България, Общество

Отбелязваме 134-тата годишнина от Съединението на България

Отбелязваме 134-тата годишнина от Съединението на Източна Румелия и Княжество България.

Мавзолея-костница на княз Александър I Батенберг в столицата.

Съединението на България е актът на фактическо обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885. То е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК).
Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември 1885, подкрепен от българския княз Александър Първи. 6 септември 1885 г. е забележителна дата в историята на България. Изстрадалият ни народ отхвърли една несправедливост, наложена от Великите сили през юни 1878 г. Берлинският диктат осакати извоюваната с толкова кръв и страдание свобода. Този абсурден и престъпен международен акт стана причина за всички катаклизми на Балканите. Сръбско-българската война, въстанията в Македония и Одринска Тракия, войните през 1912 и 1913 г., въвличането на балканските държави едни срещу други в Първата световна война маркират само големите конфликти, в чиято основа са решенията на Берлинския конгрес да разпокъса един народ с хилядолетна история и култура.
Съединението определи съдбата на България за векове напред. То беше подготвено от редица важни събития преди него – от българското Възраждане, от десетилетната борба за независима българска църква, от вековната борба за съхранение на език, традиции и обичаи на българите, от борбата за национално освобождение, от десетки въстания и Априлското въстание, което предшестваше Руско-Турската освободителна война. Съединението беше в началото на други последвали исторически събития, като Илинденско – Преображенското въстание, обявяването на Независимостта на България на 22 септември 1908 г. и Балканската война от 1912-1913 г. Всички тези събития бяха насочени към обединението на българите, към тяхното присъединяване към майка България. Съединението даде урок на великите сили, на държавите, които със своето влияние, със своята военна и икономическа мощ определят хода на историческото развитие. И този урок се състои в това, че колкото и да са силни тези велики сили, те трябва да се съобразяват с малките народи, които искат своята свобода, независимост и обединение.
Защото несправедливият Берлински договор с решенията си предопредели такова развитие в нашия регион, което създаваше конфликти и се пораждаха войни. Вследствие на неговите политически неадекватни решения беше разединена България, а в нашия регион последваха три войни – Сръбско-Българската от 1885, Балканската и Междусъюзническата война от 1913 г. Но най-важното е, че в резултат на Съединението България стана по-силна политически, икономически и духовно. Гласът на България стана по-силен и нарасна влиянието й при решаването на съдбата на Европа. България укрепна и с това, че тя привличаше нашите сънародници, останали под чуждо робство, имаше възможност да съдейства за тяхното освобождение. Друг е въпросът, че ние нямахме историческия шанс да реализираме тази възможност. Но със Съединението България възмогна икономически, културно и стана сериозен фактор на нашия континент.
Уроците на Съединението са актуални и днес. Съединението стана, защото българският народ го искаше, защото българският народ наложи на политиците да работят за това Съединение. И неслучайно дядо Вазов, който по най-точен начин чувстваше пулса на своя народ, каза, че Съединението е една от най-лесните революции, защото то беше победило вече в душите на хората. Един от големите уроци на Съединението е, че политиците и държавниците по онова време бяха на висотата на своя народ. Някои от тях имаха различни убеждения. Но неоспоримото им достойнство беше в това, че пренебрегнаха личните си вражди и разногласия в името на важната национална цел – обединението на България, съединението на двете разпокъсани части.

Тържественото отбелязване на 134-ата годишнина от Съединението на Източна Румелия с Княжество България в София ще се състои пред Мавзолея-костница на княз Александър І Батенберг на бул. „Васил Левски” № 81. В програмата за празничното честване на годишнината ще вземат участие актрисата Силвия Лулчева, Националната гвардейска част, вокален ансамбъл „България“ с диригент акад. Валентин Бобевски. Ще прозвучат популярни маршови песни.

Център на честванията е Пловдив

Община Пловдив ще отбележи тържествено 134-та годишнина от Съединението на България с празнична програма през целия ден.
В 9.30 часа ще бъде даден старт на 44-тия Международен мемориален маратон „Съединение“ от площада на град Съединение с финал на площад „Съединение“ – Пловдив. Награждаването на победителите е в 12.00 часа.
В 10.00 часа, в Катедрален храм „Света Богородица“ започва тържествен молебен, отслужен от пловдивският митрополит Николай.
В 11.00 часа ще бъдат положени венци и цветя на паметника на Захари Стоянов в Дондуковата градина, а в 11.30 часа – пред паметната плоча на майор Райчо Николов, до Римския стадион.
В 12.00 часа, на площад „Стефан Стамболов“ започва празничен концерт с участието на Биг Бенд Пловдив и солисти, с диригент Николай Гешев.
На Римския стадион, в 18.30 часа започва концерт на групата „Ла Туна“ от Университета Алкала де Енарес в Мадрид, Испания. Входът е свободен.
В 18.30 часа, на площад „Централен“, пред Военния клуб ще бъде представена възстановка на събитията от 6 септември 1885 година от комитет „Родолюбие“, а в 19.00 часа, на площад „Стефан Стамболов“ започва фолклорен концерт.
В 19.45 часа, в Музея на Съединението ще бъде открита изложба, а в 20.30 часа, на площад „Съединение“ е тържествената заря – проверка по повод 134-та годишнина от Съединението на България и Празника на град Пловдив. В 20.30 часа държавният глава Румен Радев ще участва в тържествената церемония на площад „Съединение“. В 21.00 часа президентът ще произнесе слово. Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева и народни представители също ще участват в тържественото честване.

Концертите продължават и на 7 и 8 септември. На 7 септември, в 12.00 часа, на площад „Стефан Стамболов“ ще има фолклорен концерт с участието на музиканти от Швеция, Белгия, Франция и други страни, изпълняващи българска народна музика.
На 8 септември, от 20.00 ч., на Гребна база, паркинга зад Кулата ще има музикално-танцов спектакъл с участието на Национален фолклорен ансамбъл „Българе“, с художествен ръководител Христо Димитров и солисти.

 

 

От полицията в Пловдив напомнят, че във връзка с ВИП гостите, които ще бъдат на площад Съединение, в района ще бъде насочен огромен полицейски ресурс и няма да бъдат допускани лица в нетрезво състояние, с агресивно поведение, обемист багаж и предмети, огнестрелни оръжия или стъклени бутилки. Тази хора ще бъдат извеждани. Движението ще бъде ограничено от булевард “Цар Борис III Обединител“ до булевард „Руски“ за времето от 9:30 до 13:00 часа (във връзка с маратоните) и от 18:00 до 22:00 часа (заради тържествената заря-проверка).
Сред останалите акценти в празничната програма на града е и традиционният крос от град Съединение до площад “Съединение”.
По случай празника платените зони в града няма да работят и паркирането ще бъде безплатно. /БГНЕС

DW.COM