Международна, Свят

Наргиз Гурбанова: Териториалната цялост на Азербайджан е основа за разрешаване на конфликта

Азербайджан има най-голям интерес от разрешаването на конфликта. Нашата позиция е ясна – тя се основава на 4 резолюции на Съвета за сигурност на ООН.Това заяви в интервю за БГНЕС Нейно превъзходителство Наргиз Гурбанова, посланик на Азербайджан у нас.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с г-жа Гурбанова.

БГНЕС: Как арменците в Нагорни Карабах живяха мирно с азербайджанците след 1923 г., когато областта стана част от Азербайджан?

Наргиз Гурбанова: C решението си от 5 юли 1921 г. Кавказкото бюро на Руската комунистическа партия реши да остави Нагорни Карабах в Азербайджанската ССР, като определено не го „прехвърля“ на Азербайджан, както претендира арменската страна. Това решение не е взето от самия Сталин, а по-скоро от колективен орган, Кавказкото бюро, в чийто състав участват само двама азербайджанци, няколко арменци, както и представители на други националности. Град Шуша е обявен за административен център на бившата НКАО, а през 1923 г. същият е преместен в Ханкенди. Освен това административната граница на Нагорно-Карабахската автономна област е определена по такъв начин, за да отдели азербайджанските села и изкуствено да създаде нова демографска ситуация в региона.

Статутът на Нагорни Карабах като автономна област (НKAO) на Азербайджанската ССР е установен в Конституциите на СССР от 1936 и 1977 г. Автономията има редица права, които на практика гарантират, че специфичните нужди на нейното население ще бъдат задоволени. Съгласно Конституцията на СССР, НКАО е представена от петима депутати в Съвета на националностите на Висшия съвет на СССР и от 12 депутати във Върховния съвет на Азербайджанската ССР. Арменският език е използван в работата на всички правителствени, административни и съдебни органи и дори в прокуратурата, за да отразява езиковите права на мнозинството от населението в региона. Арменският език се използва също в образованието, местната телевизия, радиопредаванията и във вестници и списания. НКАО сравнително високо се класира сред регионите на Азербайджан по отношение на броя на предлаганите заведения за предучилищно образование. Така в периода между 1971 и 1985 г. броят на заведения за предучилищно образование на 10 000 жители е бил 1,4 пъти по-голям от средния за републиката. По същия начин, броят на средните училища на 10 000 жители е бил 1,6 пъти по-голям в НКАО, отколкото в останалата част на Азербайджан.

През учебната 1988-1989 г. в НКАО има 136 средни училища, използващи арменски като език за преподаване (16120 ученици). В Държавния педагогически институт в Ханкенди се обучават над 2130 студенти, предимно арменци, които следват в своите азербайджански, арменски и руски отделения. В допълнение, НКАО има десетки специализирани средни училища и институти за професионална подготовка, предлагащи обучение на арменски и руски език. На арменски език се издават 5 периодични издания. За разлика от други административни териториални единици на Азербайджан, разположени в планински райони, далеч от столицата, НКАО е добре оборудвана с техническа инфраструктура, използвана за приемане на телевизионни и радиопрограми. По този начин, автономията на НКАО в Азербайджан отразява икономическия, социалния, културния начин на живот и националните характеристики на населението в автономната област. Трябва да се отбележи, че арменската страна също не споменава факта, че същата привилегия е отказана на значително по-голямо от това азербайджанско население в Армения.

БГНЕС: Кои външни фактори допринасят за продължаващия вече три десетилетия конфликт между Армения и Азербайджан за регион Нагорни Карабах – Русия, Турция, Франция, САЩ?

Наргиз Гурбанова: Според мен дейността на Минската група е отлично описана от президента на Република Азербайджан г-н Илхам Алиев: „ В продължение на почти 30 години преговорите се провеждат в рамките на Минската група и накрая Армения парализира преговорния процес, като редовно извършва военни провокации. Всъщност Армения напълно игнорира нормите на международното право и извършва престъпление. Съпредседателите на Минската група обаче не ги спират. Изявленията на Минската група нямат конкретен адресат. ”

Турция е доверен член на Минската група на ОССЕ и ние сме благодарни на Турция за нейната позиция, която съответства на позицията на Съвета за сигурност на ООН, отразена в неговите резолюции S/RES/822, S/RES/853, S/RES/874 и S/RES/884 от 1993 г.

БГНЕС: Ясно е, че за решение на конфликта главната роля е на Азербайджан и Армения. Какво иска Азербайджан от Армения и за какво е готов да отстъпи пред исканията на Ереван?

Наргиз Гурбанова: Азербайджан има най-голям интерес от разрешаването на конфликта. Нашата позиция е ясна – тя се основава на 4 резолюции на Съвета за сигурност на ООН, които споменах по-горе, и на документи и решения на ОССЕ, които осигуряват основата за разрешаването на този конфликт. Тези документи и решения са установили поетапен подход при разрешаването на конфликти и между другото те са одобрени и от Армения. Този подход се основава на премахването на последиците от конфликта, започвайки от прекратяването на окупацията на азербайджански територии.

Първата стъпка ще бъде премахването на основните последици от конфликта, като по този начин се осигури незабавно, пълно и безусловно изтегляне на арменските въоръжени сили от района на Нагорни Карабах и други окупирани територии на Азербайджан, последвано от безопасното и достойно връщане на насилствено изселеното азербайджанско население по домовете и имотите им в тези територии, като се използват всички комуникации в региона за взаимно използване и възстановяване и икономическо развитие на тези територии.

Следващият етап от процеса на разрешаване на конфликта ще бъде разработването и определянето на статута на самоуправление за населението на региона Нагорни Карабах в рамките на Азербайджан в съответствие с Конституцията и законодателството на Азербайджан. Такъв статут трябва да осигури мирно съжителство на арменската и азербайджанската общности в региона и да гарантира пълното упражняване на всички права на човека и основни свободи на равна и недискриминационна основа.

Определянето на статута ще се извърши в мирни условия чрез легитимен процес с пряко, пълно и равно участие на населението на региона Нагорни Карабах в Азербайджан, а именно арменската и азербайджанската общности, и в тяхното взаимодействие с правителството на Азербайджан изключително в рамките на законен и демократичен процес.

Азербайджан не разглежда политическо решение на конфликта извън тази рамка и участва в процеса на разрешаване на конфликта на базата на това разбиране.

БГНЕС: Как виждате ролята на Минската група в урегулирането на конфликта?

Наргиз Гурбанова: На първото допълнително заседание на Съвета на министрите на външните работи на Съвещанието по сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ, от 1 януари 1995 г. ОССЕ) в Хелзинки на 24 март 1992 г. е взето решение да се свика конференция относно арменско-азербайджанския конфликт в Нагорни Карабах, която осигури форум за преговори, основани на принципите, задължения и разпоредбите на СССЕ. На срещата на върха на държавните и правителствените ръководители на СССЕ в Будапеща на 5-6 декември 1994 г. е решено в рамките на СССЕ да бъде създадена институцията на съпредседателите на Минската конференция, която да координира всички усилия за медиация. В решението от срещата на върха в Будапеща на съпредседателите на Минската конференция е дадена задача да постигнат политическо споразумение, което да премахне основните последици от конфликта и да позволи свикването на Минската конференция. Вече споменах незадоволителната дейност на съпредседателите на Минската конференция в предишния Ви въпрос.

Противно на всякакви очаквания на международната общност, сегашното ръководство на Армения, още от първите дни след поемане на властта, избра да продължи анексионистката политика на своите предшественици. Армения публично се отказа да следва логиката и разбиранията, които са в основата на преговорния процес, воден от Минската група в продължение на години, които предвиждат поетапно оттегляне на военните ѝ сили от окупираните територии на Азербайджан и по този начин подкопаване на преговорите. Както заяви президентът на Азербайджан г-н Илхам Алиев, „тези политически опорочени и вредни изявления не оставят място за преговори“.

Вместо това, Армения е приела военна доктрина и стратегия за национална сигурност под ръководството на Никол Пашинян, която предвижда концепцията за „нова война за нови територии“ и определя стратегическата цел на страната в преговорния процес с намерение да защити резултатите от войната. Заедно с усилената и разширена незаконна дейност в окупираните територии на Азербайджан, включително незаконното преместване на етнически арменци от Близкия изток към завзетите земи, сегашното ръководство на Армения на практика доказа, че провежда анексионистка политика и използва преговорите под ръководството на Минската група на ОССЕ за тази цел.

С оглед на продължаващата военна офанзива на Армения, Азербайджан призовава международната общност, по-специално Минската група на ОССЕ и нейните съпредседатели да върнат Армения към здравия разум и да настояват тази страна да се въздържа от нова агресия.

Арменското ръководство трябва да се разграничи от провокативните си изявления, да прекрати всички дестабилизиращи действия и да спазва добросъвестно своите ангажименти за постигане на политическо решение, параметрите на които вече са заложени в четири резолюции на Съвета за сигурност на ООН и решенията и документите на ОССЕ. Докато не се случи това, изявленията на арменските представители относно предполагаемата готовност на Армения за преговори няма да заблудят нито Азербайджан, нито международната общност.

БГНЕС: Според вас възможно ли е чрез размяната на територии да се сложи край на конфликта?

Наргиз Гурбанова: Тук имаме работа с изкривяване на понятията. Нека да бъда ясна. Както каза президентът на Азербайджан Илхам Алиев: „Териториалната цялост на страните не е предмет на спорове. Следователно териториалната цялост на Азербайджан също не е предмет на преговори”. Териториалната цялост не може да бъде предварително условие – тя е основата за разрешаване на конфликта, както е предвидено в 4-те резолюции на Съвета за сигурност на ООН. Самият аргумент на Пашинян, че настояването на Азербайджан за териториална цялост е предварително условие, показва колко далеч е Армения от готовността за разрешаване на конфликта с политически средства. /БГНЕС

DW.COM