Без Филтър

Нека покажем солидарност с Китай

Във времена на извънредни ситуации не може да има идеологически разпоредби и отмъщение за политически действия. В този момент китайците заслужават само нашето състрадание, пише Александър Гьорлах.

В Китай броят на смъртните случаи, причинени от коронавируса, непрекъснато нараства. Все повече и повече хора се заразяват ежедневно в град Ухан, където за първи път избухна епидемията. Нова болница с 1000 легла, построена от правителството в рамките на десет дни, вече работи. Скоро ще бъде завършен строежът и на втора болница с 1500 легла. В същото време лекарите и фелдшерите достигат границите на психическите и физическите си сили и изчерпват защитните маски за лице и друго медицинско оборудване. Китай е държава в извънредно положение: хората са под карантина, училищата и университетите са затворени. Китай сега се нуждае от международна подкрепа и солидарност.

Вместо това тук, в САЩ и на други места по света, виждаме обратното: расистките слухове и поведение към хора от източноазиатски тип нарастват както в социалните медии, така и по улиците. Враждебната реторика от Туитър от този вид се отнася и до президента на САЩ Доналд Тръмп, чиято неподправена и пренебрежителна реч срещу хората с различен цвят на кожата и жените насърчава много от неговите привърженици да се присъединят към него, за да предизвикат зловещо негодувание срещу „другите”, правейки го публично и безсрамно.

Днес в метрото тук, в Ню Йорк, чух пътник да обяснява на приятелката си, че „китайците ядат плъхове и котки“ и че това е единствената причина, поради която са били поразени от вируса. След това той добави, че наказанието е „отгоре“ с препратка и към хората в Африка, които според него имат подобни навици.

Но във времена на икономическа и политическа конфронтация с Китайската народна република е още по-необходимо да напомним на всички, че говорим за хора, които са поразени от сериозна епидемия. В наши дни хората от Ухан заслужават нашето простичко човешко състрадание. Когато се позоваваме на международни разпоредби, които Китай трябва да спазва, наистина ли държим това да се отнася само до търговията, базирана на правила? Дали нашето „уважение” към Китай се основава само на мащабите на неговите пазари, където можем да продаваме стоките си? Ние толкова често цитираме светостта на западните си ценности – не е ли съпричастността една от тях?

Или искаме да дадем на народа на Китай вкуса на същото лекарство, използвано от комунистическите владетели, за да измъчва както собствения си народ, така и съседните страни? Народна република Китай тормози съседен Тайван и блокира достъпа му до Световната здравна организация, въпреки че хората на острова са били заразени от пътуващите в Ухан? Анонимен информатор от народната република пусна информация до „Ню Йорк Таймс“, която разкри, че президентът Си и неговият управляващ елит призовават за „абсолютно никаква милост“ към хората в провинция Синдзян.

В тази северозападна провинция на Китай един милион души от основно мюсюлманско етническо уйгурско малцинство са държани в лагери за „превъзпитание“ с цел да ги откажат от тяхната култура и религия. Искаме ли да покажем същата липса на състрадание, което китайското ръководство проявява към уйгурите? Или искаме да покажем истинска и дълбока човешка съпричастност към хората, които умират в Ухан?

Надявам се да постигнем последното. Става все по-трудно да се призовава за солидарност с китайския народ в момент, когато привърженици на десни популистки партии и движения се събират на пазарните площади в Германия, скандирайки лозунги, в които изразяват надежда, че колкото се може повече бежанци ще се удавят с гумените си лодки в Средиземноморието. В много части на света етичният шовинизъм отново стана приемлив. Обществата, засегнати от този вирус, рискуват да се парализират и станат неспособни да предприемат адекватни на реалността действия. Сега зависи от онези, които не споделят този зловещ светоглед да насърчат солидарността с Ухан и хората на Китай.

———————————————————

Александър Гьорлах, „Дойче Веле”

Александър Гьорлах е старши сътрудник в Съвета по етика в международните отношения на Карнеги и старши научен сътрудник в Института по религия и международни изследвания в Кеймбридж. Той има докторантура по сравнителна религия и лингвистика и е гост-колонист в „The New York Times”

Ню Йорк / САЩ

DW.COM