България, Общество

Деница Сачева: Работим по бъдеща национална програма за библиотеките

В момента се работи по споразумение, което да се подпише между МОН и Министерство на културата по отношение на бъдеща национална програма за библиотеките, заяви заместник-министърът на образованието и науката Деница Сачева, предаде репортер на БГНЕС.

Сачева участва в откриването на 14-ата поредна национална библиотечна седмица, която ще се проведе от 13 до 17 май 2019 г. и ще премине под надслов „Книгите са само началото…“. Целта на инициативата е да ангажира вниманието на законодателната, изпълнителната и местните власти с неотложните проблеми в библиотечния сектор и необходимостта от незабавни действия за реформирането му.

„За мен е удоволствие да виждам, че Националната библиотечна асоциация продължава да бъде изключително активна в своите предложения за партньорство с МОН. Ние вече проведохме няколко доста добри инициативи, включително и по отношение на медийната и дигиталната грамотност“, заяви още заместник-образователният министър. Тя припомни, че от началото на тази учебна година за първи път са били финансирани и дейности по интереси от държавния бюджет в размер на почти 25 млн. лв., с което се насърчават училищата да работят в партньорство с културните организации, а именно библиотеките са един от възможните бенефициенти по тази програма. Зам.-министърът увери, че ще продължи и работата по регламентирането на училищните библиотеки.

В България има общо 2440 обществени библиотеки, 1065 училищни и 66 към висшите училища и колежите. Библиотечните фондове съдържат над 7,5 млн. различни документи, а за тях се грижат над 4200 библиотечни специалисти, които осигуряват и обслужването на гражданите. Според статистиките пък над 1 млн. души са читателите в библиотеките у нас, а над 11,5 млн. са ежегодните посещения.

Знаем ли обаче какво знание пазят нашите библиотеки?

В тях има над 8000 славянски и чуждоезични ръкописи; над 36000 тома църковно-славянски, български възрожденски и чуждестранни старопечатни издания; над 8500 заглавия, в над 25000 тома периодични издания от Освобождението до 1944 година; над 3 млн. архивни документи, снимки, портрети и пощенски картички.

Днес технологиите улесняват достъпа до култура, но как този въпрос стои у нас?

Едва 24 библиотеки в България дигитализират документи, а от книжовното наследство е дигитализирано само 5,54%. Делът на дигиталните документи в библиотечните фондове е 0,2%, а само 5% от библиотеките имат онлайн каталог.

„Представата за библиотеките традиционно се свързва книгите и със съхраняването и опазването на паметта на нацията, но мисията им днес е далеч по-обхватна и по-разностранна – да подпомагат всички обществени сектори и всеки гражданин. От първия досег с книгата, през образованието и ученето през целия живот, придобиването на информационната грамотност, професионалното развитие и израстване, научните изследвания, до осмислянето на свободното време и четенето за удоволствие“, подчерта Елица Лозанова-Белчева, член на УС на Българска библиотечна асоциация.

Тя припомни, че библиотеките могат да осигуряват достъп на всеки до документи, услуги и интернет за образователни и научни цели, а младото поколение има своите очаквания за библиотеките – като за модерни добре оборудвани центрове за достъп до информация, места за социални комуникации и култура. Ето защо те не трябва да бъдат изолирани от съвременните процеси на развитие.

Специален гост на откриването на тазгодишната Национална библиотечна седмица бе Артур Шелекенс, директор на Асоциацията на обществените библиотеки в Кралство Нидерландия, който сподели европейския опит в библиотечното дело. Пред присъстващите той подчерта, че системата на библиотеките в Холандия се е развила много, а от място за заемане на книги, те са се превърнали в сложна система, която допринася за личностното развитие на всички.

Началото на инициативата бе белязано и от връчването на годишните награди на Българската библиотечно-информационна асоциация за 2018 година. /БГНЕС

DW.COM