Без Филтър

„Монд“: Китайските инвестиции на Балканите са нож с две остриета

Китайският премиер Ли Къцян се срещна с лидерите на страните от Централна Източна Европа в Хърватия. Европейският съюз гледа с недоверие на групата „17+1“.

На улицата валеше проливен дъжд и Ли Къцян видя в това знак. „Надявам се, че Пелешацкият мост ще стане изключително качествен проект, който ще издържи на дъжда и вятъра“, каза той на 11 април. Мостът, който е дълъг 2,4 км, трябва да бъде завършен през януари 2021 г. Строителството му вече е започнало. След по-малко от две години Хърватия ще престане да бъда разделена на две държава. За да посетите историческия град Дубровник сега трябва да минете за по-пряко през Босна и Херцеговина.

Китайската компания за строителство на пътища и мостове разбира, че този проект ще бъде за нея повратен момент: гигантското китайско предприятие за пръв път получава поръчка, която на 85% се финансира от Европейския съюз. Китай иска да го превърне в пример за всички свои инициативи на Балканите. „Пристанищата, железопътните линии и автомагистралите са първото, което привлича вниманието на китайските компании, навярно, и летищата“, отбелязва Йосиф Скорич, генерален директор на компанията Hrvatske Ceste, която се занимава с проекта.

В полза на Пекин е и положителното отношение на хърватската общественост към проекта, който тя смята за символ на националното си обединение. „понякога е необходим един час, за да преминете границата и още толкова за обратния път. Китайските работници започнаха да пристига миналото лято и бързо напредват. Те ще ни помогнат да поправим този исторически абсурд“, заяви Ивана Яркович, касиер в магазин в село Комарна, където започва мостът на стойност 420 милиона евро. В селото в момента са настанени китайските инженери.

Раздразнението на ЕС

Европейският съюз не се опитва да скрие раздразнението си при вида на това, как новите членове разтварят вратите си пред Китай, докато Брюксел повишава тона в диалога си с Пекин, наричайки го „системен съперник“ и го обвинява в липса на симетричен достъп до своите пазари. „Участващите в търга компании въобще не им хареса, че китайските цени бяха доста по-ниски, но китайците явно имат опит, ако съдим по настоящите темпове на строителство“, не се съгласява Йосип Скорчич. Китайците са поискали с 20% по-малко, отколкото техните австрийски конкуренти.

„Ако Западна Европа има някакви проекти с Китай, тогава всичко е наред, но ако тук инвестират китайските компании и всичко се случва без западноевропейско участие, тогава започват да възразяват“, иронизира Синиша Малус от Китайския асоциация на бизнеса в Югоизточна Европа, която прокарва китайското присъствие в региона. Той с удоволствие отбелязва масовото пристигане на китайски туристи, макар и да признава, че за привличането на по-голям брой хора са необходими директни полети и луксозни бутици, както в Милано и Париж.

Китай без колебание играе на разногласията между икономически развитата Западна Европа /на нея никак не й харесва, че не може активно да налага своя износ в Поднебесната/ и Централна, Източна и Южна Европа, които се нуждаят от инфраструктура и инвестиции /и често не са претенциозни при намирането на източници за тяхното финансиране/.

Китайският дългов „капан“

Пекин стартира през 2012 г. ежегодния форум с правителствените глави на втората група „16+1“. На срещата в Дубровник тя се превърна в „17+1“ след присъединяването на Гърция. Атина вече се е превърнала във вратата на Пекин за Европа: пристанището Пирея е изцяло в ръцете на Китай от 2017 г. Сега той се стреми да изгради регионален инфраструктурен коридор за продажбата на свои стоки и укрепване на стратегическите приятелски връзки.

Както и да е, но упреци по адрес на Пекин се отправят и вътре в групата „17+1“. В Черна гора китайските работници строят участък от магистрала дълъг 41 км /властите искат да я удължат до 165 км/ от крайбрежието до сръбската граница през столицата Подгорица. Полученият от Китай кредит увеличи дълга на страната до 80% от БВП, а потокът от транспортни средства не успя да направят инвестицията рентабилна. При това държавата няма средства за строителството на останалата част от магистралата. Критиците подчертават, че за пръв път европейска страна може да попадне в „дълговия капан“ на Пекин, подобен на този, който вече наблюдаваме в Шри Ланка. „Китайците използват формата „16+1“, защото той не представлява единна група. В резултат те могат да наложат своите условия и работници на малките страни. Резултатите изглеждат спорни“, подчертава един словенски бизнесмени.

В същото време китайските предложения изглеждат изключително привлекателни за други. „Техните инвестиции в инфраструктура, които са част от „Новия път на коприната“, са невиждано явление в световен мащаб“, заяви Ернест Свазич, кмет на Крапинске-Топлице /балнеологичен курорт с население от 4500 души и на 45 км северозападно от Загреб/. Той вече е провел преговори с представители на китайската компания Zhongya, която трябва да реконструира главния хотел на града. „За китайците ние, най-вероятно, сме малко селище, но те се отнасят към нас с уважение“, усмихва се той. Освен това, Ернест Свазич е отстоял своята позиция за архитектурата на хотела: китайците са искали да построят висока кула, но той е сметнал, че тя няма да се впише в пейзажа. Партньорите са се съгласили да преразгледат проекта. /БГНЕС

——————-

Харолд Тибо, „Монд“.

DW.COM