Без Филтър

Норвежкият модел за Западните Балкани

Разширяването на ЕС отдавна е мъртво и Макрон просто го погреба, смятат някои. Това е губеща политика, твърдят други. Между двете тези се появи идеята за „норвежкия модел” за Западните Балкани. Какво е това и може ли да бъде успешно?

Гералд Кнаус – директор на Европейската инициатива за стабилност, влиятелен тинк-танк център в Брюксел, е основният автор на договора за бежанците между ЕС и Турция, който намали значително бежанския поток през Балканите.

Според него, ветото на Макрон е „край на мъките”. Европейскят съюз трябва да предложи на всички държави от Западните Балкани възможност да се включат към общия пазар, както направиха Норвегия или Исландия.

Все повече гласове се чуват в подкрепа на тезата, че е ударил последният час за европейската политика на Балканите и че е време да се погребе отдавна мъртвата концепция за разширяване и да се намери нещо ново. Нещо по-малко от разширяване, но достатъчно примамливо, за да държи държавите от Балканите в орбитата на ЕС.

През май в Загреб ще се срещнат лидерите на държавите от ЕС. Дали тогава на масата ще бъде представен норвежкият модел?

Ветото на Макрон торпилира целия процес на разширяване. Положителното в това е, че стана видна лъжливата природа на отношенията между ЕС и Западните Балкани, смята журналистът Андреас Ернст.

Смята се, че така Макрон е взел Западните Балкани за заложник, докато не прокара своята визия за Европа. Той иска Европа на повече скорости или концентрични кръгове. Ядрото трябва да гравитира около оста Париж-Берлин, а извън това ще бъдат интегрираните в европейския пазар държави. В най-външната част на концентричните кръгове ще бъдат асоциираните държави.

Макрон получи мълчалива подкрепа от Дания и Холандия, а критиките на Берлин бяха с намигване: трябваше да пуснем Скопие и Тирана да преговарят – те така или иначе няма да влязат в ЕС още поне 10 г. Тази германска позиция е още по-перфидна.

„Целият театър и политически „новговор” за европейска перспектива и европейски ценности сега получи тежък удар и това е добре”, сподели Ернст за Дойче веле.

Вместо утъпканата пътека, по която преминаха Българи, Румъния и Хърватия, сега на Западните Балкани им се предлага нещо, на което медиите търсят подходящо наименование. Говори се за привилегировано партньорство, „меко” разширяване, но най-често за норвежки модел.

Какво представлява той?

Норвегия, Исландия и Лихтенщайн са членове на Европейската икономическа зона – механизъм, създаден през 1992 г., в който участват всички държави-членки на ЕС.

Пазарът е отворен, има свобода на движение, няма митници, освен за храни и напитки.

Това не е губещ модел за Балканите, смята Ернст и препоръчва в кратък срок да се предприемат необходимите стъпки за интегриране там, отколкото да се надяват след 10 или 20 години да станат членове на ЕС.

Гералд Кнаус

Норвежкият модел е достатъчен за ЕС да не отстъпи Балканите на други играчи.

Членството в Европейската икономическа зона е стъпка към инфраструктурните фондове и е инструмент, който прави китайските инвестиции по-малко привлекателни. Това означава, че ЕС ще запази силата и влиянието си.

Разбира се, това уравнение има прекалено много неизвестни: Дали Германия ще бъде подготвена да отстъпи? Как балканските управници ще предадат тази оферта на гражданите си? Дали за Западните Балкани ще е по-добре да държат врабче в шепата, отколкото орел в небето?

Какъвто и да е отговорът, статуквото е разбито, а политиката не търпи вакуум. Идва нещо ново. Затова е добре да си припомним мисълта на Чърчил: „Жалко е да се пропусне добра криза.” /БГНЕС

София
8°
overcast clouds
humidity: 87%
wind: 4m/s ESE
H 8 • L 7
13°
Tue
10°
Wed
11°
Thu
11°
Fri
Weather from OpenWeatherMap

DW.COM