Без Филтър, България, Общество

Царица Елеонора – жената, която се превърна в пример

Принцеса Елеонора Ройс цу Кьостриц (1860-1917) пристига в България през 1908 г. на 47 години, без да познава страната. Тя произлиза от стар владетелски род, от миниатюрното княжество Ройс в югоизточната част на Германия, с площ само 800 квадратни километра и население около 150 хиляди жители. Бракът ѝ с Фердинанд І Сакскобургготски изглежда случаен. Той нито е по любов, нито е по сметка. За монарха е необходимо да има съпруга, жена, която да даде топлота и семеен уют за четирите му деца сирачета. Елеонора е германка, от благороден произход, а има и тесни роднински връзки с руския императорски двор – дадености, които задоволяват капризния български монарх. От своя страна тя получава шанса да бъде съпруга на амбициозен владетел и да стане царица на държава, която в момента се намира във възход.

Архивните фотографии са представени на БГНЕС от фонда на Националната библиотека

Затворена, дори изглеждаща неприветлива принцесата се оказва находка за българското общество. Тя няма финеса на покойната първа княжеска съпруга Мария Луиза, но има твърд и целенасочен характер. Четирите деца, най-голямото, престолонаследника Борис – на 14, най-малкото – княгиня Надежда – на 9, откриват в нея опора и грижовност, и скоро между тях се установяват отношения на доверие, уважение и привързаност. Нещо повече, тя компенсира и онази липса на топлота, която децата не получават от своя своенравен баща.

Царицата не внася блясък в двореца и в царството, но донася нещо друго и дава изключителен пример за съпричастност и милосърдие. Тя отлично се вписва в съществуващите традиции на благотворителност и открива в тази сфера възможност да участва в българския обществен живот.

Елеонора притежава твърд характер, тя е организирана, целенасочена и разсъдлива. Много бързо се ориентира в средите на столичното висше общество, рационално преценява възможности и лични качества. Съвсем скоро след появата ѝ в София, през май 1908 г. тя се възползва от една благотворителна инициатива, инспирирана от представители на интелигенцията и на столичния елит. Много точно преценява необходимостта от подкрепа на слепите и глухите. Появата й на организирано в Градската градина благотворително събитие му придава необходимата престижност. С това тя демонстрира на обществеността готовност да участва в нейните начинания и да й окаже височайшата си подкрепа.

Архивните фотографии са представени на БГНЕС от фонда на Националната библиотека

Първите ѝ срещи със столични интелектуалци и общественици й позволяват бързо да си създаде представа за начините, по които може да се помага на болни, бедстващи и социално слаби. Пословично е сътрудничеството ѝ с д-р Стефан Ватев, един от най-заслужилите дейци в полето на благотворителността.

За много кратко време царицата се ориентира в българската ситуация. За времето до смъртта си, само десет години тя проявява изумителна инициативност. Същевременно, с убеждаване, с престижа на личното си участие привлича за своите начинания множество участници. Дава подкрепа на редица единични благотворителни акции и регионални инициативи.

Нейните заслуги са многобройни и свързани с множество дейности. Най-важните от тях заслужават особено внимание. На първо място това е изключителната й помощ за дейностите за о облекчаване положението на слепи и глухи: със съвети, организаторски усилия , финансово подпомагане. Благодарение на нейните настойчивост и умение да привлича привърженици обществената подкрепа за тази категория изолирани от обществото хора се превръща в устойчива традиция.

Второто поле, където царицата проявява своя организаторски талант, е свързано с нейното преживяване от годините на руско-японската война 1904-1905. Тогава тя участва като самарянка, в ролята на помощен медицински персонал при ранените войници от руската армия. Този си опит тя превръща в организирана кампания за подготовката на такъв помощен медицински персонал и в България. Курсовете за самарянки създават кадър, който се оказва изключително полезен през войните , които България води през второто десетилетие на ХХ век. Едновременно с това се извършва процес на социализирана на стотици жени, важен момент от модернизацията на българското общество. Не бива да се пренебрегва и повдигането на здравната култура.

Царицата проявява особени грижи за сираци и бедни. Тя използва своето положение в обществото за да съдейства пред административни власти, да улеснява дарения, благотворителни инициативи, да привлича средства и придвижва напред проекти. Със своя международен опит и верен усет например, тя определя Варна като място, подходящо за санаториум за гръдоболни, е високо оценена от съвременниците.

С времето Елеонора се вписва все по-дълбоко в българската проблематика. Така тя успява да спаси от разрушаване любимата си църква, тази в Бояна, факт често, но мимоходом споменаван.

Чужденката се оказва дълбоко свързана с проблемите на страната. Достатъчно е само да се посочат щедрите редовни дарения ,които прави на различни благотворителни институции – за слепи, инвалиди, сираци, гладни, болни. Превърнала парите от сватбения си подарък в средства за благотворителност, тя , в годините на Първата световна война показва нагледно какво означава да бъдеш съпричастен към съдбата на нацията, сред която почти случайно си попаднал.

Нейната дейност в полето на общественото благо, както тогава са назовавани подобни прояви е високо оценено от съвременниците. Не случайно еврейската общност в столицата създава сиропиталище за деца на загинали във войните под името Елеонора, а водещият столичен архитект Никола Лазаров прави великолепен проект за неговата сграда.

Архивните фотографии са представени на БГНЕС от фонда на Националната библиотека

Когато след тежко боледуване, на 12 септември 1917 Елеонора умира в двореца Евксиноград тя оставя след себе си отгледаните царски деца, десетки благотворителни инициативи и хиляди хора, докоснали се по един или друг начин до нейните грижи.

Историята се оказва не особено справедлива към нея. През 70-те години нейният гроб до любимата ѝ Боянска църква става жертва на груб произвол. Преоткриването на нейната изумителна дейност през последните три десетилетия, въпреки множеството публикации все още не е открило истинското ѝ място в българската история.

Трябва категорично да се каже, че в лицето на царица Елеонора българите се срещат с представител на една рядка и за цивилизования Запад прослойка от хора, отдадени изцяло на благотворителността. С поведението си царицата успява да приобщи и развие най-добрите традиции на българското дарителство и взаимопомощ, формирани в епохата на Възраждането. Тя им дава подкрепа, обвързва ги, така да се каже с целенасочена държавна политика. В своята дейност тя съчетава частни и колективни инициативи с държавна подкрепа. Нейното, за съжаление, кратко физическо пребиваване в живота на България има трайно и заслужаващо постоянно припомняне и уважение място в българската история. /БГНЕС

—————————————————————————-

Николай Поппетров, Институт за исторически изследвания на БАН. Текстът е създаден специално за БГНЕС.

DW.COM