COVID-19, България, Общество

Епидемиолог: Новите мерки бяха необходими, остава проблемът с кадрите

„Ограничаването и затварянето, т. нар. локдаун, е част от противоепидемичните мерки при всяка една епидемия, особено при въздушно-капковите, които се разпространяват изключително бързо и засягат голям брой хора. Според мен са необходими такива мерки. Ще видим какъв точно ще бъде резултатът от тях. Очаква се до 2 седмици заболеваемостта да спадне, смъртността – също“.

Това каза в интервю за БГНЕС проф. Виктория Дойчева, ръководител на Катедрата по епидемиология и хигиена на Медицинския университет в София.

Като специалист в областта проф. Дойчева смята, че здравните власти дори са закъснели с налагането на по-строгите противоепидемични мерки. „Може би трябваше по-рано, началото на октомври или дори от септември да влязат в сила такива мерки. Все пак са взети, ще видим какво ще стане“, коментира тя.

За нея е учудващо защо толкова много хора не проявяват нужната самодисциплина, а някои дори продължават да не вярват или дори да отричат епидемията. „Доста хора продължават да смятат, че такъв вирус не съществува, такова заболяване и такава инфекция не съществува. Трудно е те да бъдат убедени, но сега големият брой заболели, многото тежки случаи и невъзможността на здравната система да ги поема, като че ли накара хората да повярват малко повече“, смята проф. Дойчева.

Тя отбелязва и най-тревожния факт – България оглави най-негативната статистика в Европа. „В момента наистина се оказа, че по смъртност заставаме на първо място в Европа. Това се дължи на изключително тежкото състояние на нашата здравна система“, категорична е тя. Причината е ясна, смята проф. Дойчева – липсата на кадри. „Липсват инфекционисти, липсват реаниматори и пулмолози, които са пряко свързани точно с тази инфекция. Това е проблем, който стои от много години и никой до този момент не го разреши. Сега дойде тази епидемия и проблемът с кадрите излезе наяве“, коментира още експертът.

Проф. Дойчев напомня и друг важен аспект – превръщането на редица вътрешни отделения на многопрофилните болници в COVID-отделения. В тях трябва да работят лекари с друга специалност, но те не са така добре подготвени както инфекционистите и пулмолозите да лекуват тази инфекция, което прави процеса изключително труден.

Защо има дефицит точно на такива специалисти проф. Виктория Дойчева обяснява така: „Да бъдеш инфекционист е непривлекателно, защото болните от инфекциозни заболявания са тежко болни. Това първо и второ – това са болни, които не носят приходи на здравното заведение. Не е като да се направи една коронарография, да се получи съответната пътека. Тук пътеките са по-слабо платени. Тези болници нямат тези приходи като една кардиологична болница например“.

Според нея е много трудно и дори невъзможно да се намери бързо решение на проблема с недостига на кадри в системата на здравеопазването, защото изграждането на един добър лекар или добра медицинска сестра изисква много време и усилия. Специализацията на един лекар, след завършване на медицинското образование, трае между 4 и 5 години, докато той вземе специалност и се изгради като професионалист“, напомня тя.

Наскоро пък проф. Дойчева е имала за съжаление и възможността да разбере как работи системата и като пациент. „Сблъсках се с вируса и ми се наложи да бъда приета в Клиниката по инфекциозни болести на ВМА. Изказвам своята благодарност към екипа там, воден от доц. д-р Георги Попов, един изключително подготвен инфекционист и интернист. Там има добър екип, с изключително теоретична и практическа подготовка. Справят се добре с болните, но като инфекциозна клиника там също няма достатъчно персонал. Изпитваха затруднения с лекари и сестри, най-вече с медицински сестри. Те обаче денонощно са там, денонощно са на първа линия и помагат на пациентите. Там лежат и доста тежко болни пациенти“, разказа още тя.

Като епидемиолог обаче вярва, че ваксините си остават основно средство за борба с инфекциозните болести, а аргументът за това е прост – историята многократно го е доказала.

„Няколко големи фармацевтични фирми вече оповестиха, че са създали ваксина срещу COVID-19, като твърдят, че ефективността и безопасността им е голяма. Ще започне постепенно внасяне на тази ваксини във всички стани от Европа и ЕС. Ваксината би помогнала за намаляване на заболеваемостта от тази инфекция и в крайна сметка до нейното пълно ликвидиране. Това също времето ще го покаже. Първо трябва да видим коя точно ваксина ще бъде внесена и как ще бъде организирано самото ѝ поставяне“, коментира още професорът.

Предпазните средства обаче също са важни, напомня тя. „При наличието на епидемия от въздушно-капкова инфекция без противоепидемични мерки не може. Основното при тази група инфекция е носенето на маски. Маската трябва да е над носа, разбира се. Има различни видове – от обикновените хирургични маски до такива, които са с филтри. Обикновените хирургични маски вършат работа, стига обаче да се сменят по-често. Предпазните шлемове също вършат своята работа“, категорична е проф. Дойчева.

Ето защо тя призовава хората да вярват повече на това, което предприемат здравните власти, защото всичко е базирано на научни доказателства, както и всеки да бъде по-отговорен и дисциплиниран в ежедневието си. /БГНЕС

DW.COM