Без Филтър

Дойче веле: ЕС предава Европа в борбата й за равенство и демокрация

В страните от Централна и Югоизточна Европа все повече хора упорито се борят за зачитане на демокрацията и върховенството на закона. Те заслужават по-голямо внимание и подкрепа отвън.

През последните десет години в Европа се ширят слухове за така наречения популизъм. Особено на изток и югоизток в ЕС се засилиха силите, които са наричани популистки. По-точно би могло да се каже, че в региона от Полша до България и в страните от Западните Балкани, които имат статут на кандидати за членство в ЕС, почти без изключение на власт дойдоха политици, които управляват авторитарно и автократично. Хора, които в най-малка степен се борят за демокрацията и нейните институции. Те пропагандират националистическа, отчасти етническа и политика на суверенитет, и под прикритието на този идеологически плащ инсталират корумпирани клиентелистки групи.

Притеснения и несигурност

Такъв развой на нещата направиха възможен предимно поредица от кризи, последвали една след друга – кризи, които ЕС преживя през последното десетилетие и половина. Възходът на лидери като унгарския премиер Виктор Орбан, от една страна предизвика голямо безпокойство сред поддръжниците на демокрацията и върховенството на закона, но от друга страна доведе до дълбока несигурност. Много европейски интелектуалци ги „налазват“ големи политически съмнения.

Те повече или по-малко поставят под въпрос и либералната демокрация, проекта за европейско обединение или универсалността на правата на човека и гражданите. Говори се явно за нова пропаст между Изтока и Запада, нова Желязна завеса, уж различен манталитет и други културни и политически традиции.

Всички онези, които следят отблизо и внимателно събитията в Централна и Югоизточна Европа, не могат да не стигнат до заключението, че мнозинството от подобни наблюдения и заключения са неточни или повърхностни – а някои направо са погрешни. Три десетилетия след падането на комунистическите диктатури, Близкия Изток и Югоизточна Европа може да се сблъскат с нов поврат: през последните две до три години в почти всяка от тези страни в региона се проведоха мащабни граждански протести срещу авторитарните и корумпирани лидери. Много граждани гласуваха на избори за прекратяване на антидемократичното развитие в техните страни. Централна и Югоизточна Европа, това са днес частите от нашия континент, в които хората са най-силно отдадени на демокрацията и върховенството на закона.

Общ знаменател на протестите

Причините за протестите и предизборните преврати в регионите бяха и са различни, но те варират от непоносимост към конкретни случаи на злоупотреба с власт, до недоволство, натрупало се отдавна. Всички те обаче имат един общ знаменател: гражданите – понякога студенти, понякога пенсионери, понякога работници и културни дейци, а често всички заедно – искат свобода, равенство и върховенство на закона. Свобода на изразяване – без страх да не загубят работата си. Истинско равноправие в здравния и образователния сектори, вместо привилегии и перспективи само за избрани. Право и закони, които се прилагат за всички еднакво, вместо корумпирана съдебна система. Премахване на силните – ако те са забогатели за сметка на обществото като цяло.

Последните примери за протести и обрат в общественото мислене идват от България, член на ЕС, и Черна гора, която има статут на кандидат за членство в ЕС.

В България за повече от два месеца десетки хиляди хора излязоха на улицата в знак на протест срещу системата на премиера Бойко Борисов. В чужбина той има репутацията на класически консервативен и проевропейски настроен политик. А в действителност Борисов е установил режим в страната си през последното десетилетие, който значително надхвърля антидемократичните и антиевропейските тенденции в Унгария и Полша. След особено драстичен случай на беззаконие и злоупотреба с власт, много българи настояват за не по-малко от фундаментална промяна на системата в посока на демократична и правова държава, която наистина го заслужава.

Невъзможното стана възможно

Същото важи и за Черна гора. Дългогодишният владетел там, Мило Джуканович, настоящият президент на страната, беше един от първите в Европа, който установи автократична и корумпирана клиентелистка система. Възможността той да загуби изборите изглеждаше абсолютно нереалистична. Но това, което изглеждаше невъзможно, успя да се случи: на парламентарните избори в края на август Демократическата партия на социалистите на Джуканович беше победена, въпреки всички нечестни игри, манипулации и измами.

Това е първият път в историята на Черна гора, който властимащ е “отстранен” от властта по демократичен и мирен начин. Въпреки че Черна гора е най-малката държава в региона, важността на сигнала, изпратен от тези избори към региона на Югоизточна Европа, не може да бъде омаловажена.

Други актуални или скорошни примери са протестът на унгарските студенти от филмовата и театрална академия – протест срещу „окупацията“ на техния университет от тяло, управлявано от правителството. Или протестите срещу „корона-диктатурата“ на президента Александър Вучич в Сърбия. Или чешкото движение „Милион моменти за демокрация“. В Словакия убийството на журналиста Ян Куциак и неговата годеница предизвика граждански бунт, който в крайна сметка доведе до падането на корумпирания режим на Роберт Фицо и неговата партия.

Не толкова отдавна, преди десетилетие, хората в Централна и Югоизточна Европа излизаха на улицата с флагове на ЕС в ръце. Това се промени в последните години. В нито един от регионите на протестите вече не може да се разглежда синият флаг с жълти звезди като положителен символ. Защото Европейският съюз се превърна от двигател за демократизация на региона, в нейна спирачка. /БГНЕС

——————————————-

Анализът е на Кено Версек за „Дойче веле“.

Кено Версек е журналист на свободна практика с фокус върху Централна и Югоизточна Европа от 1991 г. От 1991 г. до 2000 г. работи като кореспондент в Унгария (Будапеща) и Румъния (Букурещ, Клаузенбург, Csíkszereda). От 2000 г. прави редовни изследователски пътувания до Централна и Югоизточна Европа. Пише за SPIEGEL ONLINE, Cicero, Deutschlandfunk, Deutschlandradio, Deutsche Welle, SWR, WDR, n-ost.

DW.COM