Без Филтър

Георги Пашкулев: Чрез “Турски поток” България се закопава на Балканите

Изграждането на газопровода „Турски поток“, както е познат в цял свят, или „Балкански поток“, както е приет да се нарича у нас, поставя България пред много сериозно геополитическо изпитание.

Георги Пашкулев, главен редактор на БГНЕС.

Газопроводът „Турски поток“ е замислен от Русия да доставя руски природен газ директно за Турция и Европейския съюз, като се заобиколи Украйна. Първата отсечка ще доставя „синьото гориво“ за нашите южни съседи, а втората трябва да продължи към Европа през България. Изграждането й трябва да компенсира България за загубата на транзита за Турция по Трансбалканския газопровод, от който Русия иска да се откаже, чрез обръщане на потоците от изток на запад вместо от север на юг. Това трябва да бъде икономически изгодно за България. Тук обаче има един много трудно решим въпрос – как София да съчетае икономическата си изгода със своите национални интереси, които понякога влизат в разрез с интересите на основните страни-участници в проекта „Турски поток“ – Сърбия, Турция и Русия.

През 2017 г., когато се водеха основните преговори, откъде ще мине втората отсечка на „Турски поток“ – България или Гърция, беше изключително важно това да стане през нашата страна. Събитията от последните години хвърлят сериозна сянка върху полезността на проекта заради възродилите се стари проблеми в двустранните сръбско-български и руско-български отношения.

Проблемите се задълбочават, защото София не успя да постигне истинска дългосрочна диверсификация на доставките на природен газ от различни източници. България не се включи в проекта за доставката на „синьо гориво“ от находищата в Източното Средиземноморие, които ще се разработват съвместно от Израел, Кипър и Гърция с подкрепата на САЩ. В бъдеще природният газ от голямото израелско находище „Левиатан“, най-вероятно, ще завие към Италия, а не към България.

Така изолирани от най-големия енергиен проект в Източното Средиземноморие, който прекроява картата на газовите доставки, на България не й остави нищо друго освен да се включи в „Турски поток“, стисната като в клещи от нашите „исторически приятели“, които винаги са ни желали „доброто“ – и в Букурещ през 1913 г., и в Ньой през 1919 г., и след това с идеята за Югославско-българска федерация в периода 1944-1948 г. начело с диктатора Йосип Броз Тито, в която на София щеше да бъде отредено не равноправно партньорство с Белград, а ролята на една от многото югорепублики. Историята помни как свърши този проект през 1991-1999 г., създаден срещу България от Франция във Версай, и подкрепен от Съветския съюз след това.

Владимир Путин и Александър Вучич

За съжаление, вместо свързаност на Балканите, така че „Турски“ да стане наистина „Балкански“ поток, той разделя България и Сърбия. За това допринася политиката на Кремъл. Поредното публично унижение, на което руският президент Владимир Путин ни подложи в присъствието на своя сръбски гост Александър Вучич, е най-яркото свидетелство в защита на тази теза. И ако за някои знаците не са били достатъчно ясни, то изгонването на българския дипломат от Русия ден по-късно не трябваше да остави за никого съмнение за отношението, което руската страна има към нас. Преди това президентът Путин ни отправи много ясно послание със самото анонсиране на проекта „Турски поток“ в началото на декември 2014 г., когато на среща с турския президент Реджеп Тайип Ердоган обяви, че „Южен поток“ се прекратява като не пропусна да наблегне, че това става по вина на България. Ние всички чухме неговите думи произнесени в Турция – страна, с която имаме сложни отношения, белязани от историята. По-звучен шамар едва ли сме получавали в най-новата ни история след промените през 1989 г.

И така през 2020 г. реалността е следната. Москва заложи на Белград на Балканите. Русия разглежда „Турски поток“ като икономически проект, който трябва да засили позициите на Сърбия. Това ни го заявиха както президентът Владимир Путин, така и руските експерти.

Сърбия, а не България трябва бъде страната, която да извлече основните ползи от неговото изграждане. „Турски поток“ по никакъв начин няма да допринесе и за реализацията на идеята на българското правителство за газов хъб, защото цялото количество газ от него, а то е и основното количество, което в близко бъдеще можем да разчитаме да преминава през наша територия, е предназначено за трети страни – Сърбия, Унгария и др.

Сърбия е основният конкурент на България за влияние в страните от Западните Балкани, които се стремят да станат членове на ЕС, но вместо това ще бъдат вкарани в „Мини Шенген“ /не без услужливата помощ на Франция на президента Еманюел Макрон/. Тази инициатива, под прикритието на свободното движение на капитали и хора, ще възстановява сръбския хегемонизъм в региона.

Москва загуби София, но и София загуби Москва. Историята и геополитиката, които се завърнаха с пълна сила много по-рано, отколкото можехме да предположим, ни разделиха, поставяйки ни в различни лагери. Така „Турски поток“ от един икономически изгоден проект може да се превърне в проект със сериозни последствия, защото с него се подкрепят чужди визии за региона.

София е изправена пред много труден избор. Обръщайки се отново към историята, нашите деди преди 102-103 години трябваше да направят нещо подобно. Тогава в разгара на Първата световна война /1914-1918 г./, след като заедно с Германия и Османската империя бяхме победили Руската империя, ние се отказахме в Брест-Литовск от Северна Добруджа, защото не искахме да имаме обща граница с Русия, въпреки че това бяха земи, които смятахме за наши.

По отношение на „Турски поток“ е време България да се поучи от историята и да вземе пример от Русия. Въпросът с газовите потоци в светлината на новите геополитически предизвикателства, изхождащи от арогантното поведение на Сърбия спрямо нас, трябва да бъде разгледан на съвещание с участието на президента, премиера, силовите министри и икономическите министри, а също така ръководителите на съответните служби за сигурност. На тази среща да се преценят всички икономически и геополитически ползи и вреди за страната ни фона на активизираната антибългарска политика от страна на основните участници в проекта „Турски поток“.

И в Русия трябва да ни разберат, защото там така се решават важните въпроси още от епохата на императора миротворец Александър III /1881-1894 г./. Ще приведа и един пример: в Русия и в момента все още съществува въпросът за разработването на големите находища на въглеводороди в района на Северния ледовит океан. Да, икономически се признава като целесъобразно тяхното развитие, но, съществуват и геополитически фактори. Те дълго време задържаха развитието на този регион, смятан за евентуална арена на един руско-американски сблъсък. Военните и геополитическите фактори вземаха връх над икономическите.

Дали ще бъде „Турски“ или „Балкански“ този поток трябва да бъде в интерес на България, а не да бъде инструмент в подкрепа на Сърбия, с който да се помпа нейното самочувствие и да се стимулира нейната антибългарска политика. /БГНЕС

—————–

Георги Пашкулев, главен редактор на БГНЕС.

DW.COM