България, Общество

Експерти: Трагедията в АЕЦ „Чернобил“ не може да се повтори

Бумът на хитовия сериал на HBO отвори отново старата рана на света дали е възможно да се повтори атомната авария в Чернобил. Според българските специалисти и инженери в областта на ядрената енергетика това е невъзможно, стана ясно по време на дискусия, предаде репортер на БГНЕС.

Филмът до голяма степен дава информация за това какво стана в Чернобил. Лентата обаче е предназначена за критика към съветската система за управление, която съществуваше тогава. От тази гледна точка съвсем спокойно можем да кажем, че това е един политически филм“, смята секретарят на „Булатом“ Станислав Георгиев.

Неговият колега Сергей Цочев от държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“ признава, че не е гледал минисериала, но от разказаното има много достоверни неща.

И двамата специалисти отбелязват, че корпусите на реакторите са от съвсем различен тип. При т.нар. РБМК реактор в АЕЦ „Чернобил“ липсва цялостна усилена защитна обвивка. Сградната конструкция не може да издържи на големи вътрешни и външни натоварвания. 5 и 6 блок на АЕЦ Козлодуй и бъдещите в АЕЦ „Белене“ са от типа на т.нар. ВВЕР реактори. Притежават усилена херметична защита, изградена от напрегнат бетон, която предпазва реакторната инсталация от външни въздействия и може да предотврати изхвърляния в атмосферата.

Като основни причини специалистите отчитат, че аварията през 1986 г. е заради слабата подготовка на оперативния персонал, възможността да се оказва влияние върху действията на операторите, както и изключването на системите за безопасност по време на работа. При днешните условия никой не може да нарежда на оперативния персонал и той носи персонална отговорност.

След аварията в България коренно се промени цялостното управление и подготовката на персонала в АЕЦ „Козлодуй“. За сравнение тогава нямаше гама спектрометри в РИОСВ и РЗИ, имаше само единични бройки. А трябваше да бъдат измерена радиацията в млякото, месото, зеленчуците“, спомня си Сергей Цочев.

В страната нямаше и система за измерване на радиационния фон. За целта всяка сутрин от всяка община излизаше един човек с ръчен прибор, прави измерване, записва и го докладваше по телефона. От много години вече у нас има автоматизирана система с 28 станции, всичко е публично достъпно. Нещо повече – Европа нямаше такива станции, сега са над 4000 в ЕС. Като добавим интернет, телевизиите и мобилната свързаност, от широката общественост днес няма как бъде скрита една такава авария.

Като поука след аварията Цочев посочва и внедряването на пълна реплика на учебен тренажор в АЕЦ „Козлодуй“ за управление на реактора. С помощта на компютри се симулират различни ситуации. Персоналът в нашата АЕЦ разиграва ситуации, подобни на тези, разиграли се във фаталната априлска нощ на 1986 г. в АЕЦ „Чернобил“. Става дума за повишаване и понижаване на мощността, спиране на електрозахранването. Днес персоналът по закон е длъжен да минава на такова обучение, обясни Цочев. /БГНЕС

DW.COM