Без Филтър

Денко Малевски: Да не тровим обществото, политиците да решат спора с България

В една малка книжка, която бе върху масата ми в местността Езерски лозя край Струга, това лято прочетох следното, написано от Албер Камю: “Нашето време ни принуждава да се поизаинтересуваме за него”. И това нещо много добре го знаят днешните автори. Ако проговорят, стават мишена на критики и атаки. Ако замълчат, те биват публично осъждани за тяхното мълчание.

В историята винаги може да стоиш настрани. Да мълчиш или да говориш за нещо съвсем друго. Днес всичко е променено. Дори и мълчанието създава опасни последствия, пише Камю.

Но, как да пишеш, когато знаеш, че “да твориш днес, означава да твориш опасно. Всяко обяснение е акт, а този акт ви изправя пред страстите на една епоха, която нищо не прощава.

През последните няколко дни забелязвам една група млади македонски интелектуалци, които са намерили начин за заобикаляне на гнева, който би предизвикал тяхното мнение. Как става това? Много просто. Те нямат мнение. Те ще ви пишат или говорят за техния оптимизъм или песимизъм по отношение на динамиката при разрешаването на спора с България или пък за състоянието на българското общество, без да изразят собственото мнение за спора. От подобни умове нямаме никаква полза. Има само щета, при това голяма щета.

Някой от тях са привърженици на тридесетилетния спор с Гърция, който погреба македонската държава и напразно похаби много животи. Днес имам усещането, че този подход, който се основава върху думи без съдържание, върху празнословене, само в полза на личната изява, върху интелектуална мързеливост, липса на кураж, отново се консолидира и много бързо може да се превърне в доминиращо отношение към България.

Напълно токсична за общественото мнение и губеща за напредъка на Македония към Европа е комбинацията на тези интелектуалци с журналистите, на които днес най-любимият им въпрос е “Чий е Гоце Делчев?” без да почувстват необходимостта сами да прочетат!

Тези две групи от интелектуалци се обединяват около позицията, че свободата е само право, но не и дълъг и усилие. Днес, когато всички информации са достъпни с един клик на компютъра, много добре разбираме, че нямаме работа с “добри умове”, с “интелигетна интелегенция”, както я нарича Камю, а с опасни балкански умове, които замърсяват и умъртвяват всяка жива мисъл.

Камю нарича тях “Глупавата интелигенция”. Отгоре на всичко тя е агресивна, мързелива и страхлива.

Поводът да напиша тези редове са изявленията на наши политици, че не те, а “историците” трябва да решат спора с България. Дали и тук не се поставя въпроса: Кои историци, “интелигентните” или “глупавите””?. И какво ще стане, ако и “интелигентните” откажат да направят това във времена, в които нищо не се прощава? Не, отговороността за разрешаването на спора е на политиците! Те също имат очи и могат да четат! /БГНЕС

——————————————–

Коментар на Денко Малевски, първият министър на външните работи на независима Македония, публикуван в plusinfo.mk.

При възникването на спора с Гърция Малевски призоваваше публично за бързото му разрешаване. Тази пролет след като написа, че сме били един народ и че Гоце Делчев е българин, той бе подложен на публичен линч, напомнящ времената след 1945 г, когато всеки с различно мнение бе преследван и анатемосван. Президентът Стево Пендаровски веднага го освободи от длъжността съветник “поради намалени бюджетни средства”. Малевски е професор по международни отношения в Университета в Скопие.

DW.COM