България, Общество

Праисторически гиганти съжителстват под купола на Софийския университет

Малко познат музей под един от куполите на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ хвърля светлина върху мрака на далечни епохи. Музеят по палеонтология и исторична геология съхранява в своите колекции повече от 200 хил. фосилни екземпляра, скални образци и карти от България и съседните ѝ територии.

„Създаден е през 1965 г., а всички находки в музея са събирани с труда на много учени и преподаватели, свързани със Софийския университет. Експонатите наистина са стотици хиляди“, разказа за БГНЕС уредникът и палеонтолог Светлозар Сеферинов.

Находките са изключително разнообразни по историческия интервал, в който са датирани – от Палеозоя до Неозоя.

Любопитните погледи на посетителите, било то малки или големи, най-силно приковава огромният скелет на Дейнотериум (Deinotherium thraciensis Nikolov). Отлично запазен и реставриран, той има висока научна стойност и национална ценност, тъй като е сред уникалните образци от нови за науката видове и родове, установени за първи път от български учени-палеонтолози.

„Може да се каже, че е гордостта на българската палеонтология“, смята Светлозар Сеферинов. Той припомня обаче, че скелетът не е на динозавър, а на древен бозайник. Открит е край землището на село Езерово, Пловдивско. „Много интересна находка, много добре запазена. Може би това е един от най-добре запазените скелети в целия свят. На няколко милиона години е и наистина е най-интересният ни експонат“, казва още младият учен-палеонтолог.

Скелетът е реставриран е от ст. н. с. Иван Николов в продължение на седем години, а размерите му са внушителни – близо 7 метра дължина и 4,20 метра височина. Счита се, че е принадлежал на възрастен екземпляр на около 45 г.

В централното фоайе на музея са представени и други части от фосили от гръбначни животни, които са намерени в България. Колекцията включва бивни, долни и горни челюсти, части от черепи и отделни зъби на различни представители на семейството на слоновете – мамути, мастодонти, ананкуси, зиголофодони и други. Освен тях могат да се видят и различни части от скелетите на древни котки, носорози, жирафи, диви прасета, трипръсти коне, хиени и прилепи.

Интересен експонат е почти изцяло запазеният скелет на делфин, намерен в седименти скали край Балчик, споделя още Светлозар Сеферинов.

Образци от фосилната флора и богата колекция от безгръбначни също могат да бъдат видени от любителите на праисторията.

Въпреки усложнената епидемична обстановка музеят продължава да буди научен интерес, а дейността му е пряко свързана с научно-изследователската работа на много специалисти, както и да подпомага обучението на ученици и студенти. /БГНЕС

DW.COM