България, Общество

Юлия Върбанова: Антикварното не е демоде, то е престижно

Антикварното не може да бъде демоде, напротив, то е престижно. Не е необходимо всичко да бъде антикварно в един дом, може да има един – два акцента. Той не може да бъде обзаведен в един стил, защото изисква много търсене, а и не е необходимо. Това каза в интервю за БГНЕС антикварят Юлия Върбанова, която е превърнала хобито си в професия.

„Антиквариатът е хоби, цел, страст, всичко. Човек трябва да има отношение и да го харесва. Той не е само външната страна, която виждаме. Познати ми казват, че съм заобиколена от прекрасни предмети, че по цял ден седя и им се наслаждавам. Но това е едната страна, другата е хамалогията. В този бизнес има много влачене, носене на по-тежки предмети, ремонтиране, почистване. За съжаление в България няма много старинни предмети, изключвам археологията, която не е предмет на моя бизнес“, разкрива двете страни на професията си Върбанова и добавя, че напоследък интересът й е насочен към иконите, които в нейния магазин са от 17-18 в. Според нея да попаднеш на икона от 16 в. си е истинско откритие. Антикварят не скрива, че най-много й харесват Светогорските икони, рисувани в Атон, които, по думите й са като живописни творби.

Интересът й към професията се заражда още от примера в семейството, и книгите, от които научава в какъв интериор са живели принцове и принцеси.

„Имам го това отношение от детските си години, когато се увличах от романи за рицари, принцеси, кралици. Обичах да чета исторически романи. В тях има описание на интериора, в който са живеели тези хора. Не съм мечтала да бъда принцеса, но би ми се искало да живея в такава обстановка“, обяснява антикварят и разкрива, че покупката на старинни предмети е инвестиция, защото те няма да станат по-евтини, напротив, с времето цената им ще се покачва.

По думите на Юлия Върбанова българинът бавно променя нагласата си към този вид произведения на изкуството през годините, и често ги купуват за подарък на свои приятели и близки, а по-рядко за интериора в дома си или за себе си.

Специалистът по откриването на ценните предмети разкрива пътя от намирането до попадането им в магазина.

„Непрекъснато се случва да се ремонтират предметите. Рядкост е те да са здрави и директно да бъдат изложени за продажба. Почти винаги трябва да се пипнат, пооправят, да се лъснат“, обяснява тя и насочва вниманието към изчезващите майстори, които се грижат за безупречната визия на предметите.

„Майсторите за антикварните предмети оредяват, те си отиват и няма на кого да предадат занаята си. Това ще бъде голям проблем в бъдеще. Използвам услугите на реставратори, майстори на метал, часовникари, дърво, реставратори на бижута. Порцелан и стъкло няма как да се реставрират, защото счупеното винаги си личи“, пояснява Върбанова./БГНЕС

София
6°
overcast clouds
humidity: 100%
wind: 3m/s ESE
H 5 • L 3
7°
Fri
5°
Sat
10°
Sun
11°
Mon
Weather from OpenWeatherMap

DW.COM