България, Общество

Обущарят Емил: Нашият занаят няма да умре 

Не разчитам на никаква подкрепа от държавата, каза в интервю за БГНЕС обущарят Емил Рангелов.

Емил практикува занаята от над 30 години, а в момента работи в малко ателие на столичната улица „Христо Белчев”. В „Лечебницата за обувки”, както той сам нарича работилницата си, Емил винаги работи сам.

Както на много други хора, епидемията от COVID-19 и всички последици от нея му се отразяват тежко. „Мнението ми не се различава от това на повечето от останалите хора. Положението е трагично – в България, а и в света. Ситуацията никак не е лесна и лека. Смъртността е голяма. Не съм от хората, които се страхуват. Не ме е страх, но спазвам всички мерки. Обаче ситуацията, икономически и чисто житейски, стана доста тежка”, разказа Емил.

Неговата професия е една от силно засегнатите от кризата и извънредните мерки.

„Ще бъда малко по-краен – отрази се пагубно. По-тежка ситуация и по-голяма криза от това, което се получи с този вирус, досега не съм преживявал. Аз от 32 години работя частно, но такова чудо не е било никога. Никога не ми се случвало да няма абсолютно никакви клиенти с дни”, споделя занаятчията.

Въпреки че не спирал да отваря работилницата си, той се шегува, че за времето на извънредното положение по-скоро само е присъствал на работното си място, отколкото работил. „Дори и един клиент да влезе, беше голям успех за деня. Работа нямаше почти никаква. Ужасно беше”, разказа още Емил.

Както винаги, той посреща кризата сам и разчита единствено на собствените си сили, за да се справи с нея. „В нашата професия никога нищо не се случвало, никой с нищо не ни е подпомагал. В конкретния случай на набелязаните мерки от правителството, аз даже не виждам начин, по който бих могъл да кандидатствам за нещо такова. Това е една малка фирма, с един човек работник. Не виждам начин, по който бих могъл да получа каквото и да било от държавата, а не съм си правил и труда”, каза още обущарят. Според него тук ролята на институциите е ключова, защото тяхна е ролята да набележат правилните стъпки за излизане от това състояние и за преодоляване на всички негативни последици.

Въпреки богатия си житейски опит, мъжът не вижда сравнение на сегашната ситуация с отминали кризите в близкото ни историческо минало.

„Единствено може да се направи съпоставка с Виденовата зима, защото и там нещата се получиха шоково и от раз. С кризата от 2008 г. няма как да се сравнява, защото тогава всичко беше по-постепенно. Някак си и хората по-лесно се настроиха към случващото се. Сега нещата бяха толкова шокови, че нямаше време никой да реагира и да направи каквото и да било”, смята Емил.

За професията си той разказа много неща, но най-интересното от тях е, че хората могат да бъдат разпознавани само по обувките им, които безпогрешно могат да покажат какъв човек си. Емил не се страхува и от конкуренцията на ателиетата в големите търговски центрове и споделя: „Аз моето бъдеще си го виждам на това място. Имам колеги, които направиха ателиета в моловете, но не мисля, че това е мястото на един занаятчия. Това е майсторлък с ръце, трябва да има някаква индивидуалност и отделеност от тази глобализация. Там се случва една бърза работа, но ти трябва да имаш спокойствието и самотата, за да си свършиш нещата както трябва”.

Емил е категоричен в едно – за да станеш добър, в която и да било професия, са необходими много време и много практика. Според него занаятът му няма да се загуби и да умре, въпреки че много хора предричат обратното. Причината за това е проста – хората винаги ще ходят с обувки! /БГНЕС

DW.COM