Лайфстайл, Любопитно

Разложките “запески” – чудната стара, но жива шевица

Четири жени от “Крапата” махала показват живата традиция на плетивата и бродерията в Разлог. “Запеските” се раждат само и единствено тук, те са емблемата на града, познати са 28 вида от тях, наскоро са открити още два, които тепърва се проучват. Издирва, бродира и показва шевиците Бойка Асиова, разказва кореспондентът на БГНЕС за региона.

Разложкият край е известен с носиите си – шарени, изваяни от двете женски ръце, пъстри и красиви, показват ги и носят с гордост в делници и празници, както от възрастни, така и от младите.

Как се украсяват с шевици носиите показва една изложба в Разложкия исторически музей. Срещаме се с четири жени – една съвсем малка част от ваятелите на тази красота, прославила града, разположен в котловината между трите планини: Пирин, Рила и Родопите, не само в страната, но и по света.

Изложбата е подредена в музея и тези дни, в края на епидемията, изживява ренесанс.

Зорка Лачина е учителка, сега пенсионер. „Въпреки че съм най-възрастната, моите неща са по-съвременни – плетки и бродерия. Много се готвихме за тази изложба, посветена на деня на жената. Аз съм родом от Петрич, започнах да се занимавам с бродерия като млада учителка, въпреки че нямах свободно време – изгледах две деца, учих, работех в извънкласната дейност. Запалих се от списанията, имаше интересни неща, беше ми приятно това занимание, правех го с удоволствие, доставя ми радост. Аз самата бях манекен на, това което изработвах, показвах плетените или бродираните си дрехи по празниците, по това време имаше манифестации. За съжаление няма кой да продължи моето хоби, тъй като имам две деца, но синове”, казва Лачина.

Д-р Бойка Чеканьова е зъболекар, също вече пенсионер. „Плетките и бродериите съм познала още като дете, но едва напоследък, вече като пенсионер, се занимавам повече с плетки. На изложбата са изложени мои одеяла и шалове, плетени на една игла. Моделите съм ги измислила сама. Разложката жена работи много, целта на изложбата бе да запалим младите, да покажем какво могат двете женски ръце”, обяснява Чеканьова.

Третата майсторка на бродерията е Веска Жегова, тя е домакиня, което ѝ дава предостатъчно време да се усъвършенства в този занаят. „Бродирам кошули – мъжки и женски, украсени със запески, правя и колани, украсени с мъниста. Запеската се пресъздава такава, каквато е била, тя е само за женските ризи. Разложкият фустан е характерен, няма празник, на който да не бъде показан, всеки в Разлог има по две-три носии, които с удоволствие показва по празниците”, обяснява Веска.

Силвия Попова също е учителка, но детска, майстор е на плетивата. „Аз съм детска учителка, пенсионер съм от 10 години, така че имам време да се занимавам с плетива: възглавници, шалове, одеяла. Приятно ми е да се занимавам, традицията трябва да се поддържа. Нищо не е трудно, стига човек да има желание“, казва Попова.

Инициатор на изложбата е директорът на музея Христина Манова, която разяснява разложката „запеска“, една шевица, започнала да краси женската дреха преди цял век.

„Разложкият музей съхранява всички познати до сега образци на разложката „запеска“ – тази чудна шевицата, която се носи от жените и я предпазва от зли сили и предава от поколение на поколение, тази защитна функция“, обяснява Манова. Тя добавя, че запеските имат няколко наименования, до сега са познати 28 вида, които се носят от жените в различна възраст. Най-малките – децата, носят горски ягоди, наречени „звоници“, следват неомъжените, а после вече омъжените жени и свекървите им.

„Всички те носят т. нар. „кошули“ /ризи/, богато украсени с шевици, колегата Илия Тантилов открива сред тях и египетски символи, според неговата теория, която се потвърждава, шевицата тръгва от тук към Египет“, обяснява директорът на музея.

Тя пояснява, че сред видовете шевици има цветя, звезди, порти и други. „Ние продължаваме да пазим тази традиция, в сандъците са ни запазени запески, правени преди повече от век. За това жените от Разлог искат и обличат постоянно носии – да показват съхраненото изкуство. Това е Разлог, това са неговите традиции, хората, които продължават да съхраняват всичката тази красота в багрите и шевиците в разложкото облекло“, казва още директор Манова.

Идеята на изложбата „Живата традиция – ръкоделие на жените от Крапата махала“ е да покаже, че жените продължават да творят с двете си ръце. По този начин градът показва, че е жив и пази традициите си. За съжаление на изложбата, открита още на 8 март, се радват само няколко дни, тъй като започва епидемията, сега музеят отново отвори врати, а интересът към изложбата е голям.

„Запеските са характерни и произхождат само от Разлог, от преселници от нашия край са разпространени и в района на град Сапарева баня. Но пак подчертавам – те са емблематични за Разлог, за това така ревниво ги пазим, нещо повече открили сме наскоро още два вида, но тепърва ще ги проучваме”, казва още Манова и обяснява: „Всички запески, които съхраняваме във фонда на музея са дарени от Бойка Асьова – журналистка, родена в Разлог. Преди 60-те години тя събира тези запески, извезва ги и ги подарява на музея. Благодарение на нея ние днес имаме тези образци съхранени и всеки може да види. Преди две години Асьова издаде книгата „Запеските дух и материя”.

Освен в запеските символика се среща и в текстила, използван в ежедневието. Например възглавница с извезани борчета, чиято цел е да запазят семейството здраво, така както расте борът. Освен това срещаме и изображението на космическата костенурка, характерна за Разложко, има я върху чергите и старите писани сандъци, в които невестата поставяла чеиза си. Тези символи се често срещани и по керамичните съдове, тъй като Мехомия – старото име на Разлог, е бил грънчарски център. На съдовете виждаме змията – закрилник на семейството, също така седем листното цвете, слънцето – соларен символ, много още неща, втъкани в ежедневието на хората. Всичко това е било с цел да ги пази – от зли сили и очи. Малцина си дават сметка, че тези символи са пренесени от миналото и тяхната цел е да пазят семейството. /БГНЕС

DW.COM