Страната

Ковачевица има дух, не го ли усетиш – не си за тук

Ковачевица има дух, но ако дошлият по тези места не го усети, значи не е за тук, предаде кореспондентът на БГНЕС за региона.

Селото – архитектурен резерват, е разположено по склоновете на Западните Родопи на 1050 м. надморска височина, отстои на 15 км. от общинския център Гърмен.

Разположено е на един стръмен северен склон, спускащ се към каньона на река Канина. Гледани от най-високата точка, намираща се източно от селото, покривите на къщите Ковачевица изглеждат като наредени плътно една до друга гъби. Само че покривите са с каменни плочи, които придават един бронзов оттенък.

Тесни и стръмни улици, като стените на къщите, строени от албански арнаути по италиански образец, се издигат, а стрехите им се събират някъде горе, което прави проходите тъмни и хладни.

Някои от къщите са от три-етажна само каменна зидария без прозорци, за да се извиси най-отгоре жилищният етаж, достигнал до живителните слънчеви лъчи.

За родното си село разказва Владо Жуглев, който с двамата си братя стопанисва кръчмата „Братята“.

„Ковачевица има дух, ако дошлият тук не го усети, както първичното, архитектурата също, той просто не е ценител на това нещо, и което означава че не е за тук. Ценителите усещат тази магия, която те грабва изведнъж. Те си остават сърцата и душите тук, преживяват всичко дерета, камъни, зидарията, строежа на камината. Когато тези хора пристигнат тук и построят нещо-щастието им е пълно, защото постигат мечтите си“, категоричен е Жуглев.

Той прави аналогия между държавата и общия семеен хладилник.

„Трима братя държим кръчмата „Братята“, живеем тук и си говорим какво значи държавата. Тя е моят дом, фамилията ми, говорим си, и въпреки различните ни политически пристрастия сме в една къща, на един хладилник и водомер. И когато човек осмисли и разбере, че от този хладилник не може само да вземаш, а и да го напълниш-тогава всичко ще е наред“, обяснява Владо и е категоричен, че днес политиците ни, независимо от окраската им до един се държат като еднолични търговци.

Културата в Ковачевица:

Първото килийно училище е основано през 1820 г. в черквата, по-късно даскал Никола Ковачев създава светско училище, в което учат децата от Осиково, Скребатно, и други села от региона, били на пансион, обучавал ги безвъзмездно, понеже бил заможен човек.

От тук е първият фотограф в областта е Борис Даскалов- Той е бил хроникьор на събитията, не само в Ковачевица, но и в региона.

„Плаките ни ги подари негов родственик, искаме да направим музей в бившето училище, спечелено на търг от нас тримата братя“, обяснява Владо Жуглев.

Той обяснява, че Ковачевица се гордее с 82-та професорите и доцентите, тръгнали от тук и работили в полза на България. Сред тях Тома Добрев, Кирил Жуглев, Георги Балтоков и много други.

В Ковачевица е роден писателят Людмил Стоянов, написал романът „Холера“, баща му Стоян Златарев е бил активен по време на Априлското въстание, от него е останало едно автентично писмо до него от Панайот Хитов, което също ще изложим в музея. Внучката му Алисия Санче – художник, възстанови тук една къща и твори.

От тук е писателят Георги Жерев, автор на няколко книги.

Братовата кръчма е като музей, тук се пази една от четирите карти на България, правени през 1916 г. във Виена по поръчка на българските управници, и които се ползвали в училищата. Други две от тях са в Пловдив, а последната-във Велико Търново.

Началото на заселването:

След османското нашествие на Балканите, започва миграцията на християнското население. В Ковачевица идва три клана албански арнаути, които се заселват в днешната долна част на селото. Другите два рода се заселват в селата Долен и старото Дебрен. Ковачевица, Долен и Дебрен са идентични като архитектура и инфраструктура.

Заселвайки се в Ковачевица, арнаутите започват да изграждат селището. С построяването на първата къща се изгражда и канализация, пренасят опита от Италия, където арнаутите работели, тъй като била срещу Албания.

Всяка къща има три детайла-първия е тоалетна на първия етаж, вторият-пещ за печене на хляб, третият-мивка, или т. нар. „водник“.

С първите арнаути пристига и едно циганско семейство, наброяващо 70-80 души. Тъй като арнаутите не им позволили да живеят при тях, циганите се преместили в днешния горен край на селото. Тук един от мъжете построил ковачница, от която всички имали нужда, за да имат инструменти, с които да обработват земята. След смъртта на циганина, за да изхранва многолюдната си челяд, циганката поела занаята на починалия си съпруг.

„Циганката“, така наричали чешмата, която е пред кръчма „Братята“, тя е в същия вид като преди 500 години, от нея тече бистра и студена вода.

„Къде отиваш, при циганката“, така казвали в селото, когато ходили до женската ковачница, дала името на селото, разказва Жуглев.

Втората заселническа идва от Търновско, те също се заселват в горната част на селото., от тук носи името „Търновската“ махала.

Ориенталки настроените арнаути, не приемат търновци, поради което последните се настаняват в най-горната част. Жените им обаче се сближават с младежите-арнаути и така се смесват. Докато арнаутските жени не правят това с мъжете-търновци.

„Поради това смесване, говорът тук е мек, не „кекаме“, благодарение говора на търновките, които възпитавали децата“, добавя Владо.

Смесвайки се търновци и арнаути, се образува това голямо селище, което до 20-те години на миналия век наброява 3150 души. Тъй като територията биела малка за това население, те използвали над уличното пространство за жилищна площ. Така 60 на сто от селото било разположено в тунелите, които били улиците, а отгоре-жилищната площ. Днес от тях е запазена само една малка част в долната част на селото.

Местната икономика:

„По-голямата част от мъжете се занимавали с дюлгерство, наемали работници и ходели да търсят обекти, които да строят, една част от тези дюлгери стигнали и до Драма. Докато мъжете отсъствали, жените се грижели за децата и домакинската работа. Развито било и животновъдството“, разказва Жуглев.

През 1921 година хората с възможности се обединяват в кооперация, която започва съществуването си като Горска потребителна, която първоначално произвежда траверси, а след това катран, етерични масла, билки, с които търгувала.

Набрала икономическа мощ, през 1923 г. Ковачевица купува пожарна кола с животинка тяга, същата имало и в град Рила. След пожарната кола с животинска тяга, кооперацията купува и автомобил на дърва, който се движи с пара. Той е първият автомобил в Югозапада, който превозвал, произвежданата във фабриката на кооперацията продукция до вътрешността на страната.

Архитектурен резерват:

През 1972 г. след посещението на Людмила Живкова, Ковачевица е обявена за архитектурен резерват-паметник на културата. След това започват процеси на реставрация на старите къщи.

Българският Холивуд

В Ковачевица са заснети над 50 филма, превърнали се в шедьоври: „Мера според мера“, „Мъжки времена“, „24 часа дъжд“, „За къде пътувате“, „Камионът“ и др. В Ковачевица са се снимали Георги Калоянчев, Георги Георгиев-Гец, Стоянка Мутафова, Григор Вачков и мн. др. Последният остава в спамените на децата, подарявайки им бонбони, дъвки и шоколади.

„В момента в Ковачевица живеят около 33-ма души местни жители, тук след пенсионирането си се заселват хора, пленени от духа на Ковачевица. Като Надежда Велчева, като покойният Георги Данаилов, Джони Пожарлиев, Виталий Четирлетов и много други. Има и млади, които след гурбет в чужбина, купуват къщи тук, правейки ги хотели за туристите“, така Владо Жуглев завършва разказа си за родната Ковачевица./БГНЕС

DW.COM