Без Филтър

Да гласувам или да не гласувам: Евроизборите през погледа на словаци и датчани

За имащата за първи път в живота си право на глас датска избирателка Жозефа Пулц Нилсен, гласуването на предстоящите избори за Европейски парламент е безспорно. В същото време разочарованият Юрай Мартини от Словакия казва, че ще се въздържи, защото няма вяра в системата.

Двамата илюстрират как избирателната активност на европейските избори варира в широки граници, като северните нации са в най-горните сегменти, а източните страни на дъното. Често това е и отражение на удовлетвореността на гражданите от институциите на Евросъюза.

Дания и Словакия ще изберат по 13 представители в Европейския парламент между 23 и 26 май.

Около 76% от 4,2 млн. избиратели, които имат право да гласуват в Дания, казват, че планират да гласуват, в сравнение с едва 27% от 4,8 млн. в Словакия. На последните избори през 2014 г. само 13% от словаците са гласували – най-слабата избирателна активност в Европа.

Далеч от оживената столица на Дания Копенхаген, в малкия град Ниборг, 21-годишната Жозефа Пулц Нилсен планира да гласува, въпреки че Европейският съюз остава абстрактна конструкция за нея.

„Не мисля, че ЕС във фокуса на обществото често. В училище не научаваме много за него“, казва срамежливата млада жена, която работи като учител в занималня.

Макар да вижда свободата на движение като ясна полза от членството в Европейския съюз, тя е привлечена предимно от идеята за отворен и сътрудничещ си блок, който може да работи заедно за решаване на важни въпроси.

“Ние трябва да променим света и да си помагаме, примерно за глобалното затопляне”, казва тя.

Повече от 350 милиона европейци ще гласуват за избор на 751 членове в Европейския парламент през май.

Датчаните се интересуват много повече от европейските избори, отколкото от хората в останалата част на ЕС, отбелязва Катарина Сьоренсен, ръководител на изследователския отдел на „Мозъчен тръст Европа“.

В скандинавската страна общото мислене е, че “просто трябва да отидете и да гласувате, ако подкрепяте демокрацията във вашата страна”, казва тя.

“В други страни има по-малко чувство, че е демократичен дълг да се гласува задължително.”

Г-ца Пулц Нилсен е съгласна. “По-добре е да гласувате с празна бюлетина, отколкото да не гласувате.”

Междувременно само 25% от словаците гласуват редовно, според „Евробарометър“.

Датчаните също са склонни да имат доверие в институциите, независимо дали са национални или европейски, а 60% казват, че имат вяра в ЕС.

Според „Евростат“ това се споделя само от 43% от словаците.

“Не ми харесва тази институция”, казва 42-годишният словак Юрай Мартини за Европейския парламент, седнал в кафене в Братислава.

Директорът на фирма за връзки с обществеността няма да отиде до урната на изборите през май, въпреки че е гласувал преди пет години.

Според него Европейският парламент е псевдо-демокрация.

“Решенията се вземат от Европейската комисия, която – за разлика от членовете на Европейския парламент – не е пряко избрана.”

Той също така смята, че парламентът е твърде далеч от ежедневния живот на европейците като цяло, и на словаците в частност.

Той дори не може да “одобри недвусмислено законодателството, което гарантира, че бурканчето „Nutella“, закупено в Париж, ще бъде същото като купеното в Будапеща или Братислава”, казва той, като се позовава на тестовете, проведени през 2017 г. Те доказаха, че големите западни марки използват по-евтини съставки в хранителни продукти, продавани в бившите комунистически страни.

Повече от половината от словаците, 54 процента, заявиха миналата година, че ще се въздържат от гласуване на изборите през май, защото “гласът им не е от значение”, според „Евробарометър“.

За разлика от Дания, гласоподавателите в други страни от ЕС имат “много по-утилитарни проблеми (като например) предоставя ли членството ни в ЕС достатъчно ползи за нас “, каза Соренсен пред АФП.

Неотдавнашно проучване показа, че 63% от словаците, смятат че нямат никаква полза от членството в ЕС.

Междувременно Дания, която се присъедини към блока по едно и също време с Великобритания през 1973 г., е до голяма степен „еврооптимистична“ страна.

Скандинавската страна ревностно пази своя суверенитет, договаряйки четири ключови отказа за сътрудничеството в ЕС: въпросите на сигурността и отбраната, гражданството, полицията и правосъдието, както и приемането на еврото.

През 2014 г. 56% от датчаните гласуваха на изборите за ЕС, показва официалната статистика.

Тази година броят им вероятно ще бъде по-висок./БГНЕС

DW.COM