Без Филтър

Иван Николов: Местните избори, 30 години демокрация и 100 години Ньой

Става дума за историческия хоризонт на нашите държавници, политици, интелектуалци. Те са мярката, огледалото и двигателят на процесите в обществото, те са строители, възпитатели, съдници и в зависимост от тяхната подготовка и талант се сътворяват и ценностите на останалите люде, на тези, които ги избират и съдят, които ги издигат и свалят.

С други думи, духовното здраве на обществото, неговата съзидателна или разрушителна енергия, неговите сетива за красиво и грозно, за справедливо и несправедливо са отражение на дълъг исторически процес. Да грабнеш доверието на избирателите с обещание за разрешаване на парливи, злободневни, но все пак ограничени във времето проблеми е леснопостижимо занятие. Трудното е да се окажеш продължител на вековечна народностна традиция, на изконна национална духовност, на изконни национални добродетели, да се почувстваш част от съдбата на тези, които преди теб са живели, борили са се, отстоявали са принципи, позиции и идеали, страдали са и са понасяли общонародните ни беди, трагични събития, летели са на крилете на подеми и възходи….

Така стигаме и до трийсетгодишнината на мъчителния преход към демокрация и стогодишнината на Ньойския диктат от 27 ноември 1919 г.

Колкото и да изглежда странно, двете събития са свързани помежду си. Връзката е пропастта, която дели възпитанието и манталитета на хората, преживели тези две повратни точки в националното ни битие.

Въпросът, защо на нито един митинг след свалянето на правителството на БКП през ноември 1989 г. никой от разпалените оратори не спомена наближаващата тогава 70 годишнина на натрапения на България Ньойски диктат, днес изригва с необуздана енергия. Амнезията за националните ни тегоби, отглеждана упорито от тоталитарните институции явно беше поразила и борците срещу тоталитаризма и техните оратори. И те, разпалените трубадури на новите хоризонти, вместо да поведат битката срещу най-зловещата страна на българския тоталитаризъм – денационализирането на българите в Пиринска и Вардарска Македония, утвърждаваха своята демократична идентичност единствено чрез отричането на „възродителния процес”. Чрез смяната на имената на гражданите с турско самосъзнание у нас, тоталитаризмът показа уродливите си черти, но тази уродливост беше предшествана от невиждан в историята на човечеството национален мазохизъм – българското правителство насила да отчуждава българи от изконната им народностна принадлежност.

Това беше първото и най-злокобно лице на българския тоталитаризъм. Неговото развенчаване, уви, не стана широко развятото знаме на похода ни към демокрация. Точно това осакатено лице на българската демокрация настойчиво напомня за себе си при всяка кампания за парламентарни или местни избори. Тази, последната, не направи изключение в този смисъл.

***

На 27 ноември 2019 г. се навършват 100 години от подписването на трагичния за България Ньойски диктат. Хирургическият нож на всесилните тогава отново се оказа безмилостен към страната ни. От вече осакатения ни народностен и териториален масив бяха откъснати още три части. Първо, град Струмица със 70 селища и население от 27 714 човека. Второ. Западните покрайнини – 1555 кв. км. площ и 64 509 души население и Трето. Западна Тракия с площ от 8 712 кв. км. и българско население от 260 698 човека, надхвърлящо сбора на турското и гръцкото население там.

Ако особеностите на националния ни манталитет са отражение на спецификата на географското местоположение на държавата ни, ние като народ не трябва ли да бъдем постоянно нащрек!? Христо Огнянов – дългогодишен емигрант в Мюнхен и Залцбург след 1944 г. – поет, публицист, народопсихолог – формулира народностната ни съдба така: ”България се намира върху едно геополитическо тресавище”.

Ето темата не само за размисъл, но и за повече прагматични идеи у всички българи, особено у тези, които имат претенцията да направляват съдбините на народа ни – на местно и на национално равнище. /БГНЕС

———————–

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание “България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Текстът е написан специално за БГНЕС.

София
-1°
mist
humidity: 96%
wind: 2m/s E
5°
Thu
6°
Fri
5°
Sat
11°
Sun
Weather from OpenWeatherMap

DW.COM