Без Филтър

Д.Малевски: Заев пое риска София да отвори пътя за сближаването ни

“Ако накрая се докаже, че съм имал право, тогава всичко, което се говори срещу мен, няма да има никакво значение. Ако накрая обаче се докаже, че съм сбъркал, тогава и десет ангели да се закълнат, че имам добри намерения, няма да ми помогнат”.

Тези думи на Ейбрахам Линкълн разкриват дилемата, пред която е изправен всеки един политик при вземането на съдбоносните решения. Те разкриват и дилемата на Зоран Заев, който е изправен пред българо-македонския проблем. Заспалото ни общество, чиято интелигенция никак не може да разбере, че за да си подсигури ново европейско бъдеще за македонската нация и държава, е необходимо да сложи край на определени поведения, бе шокирано от думите на Зоран Заев, които разтърсиха статуквото, продължило с десетилетия.

В интервюто за БГНЕС довчерашният “кръвожадник България” бе провъзгласен от Заев като нашият най-голям приятел. Не знам дали това отношение се дължи на младежките му спомени, когато той е общувал със съседите от България по време на крайграничните срещи или пък е следствие от днешното му общуване със западните политици, но Зоран Заев има право. От международен аспект България има потенциал да стане нашият най-значим стратегически партньор на Балканите. Отгоре на всичко една малка страна като нашата няма избор пред Европа без граници, освен да се отвори към съседите си. В този случай ще бъде добре нашата интелигенция да се подготви за ново сътрудничество и състезание, пред което ще бъде изправена, ако иска при докосването с по-голямата българска култура да защити нашият език и нашата различност. Алтернативата да дремем на хладно и да бъдем последната “консерва” на Балканите не съществува. Европейските и световните процеси ще ни принудят да се отворим.

Югославската приказка, която обичах и за която се стараех да продължи в някакъв съюз на суверенни държави, приключи. Тя приключи по един смъртоносен начин, когато федерацията на равноправните народи беше разкъсана от настървените националисти, които искаха да уредят неуредените сметки от историята. Да, от историята.

Разумните призиви на Киро Глигоров да има предефиниране на отношенията между народите бяха запушени от истерията на националистите, които искаха насилствено събаряне на федерацията. От тази вече несъществуваща федерация се роди македонската държава. След близо столетие колебание дали съществува или не македонска нация, се стигна до нейното раждане от страна на македонските и югославските комунисти. Тогава започва нашата най-нова история и от нея няма да се отказваме, защото това означава да се откажем от себе си и отново да позволим посегателства върху нас от съседните държави. Ние трябва да бъдем готови за друг разговор и в светлината на новите факти да променяме мисленето си. Подобна ревизия на историята, почиваща на историческите факти, трябва да стане при спазването на европейските и световните стандарти за съществуването на македонската нация.

Започването на преговори с ЕС е от жизнено значение за Македония. Поради стабилността, сигурността, напредъка, демокрацията, основните свободи и правовия ред. Речникът и тонът в интервюто на македонския премиер оставаме на страна. За разликата от науката при дебатите в политиката има друга логика. И това го знам от опит. Не големите интелектуални умове на Полша, а електротехникът Лех Валенса извърши преврата в страната.

Стойността на последното отваряне на Зоран Заев към България е в това, че той постави българската политика пред невъзможната дилема: Дали да запази ветото и да “потопи Заев”, предизвиквайки криза в Македония, или пък да вдигне ветото и да си сътрудничи през следващите четири години с правителството на Зоран Заев. С определени писмени гаранции от наша страна. Според мен изборът е много ясен.

Дали Зоран Заев е на прага да реализира още един подвиг след този с Гърция?

Ако на края се докаже, че е бил прав, всичко, което се говори срещу него, няма да има никакво значение. Ако обаче краят покаже, че е сгрешил, няма да му помогнат заклеването и на десет ангели, че е имал добри намерения. И все пак, след толкова много хора, които си гледат сеира, да проявим малко уважение за този, който е поел върху себе целият риск. Да, ще дойде и времето, когато България ще се извини на Македония за съюза с Хитлер и престъпленията извършени върху нашите граждани. Както това ни показват и политиците от Западна Европа. /БГНЕС

…………………………………….

Коментар на Денко Малевски, първият министър на външните работи на независима Македония. При възникването на спора с Гърция Малевски призоваваше публично за бързото му разрешаване. Тази пролет след като написа, че сме били един народ и че Гоце Делчев е българин, той бе подложен на публичен линч, напомнящ времената след 1945 г, когато всеки с различно мнение бе преследван и анатемосван. Президентът Стево Пендаровски веднага го освободи от длъжността съветник “поради намалени бюджетни средства”. Малевски е професор по международни отношения в Университета в Скопие.

Анализът е публикуван в Пулсинфо. /БГНЕС

DW.COM