България, Общество

Акад. Георги Марков: Борбата срещу рубладжиите започва при Стамболов

В новата история на България след освобождението й още при управлението на министър-председателя Стефан Стамболов /1887-1894 г./ започва преследването на така наречените „рубладжии“.
Това са хора свързани с Русия, които участват в чети, комитети и групи за извършване на атентати. Наред с виновните са съдени и невинни. Такъв е случаят с Петко Каравелов, който не е замесен пряко, но е забъркан като политически противник на Стамболов.
Тогава Стамболов обвинява „рубладжиите“, че служат на Русия срещу интересите на българската държава. Появява се шпиономания. Още по времето на Стамболов се създава тайната полиция, която в началото на 20 век ще се нарече „Обществена безопасност за преследване на чуждите шпиони“, а по-късно ще бъде контраразузнаване.
След управлението на Стамболов в страната настъпва известно затишие. Разбира се, шпионажът винаги е вървял по различни канали, включително чрез политиката и сред военните. Постепенно шпионажът се превръща в професия.
В началото на Първата световна война /1914-1918 г./ шпионската дейност  в България се засилва и от страната на Германия, и от страна на Съглашението. Битката е за сърцата и умовете на хората, отделят се големи средства за вестниците, които пропагандират определени позиции, занимават се с откровена дезинформация. Така например, едно от изданията пише как германците са спечелили битката при река Марна през есента на 1914 г., а другите го опровергават. Това обърква обикновения български читател.
В тази обстановка през лятото на 1915 г. гръмва голямата Деклозиерова афера, чрез нея силите на Съглашението правят неуспешен опит да привлекат България на своя страна. Търговецът Фернан дьо Клозиер, който е свързан във френската легация, започва да изкупува реколтата на зърнените храни. Целта е няколко месеца преди включването на България, която вече се е ориентирала към Тройствения съюз, да бъде лишена от хляб. Това става с помощта на политици от БЗНС, но и от други партии, печалбите са били огромни. Тук са замесени бъдещият министър-председател Александър Стамболийски и неговият помощник и министър Райко Даскалов.
При тази афера е натопен Никола Генадиев, който първоначално е външен министър в правителството на Васил Радославов /1913-1918 г./. През 1915 г. той прави обиколка в няколко европейски столици, сред които са Рим и Париж. Завръщайки се в родината, той заявява категорично, че Германия ще загуби войната. Промяната на позицията на външния министър потриса Радославов. По тази причина е решено да се отърват от него и го забъркват в Деклозиеровата афера. Генадиев е хвърлен в Централния затвор в София…, който по иронията на съдбата е построен от него в началото на века, когато е министър в правителството на така наречения втори стамболовистки режим. Замесените в Деклозиеровата афера са освободени от силите на Съглашението след поражението на България.
Периодът между двете световни войни е белязан от противопоставянето на големите тоталитарни идеологии. България е обект на шпионаж както от Съветския съюз, така и от съседите си, сред които на първо място се отличава Югославия. Агентите на съветските тайни служби служат в името на осъществяването на идеите на световната пролетарска революция. Тогава след атентата в църквата „Света Неделя“, извършен на Велики четвъртък /16 април 1925 г./, при който загиват 215 души и 500 са ранени, правителството на Александър Цанков /1923-1926 г./ конфискува Народния дом на БКП. Той се намира на Лъвов мост в София и в него се настанява Дирекция на полицията. Тогава се образува отдел Държавна сигурност, която е единствената държавна служба преживяла 9 септември с името си и просъществува чак до 1990 г. В нея много важни са отдел А, ръководен от прочутия Никола Гешев, чиято задача е борбата с комунизма и отдел Б, ръководен от другото голямо име Андрей Праматаров. Той се занимава с контраразузнаването. Отделно от тях в щаба на армията също има военно външно и вътрешно разузнаване. В своята работа те ползват най-съвременните методи и чуждестранен опит.
През 1930 г. избухва поредната шпионска афера. Съмненията по отношение на Югославия са големи и много основателни. Разузнаването на ВМРО разкрива български офицер, който е служил на югославяните и той е убит. Впоследствие се оказва, че това е една успешна антибългарска провокация на Белград, която цели да създаде вътрешно напрежение и да скара властта с ВМРО. Пъкленият план за малко да успее и да доведе до забрана на ВМРО, нещо което става факт четири години по-късно след преврата на деветнайсетомайците, симпатизиращи на Югославия.
Резултатът от шпионската афера е посяването на недоверие между ВМРО и Военния съюз, стига се до оставки на генерали и дори на военния министър генерал Бакърджиев. Това е сериозен удар, защото още от самото си основаване през 1893 г., между ВМРО  и министерството на войната има добри контакти. Много български офицери служат в четите, като преди това подават рапорти за оставка, след възстановяването си на служба – четническата дейност са зачита за трудов стаж. Преди войните за националното обединение голяма част от разузнавателната информация за Османската империя идва по линия на ВМРО, т.е. тя е работила за националните интереси.
В края на 30-те години България отново се ориентира към Германия и се ползва нейния опит. Резидент на Абвера е прочутият д-р Делиус. Той наема къща на виден индустриалец в аристократичния център на София, който след поражението на нацистка Германия, преминава в ръцете на съветското разузнаване.
По време на самата война българските служби работят тясно с германските, включително по неутрализирането на комунистическата заплаха. Въпреки това няма пълно доверие. Цялата секретна информация не се е споделяла. Сред най-големите успехи са разбиването на групата на Александър Пеев „Боевой“, разкриването на генерал Александър Заимов и др.
След 9 септември Държавна сигурност остава, но са избити голяма част от сътрудниците на царските служби. Единици са тези, които оцеляват. Сред тях по чудо се спасява Андрей Праматаров. Той дължи живота си на вътрешния министър и бъдещ премиер Антон Югов. Системата се сменя, но комунистите нямат професионалисти. Праматаров дори предава част от знанията си на новите кадри. Той е използван и за ликвидирането на Трайчо Костов, свидетелства, че той е вербуван през 1942 г. През тези първи години на „народната власт“ до кабинета на Югов във вътрешното министерство се намира кабинетът на генерал Филатов, който активно участва при монтирането на процесите срещу неудобните комунисти, включително и по делото срещу Трайчо Костов.
Един от важните изводи, който можем да направим от историята, е, че не трябва да се подаваме на психоза на шпиономания, както се е случило непосредствено след 9 септември. /БГНЕС
———-
Академик Георги Марков, историк. Анализът е направен специално за Агенция БГНЕС.
София
16°
scattered clouds
humidity: 82%
wind: 4m/s E
H 17 • L 16
18°
Wed
19°
Thu
16°
Fri
21°
Sat
Weather from OpenWeatherMap

DW.COM