Без Филтър

Кристалина Георгиева: Криза от такъв мащаб дава шанс на света да се движи напред

Ръководителят на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева израства в България, когато е била част от съветския блок. За разлика от предшественичката си, французойката Кристин Лагард, която сега ръководи Европейската централна банка, и повечето ръководители на финансови институции, Георгиева не е изградила репутацията си във финансово министерство или централна банка. Вместо това икономистът и специалист в сферата по околна среда и хуманитарната дейност прекарва кариерата си в академичните среди, в Световната банка и в Европейската комисия. Но тя казва, че именно това я е подготвило за това, което МВФ нарича „голямо заключване“ – най-големият икономически шок след Голямата депресия. В интервю за „Блумбърг“ Кристалина Георгиева разказва за своя произход, предизвикателствата, пред които е изправен МВФ, и нейният ангажимент за изграждане на по-зелена и по-справедлива световна икономика.

„Мисля, че в историята на живота ми има няколко глави, които са много подходящи за това, което правя днес. Едната е живота от другата страна на Желязната завеса и преминаването след това през много болезнен преход, когато МВФ наистина беше много важен за моята страна. И това, което научих, беше високата цена на лошите политики и ползите от добрите политики. Имах този вграден инстинкт: виждам опашка, подреждам се. Няма значение какво продават, защото бяхме в икономика с недостиг. И беше толкова очевидно погрешно, че потискахме предприемаческия потенциал и използвахме недостатъчно възможностите си, водейки хората до това да имат все по-малки и по-малки възможности. Така че аз бях много голям поддръжник в онези дни на създаване на място за конкуренция, разчитайки на пазарите, които помагат да се разпределят ресурси“, казва Кристалина.

Втората глава в живота й е свързана с времето в Световната банка. Според нея е невероятна привилегия да бъде част от трансформирането на начина, по който мислим за развитието.

„Трябва да мислим за устойчивостта на растежа, екологичното и социалното му въздействие. Трябва да мислим за управлението и корупцията, защото те имат значение за това колко успешни сме. И по това време също виждах, че пред нас има много значителни рискове, особено с променящия се климат, за който не можем да разчитаме еднолично на пазарите. Така че ролята на пазарите е важна, ролята на политиките, които коригират несъвършенствата на пазарите също“, твърди ръководителят на МВФ.

Кризата с COVID-19 според нея е оформила определен вид философия. Първо, че макро решенията имат микро последствия. Да се подхожда към нещата правилно, да бъдем възможно най-честни и приобщаващи. И второ, че когато сме в криза от такъв мащаб, имаме уникален шанс да движим света напред и да направим растежа по-устойчив, по-справедлив и всъщност по-умен.

„В дългосрочен план най-голямата криза, с която ще трябва да се справим, е климатичната криза и фондът трябва да бъде на преден план. Нашата отговорност е финансовата стабилност, растеж и заетост. Ако не се справим с тази климатична криза, ще има огромно отрицателно въздействие върху растежа, работните места и финансовата стабилност“, смята Георгиева.

По тази причина МВФ се застъпва за данък върху въглерода – най-ефективният начин за справяне с него. В момента в световен мащаб данъкът е 2 долара на тон, но той трябва да бъде 75 долара на тон, ако искаме да постигнем целите на Парижкото споразумение, е позицията на Фонда.

Страните, които се нуждаят от Фонда, са тези с новоразвиващите се пазари.

„Но има още по-важна услуга, функцията за наблюдение“, според Георгиева. „Ние сме единствената институция, която държи ръката си върху пулса на световната икономика и върху всяка страна чрез така наречените консултации по член 4. А имаме и още по-важен инструмент, FSAP, докладите за оценка на финансовия сектор. И го правим за всяка държава, богата или бедна, напреднали икономики и развиващи се страни. И така, това, което бих искала да видя, е, че ние изпълняваме своя дълг чрез тази функция за наблюдение. За да идентифицираме целите на политиката и след това, основавайки се на доказателства, да препоръчаме път за всички. Сега нашата работа е да отведем коня до водата, а конят трябва да реши дали да пие или не“.

Усилията за климата поставят някои икономики в безизходица и правилният политически отговор е да подкрепим компаниите от всички страни, смята Кристалина Георгиева. Трябва да се даде приоритет на окончателния край на здравната криза навсякъде. „Дори напредналите икономики и някои развиващи се пазарни икономики да се съживят – ако техните търговски партньори са в беда, това влачи света надолу“.

Зеленото възстановяване ще създаде много работни места в дейностите за устойчивост на климата, повторно залесяване, справяне с влошаването на почвата, подобряване на инфраструктурата, изграждане на инсталации. Голяма част от възобновяемата енергия създава работни места.

Трябва също да се създадат равни възможности за бъдещето. Да се инвестира в хора, в образование, в интернет достъпност. Това, в което Фондът смята да играе роля, е тази комбинация между мрежи за социална безопасност и спасителните линии за това – осигуряване на стимули за хората, особено младите хора, жените, тези, които са най-засегнати в тази криза.

Връщането към растежа ще изисква, на първо място, да се предотврати срив на бизнеса и масивно увеличаване на безработицата. „Днес правителствата могат да бъдат много креативни в начина, по който подкрепят бизнеса“, съветва Георгиева. „Например, те могат да имат собствен капитал в компании. С течение на времето могат да излязат от този капитал. Има няколко интересни идеи: Получавате достъп до финансиране, но се съгласявате да плащате по-високи данъци за определен период от време, когато се върнете към рентабилността, когато се върнете към нормалното. Или, мислейки за другите части на икономиката, които растат експоненциално поради тази трансформация, която правим – биха ли могли да бъдат по-полезни? Може да се направи така, че да се подобри драстично събирането на данъци, да се сложи прът в избягването на данъци и второ – да се откажем от разточителните субсидии сега. Цените на енергията спадат. Не мога да измисля по-добър момент да се отървем от субсидиите за изкопаеми горива. Трето, правителствата могат да подходят към данъка върху въглерода по-агресивно, така да създадат стимул за екологизиране на икономиката“.

Подновяване на данъчното облагане по отношение на цифровия данък също е много важно, според ръководителят на МВФ. В тази връзка тя алармира:

„Сега, в тази пандемия харчим, харчим, харчим и не мислим как ще връщаме изхарченото. Един от колегите ми измисли красива фраза: „Похарчете повече, но пазете касовите бележки.“ Така че, ако искаме да излезем от тази криза по-ефективни, умни, зелени, справедливи, сега е моментът да работим по тези политики“.

В криза като тази, според Георгиева, МВФ трябва да бъде органът с най-бърза реакция. В тази връзка е предоставил и спешно финансиране – 30 милиарда долара за 75 държави, 47 от които държави с ниски доходи. Но това не се прави със „завързани очи и без обръщане на внимание как се харчат парите“. Фондът оценява здравето на институциите във всяка държава. И има някои държави, на които не е успял да осигури спешно финансиране, тъй като те не са предоставили необходимите гаранции. Много от тях са се ангажирали да извършват последващи одити, за да се знае за какво харчат парите, свързани с COVID-19, и колко ефективно. До момента са отпуснати 270 милиарда долара. От тях малко над 90 милиарда долара – през последните месеци на тази криза. От 90-те милиарда долара ще получат страни като Чили, Перу, Украйна, Египет, Аржентина. И във всеки отделен случай се разглежда устойчивостта на дълга. Не се предоставя спешно финансиране в случаите, когато дългът не е устойчив и страната не е в състояние да го доведе до устойчивост.

„За 47-те държави с ниски доходи, за които сме осигурили спешно финансиране, ние сме спасителният пояс. Ние сме източникът на пари, за да се заплаща на лекари, на медицински сестри, за да се защити най-уязвимата част от икономиката, най-уязвимите хора“, каза още Георгиева във връзката с отпуснатите от МВФ средства.

Тя допълни: „Мисля, че трябва да разберем, че светът се променя много бързо. Трябва да помогнем на страните да бъдат гъвкави и устойчиви на по-чести сътресения, но можем да го направим само, ако самите ние сме гъвкави и адаптивни. И това за мен означава да сближа хората и да съм сигурна, че всички ние сме част от процеса на вземане на решения по начин, по който чрез него се изгражда единство на целите“.

Отбелязвайки, че Кристалина Георгиева е завършила Висшия икономически институт “Карл Маркс”, в интервюто „Блумбърг“ изразява позиция , че марксистката икономика сега е по-модерна пред предизвикателствата на капитализма. На което получава отговор от главата на МВФ:

„Не съм привърженик на изоставянето на капитализма. Капитализмът е системата, която дава шанс на хората да изпъкват. Аз съм пример за човек, дошъл от тази система в капиталистическа, конкурентна среда и се справих доста добре. Вярвам, че важният напредък, който трябва да постигнем, е приобщаване, чувство за справедливост и за това Фондът трябва да даде своя принос. Да живееш в централно планирана икономика, която отхвърля капитализма – това се случи, преживяхме го. Но това не означава, че сега трябва да приемаме без всякаква критика начина, по който функционират нашите икономики. Трябва да се стремим към по-добър свят.“ /БГНЕС

DW.COM