бъдат част от него. Това достатъчна причина ли е да мислим, че ще настъпи краят на проблемите? Не. Защото винаги има нови проблеми, които идват в определен момент, без дори да ги очакваме.

***

Иво Банац е почетен професор по история в университет Йейл (САЩ).

Роден в Дубровник през 1947 г., той емигрира в САЩ през 1959 г. със своята майка.

От 1972 г. до 1977 г. Банац работи в университет Станфорд., след което преподава в Йейл.

От 1994 до 1999 г. той е директор на Централноевропейския университет в Будапеща.

От 1990 г. взема активно участие в хърватската политика. Един от най-яростните критици на Франьо Туджман и отявлен последовател на Владо Готовац – двете основни фигури след падането на комунизма.

Лекцията, изнесена пред българската общественост, анализира последните 10 динамични години на Балканите, от финансовата криза през 2008 година насам.

Особен акцент е поставен върху развитието на икономическите и политически тенденции на фона на засиленото присъствие на Русия, Турция и Китай в региона, както и на начините за създаване на стабилизационни механизми.

Лекцията на професор Банац стартира с уверение, че страните от балканския регион имат нужда от напомняне за прехода, с който са заели мястото си в ЕС и Запада.

Той отбеляза успешното, според него, навлизане в началото на 21 век, особено що се отнася до овладяването на режима на стагнация в практиката на много страни от Югоизточна Европа.

Специално внимание бе обърнато на публикувания преди броени дни доклад на Фридъм Хаус за 2019 г. относно свободите по света. Интересен е коментарът за ситуацията в този регион, отнасяща се до Словения, израснала от най-ниското ниво на независимост до най-високата позиция на свобода.

„Това е именно доказателство за един специфичен начин на развитие“, каза професор Банац.

Но това, което главно се отнася за ситуацията в региона, е че 4 страни, които са в процес на решаване на проблеми в последните години, са на едни от най-ниските места, като Босна и Херцеговина, Косово, Черна Гора и Македония. Което, според Банац, е вследствие на успешни връзки, които са били пропуснати, умората от конфликти и влиянията отвън.

БиХ е най-комплицираният случай в този регион.

Това е не само заради войната в БиХ в началото на 90-те. Но и заради структурата в следвоенна Босна, заложена в Дейтънското споразумение, обединения, които са изиграли „ролята на динамит за структурата на новата босненска държава“.

„Сега имаме застояла ситуация, доминирана от сблъсък с босненските мюсюлмани – бошняците, сръбско зависима авторитарност и поддържаният от Русия президент Додик, противник на обединена БиХ.

Следващият достатъчно драматичен случай е Косово, където на преден план е свежия конфликт със Сърбия.

„Това, което прави Сърбия, е че отхвърля каквото и да било признаване на Косово. Косово има ограничен суверенитет. Това не е наистина напълно независима държава. Диалогът между двете държави, разрешаването на който е условие за влизането на Сърбия в ЕС, не беше доведен до край от Федерика Могерини и ситуацията се изостри допълнително от 100%-те мита на Косово срещу Сърбия, с което се възнамерява да се осакати сръбската икономика. Визитата на Путин в Сърбия е абсолютна подкрепа за въпросната в диалога с Косово. Но Путин също отправи и ясно послание, че Русия е необходимата страна за намиране на решение на този диалог“, е коментарът на професора за косовско-сръбския проблем. „При посещението си в Сърбия Путин каза: „Имаме много приятели, но Сърбия е единствения ни стратегически партньор“, заключи професорът.

Третият случай е Черна Гора. От независимостта й насам, тя е свидетел на пропаганда от страна на Белград не само срещу независимостта й, но във всеки аспект от идентичността й, във всеки аспект от самоопределянето й. Това е до голяма степен не само от сръбска страна, но и от страна на Русия. Стъпките на опозицията срещу правителството също са част от проблемите в страната.

Към влиянието на Русия се прибавя и силния спор от страна на Черна Гора за защита на своето място в НАТО и опитите на Русия да предотврати това, както и факта, че много други институции са част от опитите за изолация на проправителствените сили, както например Сръбската православна църква.

Четвъртият случай – Македония.

„Вследствие на своите усилия, и на тези на Гърция, Македония получи новото си име. Това се случва след години упорито противопоставяне на Гърция срещу интеграцията на Македония. Това е необходимата стъпка за влизане на страната в ЕС и НАТО и, разбира се, е акт на поражение на руската политика, която също, както и при Черна гора, опита да спре тази стъпка напред“, са думите на Иво Банац.

Той ясно очерта паралела между тези четири случая – това е намесата през последните 10 години от страна на Русия. Както и генерирането от страна на Сърбия на много от тези ситуации. „Сърбия никога не пое своята отговорност за разпадането на Югославия, войната срещу Хърватска, Босна и Косово. И това създава тази условност в сегашната ситуация на Балканите“, твърди професорът.

Един от основните проблеми на ЕС, според Банац, е липсата на въображение. Част от кризата са също и не толкова нормалните отношения със САЩ, които често са много важна част от действията на администрацията на Тръмп.

„Вземайки предвид умората от дейността на ЕС в Югоизточна Европа, ние сме свидетели на появата на алтернативни актьори и вакуума на сила на Балканите довежда до появата на поне три оформени играча – Русия, Китай и Турция“, алармира лекторът.

„Присъединяването на България към „Турски поток“, който е проект на „Южен поток“, е знак, че разрастващото се влияние на Русия в тази част на света и по-специално върху страните от ЕС, трябва да ни държи бдителни в тази насока“, заключи той.

Що се отнася до Китай, показателно за нейното влияние е, че в страни като Гърция, Румъния, Унгария, Сърбия, Черна гора, тази страна е основен партньор в големи реконструкции в инфраструктурата и доминираща в международните им търговии.

По думите на Джордж Сорос: “Китай стои на твърда позиция като силен, развит технологичен гигант“, цитира Банац.

Относно Турция професорът постави акцент върху влиянието, което Ердоган разпростира върху страни като Босна, Албания, Косово, Македония, България, Сърбия, Хърватска.

Ключов въпрос е, според професор Банац, да се установи най-подходящата политика на Балканите за бъдещето и възможно ли е балканско сътрудничество вътре в ЕС.

Действия вътре в ЕС с интеграцията на Косово, Босна и Херцеговина и евентуално Сърбия, са решение, според лектора. И това заедно с подходяща платформа от страна на ЕС и на подходяща защитна платформа от страна на САЩ.

В икономическо отношение – нещата, които трябва да бъдат направени – еволюция на границите, единна валута, надеждна полицейска система за борба с корупцията.

Икономическа интеграция, но и политическа и културна независимост, е част от неговата формула. /БГНЕС

DW.COM