България, Общество

Разкопки потвърдиха: Имало е кула в Дупница

Разкопки преди 27 г. правят истина съществуващата легенда за кулата в град Дупница, предаде кореспондентът на БГНЕС за региона.

От „време разделно“ в Дупница битува легендата за кула, издигната върху днес съществуващия тунел на ГП Е-79 в Дупница, такъв има и на жп-линията София-Кулата. В днешно време върху тунела се издига кръст, обозначаващ мястото на паметника-костница на загиналите във войните 1912-1918 година. Разкопките на селище, съществувало преди 6 хиляди години, макар и обраснали с растителност личат, но от отбранителната крепост, наричана „кула“ са останали само основите.

В двата края на наподобяващата неправилен правоъгълник крепост с площ 4 дка, се извисявали две наблюдателни кули.

„Крепостта „Кулата“ в Дупница е от 4-6 век, започнахме разкопките в района през 1993 г. във връзка със строителството паметника на загиналите във войните в периода 1912-1918 г.. Попаднахме на основите на средновековна кула от 11-12 век, до тогава имаше само легенда за крепостта или кулата, дала названието на цялата местност“, разказа пред БГНЕС Славянка Николова-уредник в музея в град Дупница.

Тя добавя, че пътят към билото на хълма е прокаран още през 1933 г., когато е издигнат първият паметник на загиналите във войните.

„Самата средновековна кула е с размери 8х8 метра, като ъглите й сочат към основните посоки на света, а стените й били с дебелина от 1.30-1.40 метра, което означава, че би било могло да е била на 3-4 етажа“, обяснява Николова.

Строежът е бил отбранителна, наблюдателна или сигнална кула, а в резултат на разкопките попаднахме на много кости, сочещи, че там е имало гарнизон със семействата си. Върху стените на ранно-византийската крепост са открити са и детски погребения от по-ранен период. Част от строителните материали са били използвани и за строежа на самата кула.

На следващият сезон разкопките са продължили в съседните на крепостта сектори, която е била във формата на неправилен правоъгълник, ограждащ площ от близо 4 дка.

„Стените на кулата-крепост са градени на калова спойка, а на места с бял или розов хоросан, а стените в зависимост терена, особено в източната и южна част, са укрепвани с много контрафорс.

В планировката на крепостта открихме още две кули-едната в източната част със стени дебели 80 см., а в пода й били вградени големи и малки питоси, в които се съхранявало зърно.

Близо до тази кула е открит и един от най-ценните предмети-една стеатитова иконка с изображение на един от библейските царе-пророци-Давид или синът му Соломон“, пояснява уредникът в музея.

В западната част на крепостта също е открита кула с размери 6.5 на 7 м. с дебелина на стените от 70-80 см. До нея имало складово помещение с вкопани в земята 10 броя питоси. Най-вероятно отгоре имало дървени платформи, оформящи обитаеми жилища.

„Самата крепост е престанала да съществува след пожар, това е станало през 6-ти век, което е установено по датировката на откритите при разкопките строителни материали и монети“, продължава разказа си Николова .

Според нея при разкопките, освен нагръдната библейска икона с размери 3 на 4 см, са открити множество битови съдове, метални предмети, питоси, а от по-късния среновековен период е открит сребърен пръстен със стилизирано изображение на двуглав орел. В самото начало на разкопките, на билото на хълма е открит счупен на две печат за просфора/обредни хлябове-б.р./. На него има надпис: „Данил-пророк Христа“. Това показва, че става дума за християнско население. Открит е малък железен нагръден кръст, монети от 4-ти и 6-ти век, както и повече от 300 предмета от битов характер.

„Подобни крепости има много в струмската отбранителна система в района.

В един от сезоните на разкопките, археолозите са попаднали на по-ранна яма, в която е открита антропоморфна фигурка от късния халколит-5-то хилядолетие преди Христа“, завършва разказа си уредникът в дупнишкия музей. /БГНЕС

DW.COM