България, Общество, Спорт

Вера Петрунова – забранена и забравена (видео)

Вера Петрунова въплъщавала идеала за съвършения атлет. Днес, ценностите, които тя е олицетворявала, са рядкост. 

 

През 1895-та година нобеловият лауреат Ръдиард Киплинг публикува прочутото си стихотворение „Ако“, което е написано под формата на редица съвети към сина му Джон, които той трябва да изпълни, за да се превърне в истински мъж. Тези съвети са толкова универсални, че с времето добиват огромна популярност във Великобритания и надминават границите на конкретната поема, за да се превърнат в постулати, които важат за всеки човек. Особено популярни стават те в света на спорта, като цитат от стихотворението намира място в комплекса Ол Ингланд Клъб в Лондон, в който се провежда легендарният тенис турнир Уимбълдън. На стената на коридора, водещ към Централния корт, през който минават тенисистите и тенисистките, преди да излязат в решаващия мач за титлата всяка година, е написано: „Ако посрещаш Краха – зъл предател / еднакво със Триумфа — стар циник“*.

В първата половина и средата на миналия век една българска спортистка отстоява „заветите“ на Киплинг с поразителна решимост. Вера Петрунова въплъщавала идеала за съвършения атлет по онова време – изключителен талант в различни спортове, придружен с грация, скромност, доблест, чест, прямота. Именно за тези свои качества носителката на 18 държавни титли по тенис платила скъпа цена в началото на 50-те години, когато била заточена в лагера в Белене за година и половина, а в последствие името ѝ и успехите ѝ изпаднали в забрава. Петрунова станала жертва на едни мрачни времена, но най-голямата загуба била за България – една от великите спортистки на страната на практика била изтрита от историята и до днес е почти непознато име.

Родената през 1910-та година Петрунова и до днес е рекордьорка за най-много спечелени държавни титли по тенис на сингъл. Снимките са предоставени от Националната библиотека.

Гърците се гордеят със знаменитите си атлети от древните Олимпийски игри, американците имат Джим Торп, който печели две олимпийски титли в леката атлетика през 1912-та година, преди да стане звезда в американския футбол, както и „Бейб“ Дидриксън Захариас, която триумфира с три медала на лекоатлетическата писта на Олимпиадата в Лос Анджелис през 1932, след което се насочва към голфа, за да стигне до впечатляващите 41 титли, включително 10 Мейджъра. Ние имаме Вера Петрунова. В ера на тясно спортно профилиране е много трудно да си представим атлет, който се представя на толкова високо ниво в най-различни спортове – както летни, така и зимни, както отборни, така и индивидуални. През 30-те и 40-те години на миналия век Петрунова печели републикански титли в тениса, леката атлетика, плуването, баскетбола и ските.

Успехите на Петрунова са донякъде предопределени от нейния произход, смята именитият журналист и бивш тенисист Борислав Костурков. „Цялото семейство Петрунови е много спортно. Нейният брат Кирил Петрунов или Кики Петрунов е бил шампион на България по лека атлетика и фактически той участва още в първата Олимпиада, в която България се включва през 1924-та година в Париж, и дори е знаменосец на българската делегация. Другият ѝ брат пък е дясно крило на Левски и футболист от националния отбор – Борис Петрунов. Това е може би закваската на майката германка, а баща ѝ е професионален военен; нейният чичо е прочут генерал от кавалерията“, разказва той.

Родената през 1910-та година Петрунова и до днес е рекордьорка за най-много спечелени държавни титли по тенис на сингъл – 11. Тя има още пет трофея на двойки и два на смесени двойки, с което общата ѝ сметка става 18 титли в периода 34-та – 50-та година. На пистата Петрунова също доминира, като има титли на 100 метра гладко бягане, висок и дълъг скок. Тя държи рекорда в скока на дължина от 1933-та до 47-ма година с 4.56 метра. В басейна ситуацията не е много по-различна и Петрунова печели държавни титли с рекорди, от които най-дълго е издържал този на 100 метра бруст. Зимата също не е била почивен сезон за голяма спортистка – през 1936-та година тя става шампионка на България по ски-алпийски дисциплини, като същата година е трябвало да участва на Зимните олимпийски игри в Гармиш-Партенкирхен, но делегацията ни така и не заминава, най-вероятно по финансови причини. Човек би си помислил, че спортист, който е на толкова високо ниво в четири различни индивидуални спорта, няма как да печели отличия и в отборните, но в случая не е така. Петрунова има успехи с хандбалния отбор на Левски, а с баскетболния тим на „сините“ няколко пъти става държавен първенец. През 1933-та година тя е обявена за Спортист на годината на България.

Вера Петрунова днес е непознато име, а ценностите, които тя е олицетворявала, са рядкост. Снимките са предоставени от Националната библиотека.

Именно изключителни спортни успехи на Петрунова привличат вниманието на съветския посланик Михаил Бодров, любител на тениса, през 1951-ва година. Именно нейната честност и прямота, задължителни за един истински атлет от онова време, ѝ носят несправедливия гняв на Бодров.

„Тя има една доста нещастна лична съдба. През 50-та година става шампионка на България и като най-добра българска тенисистка, в България пристига един нов посланик на Съветския съюз през 1948 – Михаил Бодров, който естествено, че се смята, че той е нещо като губернатор на България, след като е представител на Съветския съюз. Той е имал мерак да играе тенис, същевременно е обичал чашката и след това разтоварвал с тенис. Дават ѝ да играе с него. Тя беше толкова тактична жена, че надали нещо го е обидила, но е играла с него и е виждала, че той не „прифати“, както казваме ние. Правила му е коректни забележки и един път вече му е казала, че „аз нямам време и възможност вече да се занимавам с вас, защото вие не се вслушвате в моите забележки и не напредвате“. Той тогава обаче урежда нейното изпращане в концлагер и Вера Петрунова заминава за година и половина в Белене, само защото е отказала да играе повече с него. От там тя се връща с кожно заболяване, започват да я преследват и вече нейната състезателна кариера е приключена. Нещо повече, срещу нея се гласи едно много смешно обвинение – че тя, играейки тенис с дипломати, удряйки топката по различен начин, изпраща шифровани послания на чуждите дипломати. Това е абсолютно абсурдно, но за това време и това е било възможно, слава Богу, че до това не се стига и тя се отървава само с тази година и половина“, казва Костурков.

Физическата подготовка и силният дух на Петрунова ѝ помагат да оцелее през ужасите на Белене, но след това тя трябва да преживее и унижението на забравата и зачеркването от обществото. Жанет Митева, куратор в Националната галерия – двореца, се запознава с Петрунова в края на 80-те години, когато изготвя музей за историята на спортния и футболен клуб Левски. Двете остава близки до смъртта на Петрунова през 2002-ра година, но тя така и не споделя нищо за престоя си в Белене. „Даже тогава в ония години тя може би е мислела, че аз знам, пък аз въобще не знаех, че е лежала и в Белене. Това го научих по-късно, така че по този въпрос не сме говорили. Само веднъж със съжаление спомена, че едва ли не е бедствала след 44-та година и че ако не са били нейните роднини в Германия да ѝ изпращат пари и други неща, благодарение на тези роднини в Германия по линия на майка ѝ, тя е успяла да оцелее. Аз бях много учудена и само я попитах: „Вие не работехте ли?“, а тя каза: „Никъде не ме приемаха на работа, даже за машинописка“, разказва днес Митева.

Физическата подготовка и силният дух на Петрунова ѝ помагат да оцелее през ужасите на Белене. Снимките са предоставени от Националната библиотека.

За жестокото отношение на държавата към Петрунова най-вероятно са допринесли германският ѝ произход, както и сериозните позиции в армията, които са заемали баща ѝ и чичо ѝ преди 44-та година. Несъмнено Петрунова е изпитвала огорчение от положението си, но нейната закваска и несломим спортен дух са я карали винаги да държи главата си високо вдигната. Борислав Костурков е имал възможността да я гледа на корта на живо през 60-те години, когато Петрунова продължавала да поддържа форма с тенис. „Тя беше една изключителна жена, веднага правеше впечатление, че тази жена е голяма бивша спортистка. Тя беше слаба, стегната, с отлично движение на корта, въпреки че може би по това време вече е била на 50, ако не и над 50 годишна. Не са само нейните спортни успехи, тя беше една изключително фина, скромна, симпатична жена. Никога не говореше за себе си, макар че други на нейно място биха изнасяли едва ли не монолози“, спомня си той.

Петрунова никога не губи любовта си към спорта и именно това ѝ помага през тежките за нея години. „Тя следеше всички първенства, все пак тогава имаше вестници, телевизия, знаеше кои са в България най-добрите, даже и по света следеше какво става. С приятелките, които канеше вкъщи, обсъждаха спорт. Макар и в моите очи да звучеше нереално за такива дами, но те си обсъждаха мачове и спортния живот като цяло. Тя живееше с тези неща“, казва Митева.

Големите спортисти от онези времена не са възприемали успехите си толкова като лични постижения, колкото като нещо, с което допринасят към цялото общество, допълва Митева. „Споменаваше спортните си успехи, но не като някаква гордост, че кой знае какво е направила, а знаеше, че това нещо е важно, което те са правили, като история на духа и спорта в страната“.

Древногръцките атлети често виждали приживе как се издигат статуи в тяхна чест. Джим Торп е обявен за най-великия спортист от първата половина на 20-ти век в гласуване на Асошиейтед Прес, а през 1951-ва година в неговата роля на екран влиза легендарният Бърт Ланкастър. „Бейб“ Захариас е идол на всички жени в спорта до ден-днешен, а в Тексас има цял музей, посветен на нея.

Вера Петрунова днес е непознато име, а ценностите, които тя е олицетворявала, са рядкост. Уроците, които можем да научим от житейския път на Петрунова са много, но може би най-ценният урок идва от това как тя винаги е посрещала съдбата си. Успехите – със скромност и грация, препятствията – със смелост и прямота, трудностите – с твърдост и достойнство.

„Ако мечтаеш, без да си мечтател;

ако си умен, без да си умник;

Ако посрещаш Краха — зъл предател —

еднакво със Триумфа — стар циник;

Ако злодеи клетвата ти свята

превърнат в клопка — и го понесеш,

или пък видиш сринати нещата,

градени с кръв — и почнеш нов градеж;

Ако запълниш хищната Минута

с шейсет секунди спринт, поне веднъж;

Светът е твой! Молбата ми е чута!

И главно, сине мой — ще бъдеш Мъж!“

*(Ако – Ръдиард Киплинг, превод Стоян Медникаров). /БГНЕС

——————————–

Автор на материала е Радослав Петкашев, редактор в спортния отдел на БГНЕС.

DW.COM